Решение № 2501 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19021/2024
- Вид
- Решение № 2501
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 11.11.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2501 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330119021 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Т. Т. А. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 600 лева, представляваща платена без основание от ищцата на ответника еднократна такса за оценка на риска по нищожна клауза на чл.7, т.1 от сключения между тях в гр.
П. Договор за потребителски кредит №
************/***************г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “Ти Би Ай Банк” ЕАД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и възражение за погасяване на претенцията на ищцата по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за 1 потребителски кредит № **************/*************г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 5 000 лева,– като в чл.7, т.1 от Договора страните са уговорили, че ищцата дължи на ответника и еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева.
Както вече бе посочено, Договорът е бил сключен на **********г., а исковата молба е била подадена в съда на 04.11.2024 г. – към която дата не е изтекъл приложимият в конкретния случай 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищцата.
Същевременно, не се установява от събраните по делото доказателства клаузата на чл.7, т.1 от Договора за заплащане на еднократна такса за оценка на риска да е неравноправна, противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, съответно – същата да се явява нищожна, респективно – да е платена от ищцата на без основание и да се явява недължимо платена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ищцата е заплатила на ответника посочената сума по действителни клауза, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. А., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „************“, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***************” № ***, адв. Г.
М., против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град
София, ул.
„Димитър
Хаджикоцев”
№
52-54, представлявано от
************************************ В. А. Г. и А. Ч. Д., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 600 лева, представляваща платена без основание от ищцата на ответника еднократна такса за оценка на риска по нищожна клауза на чл.7, т.1 от сключения между тях в гр. П. Договор за потребителски кредит № ************/**************г., заедно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. Т. А., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3