Решение № 219 от 18.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Добрич, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Ив. Николов при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно наказателно дело № 20223230200328 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на „***“ с ЕИК *** с управител Т. Г. срещу наказателно постановление № 85/28.09.2020 год. год. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.44 от Закона за здравето и на основание чл. 231 ал.1 от Закона за здравето е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда / лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , а се представлява от адвокат Д. Н. К. от АК гр. Шумен редовно упълномощена .

Въззиваемата страна се представлява от гл. юрисконсулт Д. В. и изразява становище за законосъобразност и правилност на атакуваното НП.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

При извършената на 15.06.2020 г. насочена проверка от главен инспектор О. Л. С. от отдел ДЗК на „***” АД, относно изпълнение на Предписание за 1 провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИДобрич с Изх. Хе ЗП-01 - 170/22.05.2020 г. е установено, че жалбоподателя „***” АД не е изпълнило същото. Констатирано е изтичане на отпадни води от канализационната шахта, находяща се в района на ж.к. Балик, до бл.55 на кръстовището между ул. Цар Освободител и ул. Ружа, гр. Добрич и същата не е обезопасена с капак. Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ-Добрич с Изх. № ЗП-01-170/22.05.2020 г. не е изпълнено. На база така издадения АУАН № Ю000059 от 30.07.2020 год. е съставено наказателно постановление № 85 от 28.09.2020 година на Директор на Регионална здравна инспекция гр. Добрич.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя О. Л. С. и свидетелите М. Х. Х. , Д. Д. Г. , М. К. Г. и Д. П. М., както и от събраните в настоящото производство писмени доказателства .

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правила касаещи атакуваното наказателно постановление.

От депозираната жалба става ясно ,че жалбоподателя не призвана вината си за визираното административно нарушение за което е ангажирана неговата административна отговорност.От събраните доказателства в настоящото производство е видно ,че по категоричен начин се установява , че жалбоподателя е извършил визираното в атакуваното НП административно нарушение.Разпитаните свидетели в настоящото производство по категоричен начин потвърждават констатираното извършено от жалбоподателя административно нарушение. Жалбоподателя – видно от приложените документи – липсва изпълнение на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ-Добрич с Изх. Хе ЗП-01 - 170/22.05.2020 г. е установено, че жалбоподателя - „***” АД не е изпълнило същото. Констатирано е изтичане на отпадни води от канализационната шахта, находяща се в района на ж.к. Балик, до бл.55 на кръстовището между ул. Цар Освободител и ул. Ружа, гр. Добрич и същата не е обезопасена с капак. Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ-Добрич с Изх. № ЗП-01-170/22.05.2020 г. не е изпълнено.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид 2 констатираното по-горе нарушение, било издадено обжалваното Наказателно постановление № 85 от 28.09.2020 година от Директора на РЗИ Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл.44 от Закона за здравето и на основание чл. 231 ал.1 от Закона за здравето е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда / лева.

Видно от представеното в преписката на самото наказателно постановление, съответно АУАН, става ясно по категоричен начин за какво точно се отнася самото нарушение, а именно предписанието за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на РЗИ-Добрич с Изх.

№ ЗП-01-170/22.05.2020 г. не е изпълнено.

Настоящия състав констатира , че нормите от чл. 40 от Закона за административните нарушения и наказания, е императивна и уреждането начина за създаването на акта за административно нарушение. При съставянето на акта за административни нарушения не е допуснато нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН, тъй като същият предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил поканен за съставяне на акта или не може да бъде намерен. Текстът в разпоредбата означава, че актосъставителят след като извърши констатация и събиране на доказателства, които навеждат до извода, че е извършено административно нарушение е длъжен да покани нарушителя. Видно от доказателствата по делото това е сторено. Между кориците на делото е приложена покана за представяне на акт за административно нарушение.

Факт е надлежно връчената покана, при която нарушителят не се явява. В този смисъл съставянето на акта е извършено в негово отсъствие, като хипотезата е именно на разпоредбата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.В настоящото делото са налице доказателства, както писмени така и устни, че нарушителят е бил поканен и за съставяне на акт за административно нарушение. Ето защо съставянето на акта в негово отсъствие не се явява процесуално нарушение, което да влече опорочаване на административно наказателното производство.

При съставянето, предявяването на акта за административно нарушение не е допуснато процесуално нарушение, актът е предявен на нарушителя, същият се е запознал със съдържанието, имал е право на възражение, което е й той е сторил.

3

Законодателят с разпоредбата на чл. 82 от Закон за административните нарушения визира, че давността започва да тече от влизане в сила на атакувания акт. В настоящето производство настоящата хипотеза не е налице.

