Решение № 1089 от 19.05.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5989/2022
- Вид
- Решение № 1089
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1089 гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120105989 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против Община Бургас, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2173,96 лева, представляваща изплатено на увредено лице по застраховка „Каско+“ застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С определение № 5980/27.10.2022 г. съдът прие за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главния иск, обратен иск на Община Бургас срещу „АБ“ АД, ЕИК – 836014515, за сумата от 2173,96 лева, представляваща парично обезщетение за причинените й вреди в резултат от ПТП, настъпило на 21.08.2020 г., причинено от лоша улична настилка, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Исковата молба по обратния иск е оставена без движение, като е указано на Община Бургас в едноседмичен срок от съобщението: тъй като обратният иск не се основава на деликтно, а на договорно основание, да уточни петитума на обратния иск – дали сумата от 2173,96 лева се претендира като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, като уточни и от кой момент се претендира законна лихва – от момента на подаване на обратния иск, от момента на изплащане на сумата от Община Бургас на застрахователя ищец или от друг момент; да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 86,96 лева по сметка на Бургаски районен съд.
С молби на Община Бургас от 14.11.2022 г. и от 24.11.2022 г. недостатъците на обратния иск са отстранени. В законоустановения срок по делото постъпва отговор по обратния иск. В отговора на исковата молба по главния иск Община Бургас твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочен видът на неравността на пътя и къде се намира тя.
С разпореждане № 752/19.01.2023 г. съдът остави без движение производството по делото, като указа на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, като с писмена молба, с препис за ответника и третото 1 лице помагач, конкретизира в обстоятелствената част на исковата молба дали „неравност на пътното платно“ представлява дупка на пътното платно и ако да, с какви размери е тя, или изпъкналост на пътното платно и отново с какви размери е тя, както и къде на пътен участък кв. Горно Езерово – център на гр. Бургас (с посочване на разстояние от конкретен ориентир) се намира неравността.
С молба от 31.01.2023 г. ищцовото дружеството твърди, че се касае за дупка с размери 1м/60 см., находяща се на 1-2 км. от кв. Горно Езерово в посока центъра на гр.
Бургас.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Представител на третото лице помагач на страната на ответника „АБ“ АД, ЕИК – 836014515, не се явява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли главния иск, а ако го уважи, моли съда да отхвърли евентуалния иск.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата застрахователен договор „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № ***, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се задължава да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на вреди по автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** (за краткост Автомобила). Застраховащ по договора е „***“ ЕАД като собственик на автомобила, а застрахован е свидетелят В. К. П.. Срокът на застраховката е 12 месеца, с начало 27.01.2020 г. и край 26.01.2021 г. При наличие на вреди, същите според договора следва да се отстранят в официален сервиз на марката. Застрахователната премия е разсрочена на четири вноски, като първата вноска е платена на 13.02.2020 г. Останалите три вноски също са заплатени в указаните срокове.
На 21.08.2020 г. свидетелят П. подава уведомление за щета № *** до застрахователя, в което посочва, че на същата дата е управлявал Автомобила по път между Горно Езерово и Бургас, като в този участък е попаднал на неравност на пътя и го е увредил. Той изпраща по електронна поща на застрахователя и снимка на участъка от пътя, където според него има „дупка“, в която е попаднал Автомобилът.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П. посочва, че след като подминава кв.
Горно Езерово в посока центъра на гр. Бургас, Автомобилът „влиза“ в пропадане на пътя, подскача нагоре, изсипва се на земята и задната част висва. Посочва, че няма дупка или изронване на асфалта, което да се вижда. Той не вижда дупка, но явно има пропадане на пътя, „нещо като джоб“, в който попада задната гума. Посочва, че е управлявал Автомобила със скорост не повече от 40-50 км/ч. Твърди, че след около 30-40 метра задната част на колата висва на една страна, защото се е спукала въздушната възглавница, тъй като Автомобилът е с въздушно окачване. Посочва, че се е върнал, за да види, къде точно Автомобилът е попаднал в „джоб“ и сигнализира за случилото се на телефон 112. Тъй като няма пострадали, му казват да тръгва, поради което той откарва автомобила в сервиза на марката „***“ в гр. Бургас. Според свидетеля „джобът“ не обхваща двете ленти, а само лентата, в която той се движи, и е с ширина около 30 см.
