Решение № 260 от 17.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Кюстендил, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500261 по описа за 2022 година

Производството е по въззивни жалби, както следва: с вх. № 260241/02.02.2022 г. от Е.

Л. Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Люлин-1“ бл. 001, вх. Б, ет. 11, ап. 59, чрез пълномощника адв. Ц. Т. от САК , и с вх. № 260385/21.02.2022 г. от В. Д. А. с ЕГН **********, с адрес в гр. Дупница, ***, чрез пълномощника адв. М. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.“Гоце Делчев“ бл. 259, вх. Ж, ап. 90 - насочени против Решение № 260347 от 30.12.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 625/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено по отношение на Н. Б. П., Д. Г. А.; В. Д. А. и Е. Л. Я., че Г. А. И., И. Г. А. и Г. Г.

Н. са собственици на следния ПИ: „лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“, който имот попада върху части от следните ПИ по КККР на с.

Паничарево, общ Бобов дол съгласно комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на назначената съдебно – техническа експертиза по делото (л. 275 от делото), приподписана от съда, представляваща неразделна част от решението:

1. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 559 кв.м., при съседи: ***; ***; ***; *** и ***, част от него в размер на

61, 52 кв. м. попада в имота на ищците;

2. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 560 кв.м, при съседи:

***; ***; ***; ***; ***, част от него в размер на 173,

33 кв.м. попада в имота на ищците;

3. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 2771 кв.м., при съседи: ***; ***; ***; ***, част от него в размер на 441,

1

28 кв.м. попада в имота на ищците;

4. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 2778 кв.м. при съседи: ***; ***; ***; ***, част от него в размер на 445,

50 кв.м. попада в имота на ищците;

5. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 2789 кв.м. при съседи: ***; ***; ***, ***, ***; *** и

***, част от него в размер на 447, 81 кв.м. попада в имота на ищците.

С решението районният съд е признал за установено по отношение на Н. Б. П., Д. Г.

А.; В. Д. А. и Е. Л. Я. по иск предявен от Г. А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н. по реда на чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е налице непълнота в КККР на землището на с. Паничарево, общ Бобов дол, изразяваща се в това, че частите от имоти, както следва: ПИ *** 441.28 кв.м., оцветени в бледозелен цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ *** - 445.50 кв.м. оцветени в тъмнозелен цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ *** - 447.81 кв.м., оцветени в тъмножълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ ***- 61.52 кв.м. оцветени в светложълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ *** - 173.33 кв.м. оцветени в оранжев цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение; ПИ *** - 6.61 кв.м. оцветени в сив цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение са незаснети за сметка на имот проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, представляващ лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“.

ДнРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Е. Л. Я. срещу Г.

А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н. за заплащане на обезщетение ползването на 75 кв.м от лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Над селото“, имот с проектен номер 020021, в землището на село Паничарево, Община Бобов дол, Кюстендилска област, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008 за периода от 11.05.2017г. – 11.05.2020г. за сумата от 5 400 лева, както законна лихва върху тази сума в размер на 1 645, 50 лева и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба по насрещния иск в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. А. е осъден да заплати на Г. А. И., И. Г. А. и Г.

Г. Н. сумата в размер на 300,00 лева, представляваща разноски за възнаграждение за особен представител, респ. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. П., Д. Г. А., В. Д. А. и Е. Л. Я. са осъдени да заплатят на Г. А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н. сумата в размер на 265,00лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Въззивницата Е. Я. обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата недопустимост, неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на районния съд, с които ищците са признати за собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение. Акцентира се, че констативният нотариален акт, с който само един от ищците Г. И. е бил признат за собственик на недвижимия имот, е бил издаден незаконосъобразно, а относно останалите ищци съдът постановил решението си, неправилно кредитирайки събраните свидетелски показания, без да отчете, че свидетелите не могли да конкретизират точно лицата, които са се грижили и/или стопанисвали имота. Неправилно районният съд се бил произнесъл по въпрос относно правното прилагане на ЗКИР, който бил от компетентността на друг съд. Посочва, че представената по делото справка от ДФЗ, 2 която била официален документ, установявала, че ищците, нито лично, нито в качество на наследници, са получавали субсидии за процесния имот, собственост на въззивницата Я..

Възразява като противоречащо на събраните свидетелски показания срещу приетото от съда в мотивите, че липсвали доказателства част от процесния недвижим имот да е бил в ТКЗС, и в случая приложимият закон бил ЗВСВОНИ. Акцентира, че собствеността върху процесния недвижим имот била възстановена на база индивидуален административен актрешение на поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ. Допълва, че от кредитираните от съда свидетелски показания се установявало, че не собствеността, а ползването на процесните недвижими имоти било предоставено на ищците от страна на ТКЗС.

