Решение № 3580 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3580 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330115298 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. Н. З., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ.

Ищецът твърди, че на *** г. в ***, на *** настъпило ПТП със собствения й автомобил „***“ с ДК № ***, ударен в задната част от МПС, с ДК № ***.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника.

След предявена претенция, извършени огледи и оценка, застрахователят платил обезщетение от 535,68 лева /впоследствие се признава и такова от 110,40 лв./. Твърди ремонтът на МПС да е възлязъл на по – висока стойност, която ответникът отказал да плати. Моли за осъждането му да плати сумите от: 445,92 лева – допълнително обезщетение за имуществени вреди, 90,66 лева – обезщетение за забава за периода 27.09.2019 г. – 27.09.2021 г. /вж. изм. по чл. 214 ГПК в о.с.з., на осн. чл. 232 ГПК/, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 28.09.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди да е платил като обезщетение 646,08 лева. Оспорва да дължи допълнително, т.к. платената сума се равнявала на действителния размер на вредите, определен като възстановителна стойност на имуществото. Стойността на МПС била по – ниска от 1 претендираната стойност на увредата, поради което при установяване на твърденията на ищеца би била налице тотална щета. Размерът на дължимото обезщетение следвало да се определи като от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП се приспаднат запазените части. Оспорва да дължи обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП при сочения механизъм и обстоятелства в ИМ, по вина водач, чиято ГО е била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно валидна, действаща и покриваща риска полица; плащането от страна на застрахователя на обезщетение на ищцата за претърпените имуществени вреди по собственото МПС с ДК № *** в размер на сумата от поне 535,68 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3804/06.04.2022 г. – л.42-43/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

С оглед горното и извършеното от застрахователя плащане преди процеса, представляващо извънсъдебно признание, спорни в производството са само въпросите относно размерa на вредите и този на обезщетението за обезвреда.

Прието е и се кредитира като ясно, компетентно, неоспорено – заключение на САТЕ, според което – пазарната стойност на ремонта за възстановяване на увреденото МПС е 1255,86 лева, а неговата пазарна стойност към датата на събитието е 1273 лева.

Доколкото стойността на ремонта представлява 98,60 % от тази на автомобила преди повреждането, се касае за икономически тотална щета /чл.390, ал. 2 КЗ/. Разликата между цената на МПС преди повредата и цената му след това от 617 лева /стойност, предаден за скрап/, е 657 лева, т.е. със същата имуществото на собственика е намаляло, в резултат на произшествието.

Именно стойността от 657 лева е релевантната за делото - от действителната стойност следва да се премахнат запазените части /Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./, при което дължимото обезщетение на ищеца генерално е посочената сума. От нея се приспада извършеното от ответника плащане преди процеса в размер на 646,08 лева, при което искът е доказан и основателен до размера от 10,92 лева, който следва да бъде присъден, ведно със законната лихва като последица, а за разликата –отхвърлен.

2

За пълнота - съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване.

В този смисъл - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК;

Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, като застъпеното от съда становище не им противоречи.

След като стойността на обезщетението трябва да бъде равна на тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане собственик на запазените части, които са оценени на 617 лева. При такава хипотеза той би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в размер на пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата на запазените части или предаването на автомобила за скрап. В този смисъл е и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение при установена тотална щета Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.

По иска по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ:

Обезщетение за забава не е дължимо. Законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, имащо значение за началния срок на забавата - представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му – чл. 390, ал. 1 КЗ.

В настоящия случай, нито има твърдения, нито доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС – напротив – поддържа се същото да е ремонтирано, респ. в движение, поради което и липсата на изпълнено законово изискване, обезщетение за забава за исковия период не е дължимо – в т.см. е и цитираната в ОИМ съд. практика Решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., І т. о. и Решение № 59/12, 06, 2015 г. постановено по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 100 лева – ДТ;

3

100 лева – деп. САТЕ, 300 лв. – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. По съразмерност се дължат 8,16 лева /при съобр. пълния размер на претенциите, т.к. отв. не може да носи отговорност за по – висок размер на направени разноски, с оглед частичното прекратяване по искане на ищеца/.

Ответникът също е направил искане, с представен списък и док. за платени 200 лева – деп. САТЕ, от които по съразмерност се дължат 196,74 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на В. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 10,92 лева /десет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „***“ с ДК № ***, вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС с ДК № ***, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, съгласно полица за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.09.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 8,16 лева /осем лева и шестнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на: разликата над посочената главница до пълната претендирана от 445,92 лева, както и за 90,66 лева – обезщетение за забава за периода 27.09.2019 г. – 27.09.2021 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА В. Н. З., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 196,74 лева /сто деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за настоящото производство по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.25/:

IBAN: ***

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4