Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1962 от 16.02.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1879/2023
Вид
Определение № 1962
Подписан
16.02.2023
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1962 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330101879 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД против Б.

А. М., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .......... на ПРС.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.

След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В случая те не са налице.

Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има постоянен адрес: в гр. Р...., ул. „Х...Д... и настоящ адрес: гр. Р...., ул. „М... Д....

От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че длъжникът няма ТПО.

Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса, посочен в заявлението, който съвпада с постоянния адрес на длъжника - гр. Р........ ул. „Х...Д.........., но не съвпада с настоящ адрес на длъжника – гр. Р......., ул. „М.... Д...........

Видно от книжата по заповедното производство, длъжникът е търсен само на вписания постоянен адрес в НБДН, но не и на настоящия адрес.

Н а вписания настоящ адрес, според справката НБД, различен от посочения в заявлението, не е проведена процедура по чл. 47 ГПК. Релевантно за редовното 1 връчване по чл. 47, ал. 5, вр. с ал.1 ГПК е залепването на уведомление на настоящия адрес /Решение № 185/05.10.2016 г. по гр.д. № 1596/2016 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 233/03.07.2017 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на IV г.о. ВКС и др./ При това положение и доколкото е възможно заповедта да бъде връчена на вписания настоящ адрес на длъжника, предпоставките по чл. 415 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са недопустими.

Исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № ........ ОС - П........ по в. ч. гр. д. № ...............

Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки /подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Предвид изложеното, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл.

130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Предвид причината за прекратяване на делото, заповедта не подлежи на обезсилване.

Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на настоящия акт.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № .......... от „Йеттел България“ ЕАД против Б. А. М., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1879 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца.

След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № ........... на ПРС да се върне на ........, заедно с препис от определението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 2