Навежда съображения в подкрепа на становището, че мотивите на съда относно давностния срок спрямо ищците и позоваването на ЗВСВОНИ са неприложими в случая, доколкото приложимият закон е ЗСПЗЗ. Предвид това твърди, че в полза на ищците не е текла придобивна давност поради забраната на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, тъй като тези недвижими имоти имали характер на земеделски земи и били извън строителните граници на с. Паничарево, като същите били причислени към държавен поземлен фонд и предадени за ползване на ТКЗС. Допълва се, че в случай, че сочените недвижими имоти са били държавни, те не би могло да бъдат придобити по давност предвид чл. 86 от ЗС (ред. 19511996 г) и спирането на придобивната давност, уредено в пар. 1 ЗИДЗС (ДВ бр.46, бр. 105 от 2006г. и бр. 113 от 2007 г.), също и предвид забраната на чл. 29, ал. 1 от ЗСГ (отм.).

Иска се отмяна на решението на ДнРС и отхвърляне на предявените искове, както и на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен НА № 84, том ІІ, рег.№ 2365, дело № 233 от 11.08.2014 г. на нотариус С.С. като недействителен. Претендират се разноските в производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Г.

А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а изводите на районния съд определят като правилни и законосъобразни.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение с потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.

Въззивницата В. А. обжалва първоинстанционния съдебен акт с доводи за неговата недопустимост, неправилност поради допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения и необоснованост. Твърди, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Посочва се, че с оглед прекратяването на делото срещу наследниците на Б.Н., претендираната от ищците част от недвижим имот № *** не може да бъде предмет на решението, но независимо от това съдът е постановил поправка на грешка в кадастралната карта като се нанесе целият претендиран от ищците имот, вкл. частта, попадаща в имот № ***, без да се е произнесъл по спора за собственост.

Аргументира се, че претендираният от ищците имот не представлявал годен обект на право на собственост, тъй като не съществувал в обективната действителност, а фигурирал единствено в изготвени по техни данни проект за изменение на кадастралната карта и констативен нотариален акт. Позовава се на ТР № 8/2014г. на ОСГК на ВКС и ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС и твърди, че процесният имот не е отразен в юридически акт за собственост, а съгласно изложеното в СТЕ, имотът не е физически обособен. Допълва, че твърденият имот не е бил нанасян в предходни кадастрални планове, а представлявал сбор от реални части от действително съществуващи имоти на ответниците. Подчертава, че в случая се претендират не отделни части от имота, а сбора от тях, предвид което, за да е допустимо обединяването на земеделски земи, следвало да се установи собствеността върху всеки от отделните имоти и проведе изрично предвидена административна процедура, което било невъзможно в настоящото производство.

3

Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в обжалваното решение съдът не бил разгледал всички нейни възражения и е обсъдил и кредитирал избирателно доказателствата по делото, без да ставало ясно защо едни факти се приемат за доказани за сметка на други. В решението липсвали мотиви по възражението относно предмета на делото и неговата годност да бъде обект на вещни права, не били обсъдени и доводите относно субективния елемент на придобивната давност и качеството на ищците – дали са държатели или владелци.

Излага становище за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на материалния закон. Сочи, че в решението по иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР съдът първо следвало да се произнесе относно спора за правото на собственост по отношение на всеки от тримата ищци – собственик ли е всеки от тях, на каква част и основание, което в обжалваното решение не било сторено.

Твърди, че по делото не било доказано твърдяното от ищците придобивно основание поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. Счита, че съдът е кредитирал показанията на свид. Т. и свид. К. Х., без да вземе предвид наведените доводи относно тяхната съмнителност и недостоверност и сочи противоречия между дадените в съдебното производство показания и изложеното в производството по издаване на констативен нотариален акт, и се акцентира, че относно третия ответник Г. Н. липсвали изложени обстоятелства за осъществявани от нея фактически действия върху процесния имот.

Посочва, че от решението не ставало ясно как съдът е приел за доказана идентичност между описания от свидетелите имот и претендираните части от имотите на ответниците, предвид липсата на конкретно и по безсъмнен начин описание от страна на ответниците на претендирания имот. Твърди, че по делото не била доказана и субективната материалноправна предпоставка – намерението за своене. Анализира показанията на свид. К.

Х. и свид. Д. Ц., според които процесният имот бил даден на ищеца Г. И. само за временно ползване, не за да стане негова собственост, и той знаел, че същият имот е собственост на ответниците. С оглед на това твърди, че ищците са държатели на процесната земя, като не бил доказан правопораждащ факт който да трансформира държането във владение.