Решение № 165 от 01.08.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000144 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни по т.д .№ 730/2024 г. по описа на ОС Варна, както следва:

1/От ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с вх. № във ВАпС 2453/03.04.2026 г., против Решение № 41/27.01.2026 г. в частта, в която, по иск с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ, на наследниците В. К. П. и М. Л. П-К, е присъдена сума, съставляваща горницата над дължимата според ответника в общ размер на 35790.43 евро, до приетата от първоинстанционния съд в общ размер на 61355.02 евро, обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

2/От ищците В. К. П. и М. Л. П К (конституирани в първата инстанция след смъртта на Л С П, с вх. № във ВАпС 2454/03.04.2026 г., против Решение № 41/27.01.2026 г. в неговата отхвърлителна част.

В жалбата на застрахователя се настоява за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложен материален закон.

Аргументите се свеждат до твърдения за необосновано завишаване размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, при несъобразяване актуалната практика на съдилищата и възприемане на твърде малък процент принос на пострадалия за доказано нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Отправя искане до въззивния съд за частична отмяна на решението на ВОС, респективно отхвърляне на иска за сума над 35790.43 евро общо за двете наследници, достатъчна да възмезди претърпените болки и страдания.

В отговор, ищците считат жалбата за неоснователна като 1 противопоставят аргументи на изложените от ответната страна.

В жалбата си, ищците настояват предявените искове за присъждане на неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени в цялост. Считат за недоказан приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед заключението по КСМАТЕ, от което се установявало, че травматични увреждания по части от тялото биха били получени и при поставен обезопасителен колан. Освен това твърдят, че съдът е присъдил твърде нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди при броя на получените травматични увреждания, като не е съобразил продължителния период на възстановяване на пострадалия и увреждането на психиката му. Поддържат, че претендирания размер на обезщетението изцяло съответства на обществения критерий за справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

Застрахователят е процесуално пасивен и не депозира отговор.

В съдебно заседание страните не се представляват, физическите лица не се явяват. В писмено становище по същество на спора, застрахователят поддържа накратко аргументите по жалбата си.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби, от лица, легитимирани да оспорят първоинстанционното решение, по същество намира следното:

Обжалваното решение на ОС Варна е валидно и допустимо, поради което и съдът се произнася по въведените с жалбата аргументи.

Първоинстационният съд е сезиран с осъдителна претенция – пряк иск на увредено лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по повод настъпило на 08.07.2024 г. в гр .Варна, на бул. „Вл. Варненчик“, посока изхода на града, ПТП, допуснато от деликвента Т Т, при управление на МПС, м. „Фолксваген Туран“, с ДК№ Х ХХХХ ХХ, при което е пострадал ищецът Л С П.

Поради настъпила смърт на ищеца в хода на процеса, конституирани са наследниците В. П. – съпруга и М. П-К – дъщеря.

Спор по валидността на застрахователното правоотношение към датата на ПТП, не се повдига. Застрахователят е сезиран на 09.08.2024 г., с което императивната разпоредба на чл. 380 от КЗ, относима към допустимостта на исковото производство, спазена. Страните не са на разнопосочни становища и касателно липсата на извънсъдебно плащане от страна на застрахователя.

С Постановление от 03.02.2025 г., образуваното ДП № 242/2024 г. по описа на ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ е прекратено по искане на пострадалия, на осн. чл. 343, ал.2 т.2 от НПК.

В първоинстационното производство фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД е приет за доказан и по осъществяването му, във въззивното производство не се поддържа спор, поради което и въззивният съд ще възпроизведе фактите накратко по-долу.

Констатира се от заключението по САТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че ПТП е допуснато на 08.07.2024 г., в светлата част на денонощието, около 10:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, в посока изхода на града. Касае се за настъпила самокатастрофа с л. а. „Фолксваген Туран“ рег. № ХХХХХХХХ, собственост на „Реквием“ ООД и управляван от Т П Т. ПТП е настъпило при движение на МПС по прав асфалтиран и сух пътен участък, съставен от две насрещни 2 пътни ленти. След напускане вдясно на пътното платно от автомобила, същият се блъска в пътен знак, като формира деформации в предна лява част на купето, след което достига крайпътно дърво, реализира и значителни деформации в предна дясна част, с отместване на предна дясна колонка и таван към мястото за превоз на пасажера при предна дясна седалка. При настъпилото ПТП е увреден пътникът на предна дясна седалка Л П. Липсват данни за съприкосновение с друго МПС.

От заключението по СМЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се заключава, че в резултат на ПТП Л П е получил следните травматични увреждания:

1/ В областта на главата – контузия на главата без вътремозъчна травма, сътресение на мозъка;

2/ Десен горен крайник – счупване с разместване в горния отдел на дясната раменна кост с оздравителен период 3-4 месеца.

3/ Ляв горен крайник – счупване на лявата лъчева кост в долния й край (към китката); счупване на основата на втора предкиткова кост на лявата длан, разкъсно контузна рана на лявата длан, като травмите на лявата предмишница и длан са довели до трайно заструднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2,5 – 3 месеца.