Настоящия състав не е съгласен с съгласни и с извода на жалбоподателя , че липсва материална компетентност на органа в лицето на директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, да издава наказателно постановление, съответно на актосъставителя да съставя акт за извършени нарушения, а именно за течащи шахти. Настоящия състав счита , че издаденото предписание от проверяващия орган е издадено при изпълнение на контролни функции и свързан с контрола с чистотата на населените места.

Съгласно т. 11 буква „в“, в параграф 1, една от допълнителните разпоредби от Закона за здравето, поддържането на чистотата на населените места е дейност и значение в здравето на човека и изпълнимо на чл. 15, ал. 1, т. 3 от същият закон. Регионалната здравна инспекция осъществява държавен здравен контрол чрез дейности по контрол, спазване и изпълнение на определени нормативни актове реални дейности причинени за здравето на човека, именно по параграф 1, т. 11 от допълнителната разпоредба. В настоящия случай РЗИ е получила сигнал от гражданин, който визира отчитането на отпадни води от канализационна шахта. Изтичането на води извън канализационна шахта води до замърсяване на повърхността на уличното платно, което е част от населеното място в гр. Добрич.

Видно законодателят е предвидил, че следва да се поддържат в техническа експлоатационна изправност от стопанисващите ги лица, визирайки чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, в случая задълженията на „***“ АД. Няма спор според нас, че води от канализационните мрежи преди пречистване от пречиствателни станции са отпадни води с биологични химични агенти и всеки разлив на такива извън канализационните мрежи.

Настоящия състав счита , че правилно, обосновано и законосъобразно е привлечена административнонаказателната отговорност във връзка с чл.83 от ЗАНН на ВИК дружеството. Законодателят с разпоредбата на чл.84, единствено и само предвижда възможността да бъдат налагани имуществени санкции на юридически лица, но не и на необходимите реквизити, които следва да съдържат съответно акта и наказателното постановление. В този смисъл, считаме че при издаването на същите не са допуснати процесуални 4 нарушения, тъй като видно от настоящото производство по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя.

Настоящия състав счита , че АУАН и НП не са антидатирани, не е издадено при нарушение по чл. 34 от ЗАНН, където законодателят предвижда само и единствено срок за издаване на акта за административно нарушение и съотвентно на наказателното постановление, но не и задължение за период връчване на същото наказателното постановление.В настоящото производство бяха представени достатъчно доказателства, които да водят до извода, че липсва антидатиране, тъй като не би следвало два документа, които се входират в съответния регистър да бъдат подправени. В настоящия случай се касае за издаването при епидемията от „Ковид 19“, което допълнително усложнява здравето на човека и в този смисъл материалната компетентност е описана и в Закона за здравето чл. 231, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравето, където законодателят предвижда, че могат да бъдат налагани имуществени санкции за неизпълнение на издадено предписание.

Конкретната хипотеза е налице - неизпълнение на конкретно предписание от органите на държавен здравен контрол и се касае за бездействие от страна на жалбоподателя – „ВиК“ - оператора.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание- актосъставителят О. Л. С. и св. М. Х. Х. , Д. Д. Г. , М. К. Г. и Д. П.

М. потвърждават съответно констатациите в атакуваното НП, и законосъобразното съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечащи на приложените по делото заверени за вярност копия от писмени доказателства.

Както в АУАН, така и в обжалваното НП точно и ясно е описано вмененото нарушение, изразяващо се в неизпълнение на горецитираното административно нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, 5 което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон.

Наложената " имуществена санкция " в размер на 1000/хиляда / лв. е към минималния предвиден от закона / 231 ал.1 от Закона за здравето/ размер, поради което не подлежи на преразглеждане.

Процесното нарушение не осъществява признаците на маловажен случай.

Липсват обстоятелства, обосноваващи по - ниската му степен на обществена опасност от типичните на такъв род нарушения. В случая се касае за административно нарушение, имащо отношение към здравето живеещите в районна. Поради това, този обект на защита не би могъл да се противопостави и да обоснове маловажност на случая.

Не на последно място следва да се отбележи, че не влияе на законосъобразността на процесното НП връчването едва на 24.02.2022 година .Видно от атакуваното НП не са изтекли давностните срокове и не сме изправени пред евентуалната възможност за прекратяване на административнонаказателното производство.

Атакуваното НП е издадено от административно наказващият орган съобразно разпоредбите на Закона за водите , а именно Директора на РЗИ в случая на гр. Добрич.

Не се констатира и наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН .Описаното нарушение не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните подобни случаи на нарушения от същия вид, тъй като са налице значителни по размер вредни последици.