По заявлението е образувана при застрахователя щета № ***/21.08.2020 г. На същата дата е направен опис на увредените части, в който е посочена „въздушна възглавница задна дясна“. На 25.08.2020 г. застрахователят съставя възлагателно писмо до автосервиз „***“ ЕООД, в което посочва, че на смяна подлежат: въздушна възглавница задна дясна; кора предна дясна под двигател; носач преден д. длн; сензор десен за ниво заден. Посочва се още, че застрахователят не дължи обезщетение за носач преден д. длн, кора предна дясна под двигател. На 26.08.2020 г. отново е съставен опис по щета, в който като увредени детайли по Автомобила са посочени: въздушна възглавница задна дясна; кора предна дясна под 2 двигател; носач преден д. длн; сензор десен за ниво заден. На 30.09.2020 г. „***“ ООД издава фактура за извършените дейности по Автомобила на стойност 2173,96 лева с получател застрахователя ищец. Автомобилът е предаден отремонтиран на същата дата.
Сумата от 2173,96 лева е платена от застрахователя на „***“ ООД на 06.01.2021 г.
В края на март 2021 г. ищцовото дружество изпраща регресна покана до Областно пътно управление – гр. Бургас да възстанови на застрахователя сумата от 2173,96 лева, изплатено застрахователно обезщетение, и 15 лева ликвидационни разноски. На 09.04.2021 г. ищецът получава отговор от Областно пътно управление – гр. Бургас, че част от републикански път с № III-7909 попада в урбанизираната територия на Община Бургас, поради което участъкът на настъпилото застрахователно събитие се поддържа от Община Бургас.
На 20.02.2019 г. е подписан договор за учредяване на обединение ДЗЗД „АБ ТРАНСТРОЙ ЕКО ПОБЕДА“, по силата на който „АБ“ АД и „ТРАНСТРОЙ ЕКО“ ООД дружествата обединяват усилията си с цел участие в открита процедура по реда на ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците (в това число участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места), общинските пътища и техните съоръжения на територията на Община Бургас по осем обособени позиции, както следва: ОП № 1 „Меден рудник“; ОП № 2 „Победа“; ОП № 3 „Долно Езерово“; ОП № 4 „Център“; ОП № 5 „Крайморие“; ОП № 6 „Зора“, ОП № 7 „Изгрев“; ОП № 8 „Сарафово“.
По силата на договор от 18.06.2019 г. Община Бургас, в качеството си на възложител, възлага на ДЗЗД „АБ ТРАНССТРОЙ ЕКО ПОБЕДА“ да извърши дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците (в това число участъците от републиканската пътна мрежа, попадащи в регулацията на населените места), общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в Обособена позиция № 2 „Победа“, а именно: пътни платна за главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение (локални платна), разделителни ивици между платната за главното и местно движение, велосипедни алеи и тротоари, и общинските пътища с техните съоръжения. Срокът за изпълнение на договорените строително-ремонтни работи по предмета на договора е 4 години, считано от датата на подписването му. В Особена позиция №2 „Победа“ попада и кв. Горно Езерово на гр. Бургас, както и път III-7909 от км. 0+000 до км. 3+989.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза максимално допустимата скорост в този участък е 50 км/ч. Експертът изследва снимката, която свидетелят П. изпраща на застрахователя, и посочва, че „дупката“ е около 10 см. в дълбочина, като представлява пропадане на настилката без остри ръбове, което пропадане се дължи на претоварване на автомобили, които минават през този пътен участък, или на лошо изпълнение на основата на пътя. На дневна светлина може да не се види или да се види в последния момент. Според експерта това плавно пропадане на настилката го има и в двете ленти, но повече се намира в лентата по посока центъра на гр. Бургас, в която се движи и Автомобилът. Инженер А. твърди, че левите гуми на Автомобила би трябвало да минат в най-дълбоката част на пропадането. Скоростта на движение не може да се изследва поради липса на спирачни следи. Според експерта при скорост от 50 км/ч или по-ниска не би се увредил носачът, няма да се повреди въздушната възглавница и кората на двигателя, а сензорът за ниво би се повредил. Ако неравността е 30 см диаметър (както твърди свидетелят П.) и гумата премине през неравността, ще се получат повреди, но от страната на автомобила, от която е гумата, преминала през неравността.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите В. П. и Й. Г.), както и на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
3
Предявеният иск от застрахователното дружество е с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.50, ал.1 от ЗЗД. Обратният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По главния иск:
Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закон за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от Закон за пътищата. Безспорно пътният участък, в който се твърди, че е увреден Автомобилът, е част път, за който общината отговаря, защото е на нейна територия.
Отговорността на собственика на пътя в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положена за обезопасяването на вещта, за да не произтекат от нейната употреба вреди.
Въпреки това искът е неоснователен, като мотивите за това са следните:
В уточняващата молба от 31.01.2023 г. застрахователят твърди, че Автомобилът е влязъл в дупка на пътя с размери 1м/60 см., без водачът да има техническа възможност да избегне препятствието и без последното да е сигнализирано. В показанията си свидетелят П. не говори за „дупка“, а за „джоб“. Според свидетеля „асфалтът не беше нито напукан, нито счупен или изронен“ – стр. 4 протокол от съдебно заседание, проведено на 27.02.2023 г.