4/ Гръден кош – контузия на гръден кош, счупване на напречния израстък на първи гръден прешлен, счупване на второ ребро в ляво, счупване на 11-то ребро в дясно при затруднение в движението на снагата за период от 1.5 – 2 месеца, при липса на усложнения.

В съвкупността си, според експерта се касае за съчетана, високоенергийна травма, предвид множеството анатомични области, които се засягат и механизма на тяхното възникване.

В допълнение се сочи, че за счупването на костите на горните крайници е предприето оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. За раната е приложена първична хирургична обработка чрез налагане на шев.

Гръдната травма е лекувана консервативно.

От медицинската документация, приобщена като доказателство по делото и по-специално Епикриза към ИЗ № 7759 и заключението по СМЕ се установява период на хоспитализация от 08.07.2024 г. до 01.08.2024 г. включително. Приет в болничното заведени в съзнание, основни жизнени показатели в норма и силно затруднени до невъзможни движения на тяло и горни крайници. По време на престоя в болница е бил в условията на отделението по реанимация и интензивно лечение, т.е. неподвижен на легло.

След изписването му, към 12.08.2024 г. са настъпили промени в общото състояние с животозастрашаващ характер, проявени чрез дихателна недостатъчност като в продължение на няколко дни е бил поставен на изкуствена белодробна вентилация.

Изрично експертът сочи, че за посочения максимален срок на функционално възстановяване от порядъка на 3-4 месеца, пострадалият не е могал да осъществява дейности по своето самообслужване в ежедневието.

Като усложняващи нормалното развитие на оздравителния процес, експертът намира придружаващите заболявания на пострадалия, а именно: инсулинозависим захарен диабет, хипертонична болест, мозъчносъдова болест, миокарден инфаркт.

3

Експертизата не може да даде категоричен отговор, че смъртта е настъпила в резултат на получените при ПТП травматични увреждания.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М К и Г А. Показанията им, като неопосредени и в унисон с писмените доказателства и експертизи, съдът кредитира като счита същите за безпристрастни и обективни.

И двамата свидетели сочат, че познават Л П в качеството му на свещеник в църквата „Св. Атанасий“, както и семейството му.

Според свид. М К, за ПТП е разбрала от съпругата на починалия. При посещение на място в болничното заведение, пострадалият бил неадекватен.

След изписването от лечебното заведение, имал рана на петата, като свидетелката не знае дали се е образувала във връзка с ПТП, или от диабета.

По разкази на съпругата твърди, че до смъртта си П е бил с катетър и памперси, а в първите месеци не е могъл да извършва никакви ежедневни дейности без помощта на близките. Пострадалият е бил известен на жителите на гр. Варна, свещенослужител. За последно срещнала увреденото лице няколко дни преди да почине, като бил с поставен катетър и затруднен при придвижването си.

Свид. Г А, също разказва за видовете травматични увреждания като сочи, че при посещение в дома на пострадалия констатирал, че в първите месеци за него били полагани грижи от близките му. Поддържа, че починалият бил с висок дух и желание за живот, като след ПТП бил подпухнал и едва говорел. Не можел да си движи ръцете. Изпитвал болки и бил с поставен катетър. След като пострадалият се подобрил в известна степен, започнали рехабилитационни процедури, но така и не успял да се придвижва самостоятелно, нито да се храни сам. Последиците от ПТП се отразили негативно и на психиката му, имал съзнанието, че е в тежест на семейството си, изпитвал срам от невъзможността да се обслужва сам.

Според обясненията на съпругата, снети по реда на чл. 176 от ГПК, след изписване от болничното заведение, първите месеци пострадалият е пролежал на специално медицинско легло с антидекубитален дюшек при абсолютна невъзможност за самообслужване. Провежданите след средата на м. 09.2024 г. рехабилитационни процедури са довели до незначително подобрение. Лекаполека е започнал да свива ръцете си, а от началото на 2025 г. е започнал да приема храна сам, с бавни движения да се придвижва на малки разстояния.

След втория месец е започнал да посреща близки и приятели в дома си.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая телесни повреди, болки и страдания, които имат проявление както във физически, 4 така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.

Касае се за мъж на възраст от 74 години към момента на инцидента, претърпял множество телесни повреди в областта на главата, горните крайници и снагата като посочените в експертизата периоди на оздравяване на крайниците, проведените оперативни лечения, рехабилитационните процедури, са довели до известно подобрение в движението на тялото, но към момента на смъртта – повече от 9 месеца след ПТП, пострадалият е бил с влошено общо състояние. При все това трябва да се отчете, че няма медицински данни, които да показват усложнения в травмите, които се свързват с ПТП-то нито такива, които да показват изостряне на някои от придружаващите хронични заболявания, поради което и съдът приема, че претърпените болки и страдания са с интензитет, обичаен за този вид травматични увреждения, включително като съобразява, че все пак придружаващите заболявания снижават самостоятелните възстановителни способности на организма.