Акт от 06.01.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 678 гр. Видин, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛ

ДИМИТРОВ при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ....................., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2219 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на

Р.К.Г., ЕГН ********** ***, с която против Областна Дирекция на

Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр. Видин, ул.

„Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл.

179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че от 01.12.2017 г. до 30.08.2018 г. е служител в МВР, на длъжност мл. инспектор група „ООР“ при РУ на МВР - Видин, като през цялото това време е работила на сменен режим на работа, като смените са били по 12 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Излага че, ответникът не й е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Твърди се, че от 01.07.2014г. по силата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 на МВР От 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Излага се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от

НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време-за съответното работно място.

Поддържа се, че в Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. на МВР липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121 з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

При липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи се, че на ищцата е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, положени от ищеца и преизчислени в действително отработени часове чрез превръщането им в дневен труд с коефициент 0.143.

Твърди се, че съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това увеличение.

Поддържа се, че за периода от

01.12.2017г. до 30.08.2018г. ищцата е полагала нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не й е заплащано.

След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 437.18 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.12.2017 г. до 30.08.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /02.08.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата,както и сумата в размер на 48.40 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 30.08.2018 г.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По делото са събрани писменни доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.12.2017 г. до 30.08.2018 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на ищеца, както и графици за отработени смени.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода от 01.12.2017 г. до 30.08.2018 г. ищцата е отработила 54 нощни дежурства по 8 часа или 432 нощни часове. Вещото лице е посочило, че при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 61.78 часа. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 437.18 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период, изчислен по периоди на възникване /по тримесечия/ до 30.08.2018г., възлиза на 48.40 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.).

От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.12.2017 г. до 30.08.2018 г. ищцата е положила нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 61.78 ч. /положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 437.18 лв.

Предвид изложеното предявения главен иск следва да бъде уважен в пълен размер, а именно за сумата от 437.18 лв., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.