Решение № 418 от 04.07.2016, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №418 гр.Кюстендил 04.07.2016г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, пето състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Г.М., след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№458 по описа за 2015г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по исковата молба на Р.Й.С., с ЕГН

********** и Н.С.С., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, против В.С.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за установено по отношение на двамата ответници В.С. и Н.С., че ищците Р.С. и Н.С., на основание наследство и давностно владение, са собственици на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** /относно номера вж. направено уточнение/ със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ *** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи: ПИ ***, имот на насл. на М. С. Д., имот на насл. на С. С. С., друг имот на насл. на М. С. Д. и път, и осъждане на ответниците да отстъпят на ищците собствеността и им предадат владението върху описания имот.

Ищците основават претенцията си на следните твърдения:

1) наследници са на С. С.С., починал на 04.04.2005г., който е бил съпруг на Р.С. и баща на Н.С.; 2) прекият им наследодател, от своя страна, е бил един от наследниците на С. С. С., починал на 18.08.2000г., доколкото е бил негов син;

3) ответниците също са наследници на С. С. С., доколкото Н.С. е негова преживяла съпруга, а В.С. – негов син; 4) в наследство от общия наследодател е останало застроено дворно място, находящо се в с.Ябълково общ.Кюстендил, представляващо поземлен имот (ПИ)

*** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м.; 5) една от сградите, намиращи се в имота – еднофамилна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 96.00 кв.м. и идентификатор ***, е била построена от Р.С. и покойния й съпруг С. С., като строителството е започнало през 1994г. и обектът е бил готов в края на същата година; 6) в периода от 1994г. до 2004г. Р. и С. С. са владяли жилищния имот като свой, в резултат на което по давност са придобили собствеността върху същия; 7) втората ищца – Н.С., понастоящем е съсобственик на имота, заедно с първата, по силата на наследяване от С. С.; 8) ответниците оспорват правото на собственост на ищците, както и от 2011г. владеят имота, без основание.

В подадения от ответниците общ писмен отговор на исковата молба подробно е аргументирана теза за неоснователност на предявения иск, с възражение, че не ищците, а те – ответниците, са собственици на процесната сграда. Твърдят, че в наследство от С. С. са останали поземления имот - ***, заедно с три сгради, построени в него, сред които и процесната, чиито строеж е започнал през 1994г. и завършил през 1997г.

Поддържат, че след смъртта на общия наследодател, т.е. след 2000г., ответниците и прекия наследодател на ищците – С. С., са започнали изграждането на пристройка към въпросната жилищна сграда, с цел разширяването й, приключило пред 2004г., като понастоящем пристройката е все още на етап груб строеж.

Ответниците отричат ищците да са участвали с построяването на сградата, да са полагали грижа за имота и въобще някога да са живели в него, тъй като от изграждането му до смъртта на С. С. (т.е. от 1997г. до 2000г.) в къщата са живели Н. и С. С. а след смъртта на последния – преживялата съпруга Н.С..

В срока за отговор В.С. и Н.С. са предявили и насрещен иск за признаване за установено по отношение на двете ищци, че ответниците по наследство и давностно владение, а евентуално - по силата на приращение, са собственици на същата жилищна сграда, предмет на ревандикационния иск, съставляваща имот с идентификатор *** по

КККР на с.Ябълково и идентични с описаните в исковата молба индивидуализиращи белези. Претенцията си основават на твърдението, че по силата на наследство от С. С. са придобили 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, като Н.С. е прехвърлила на В.С. с договор своята 1/3 ид.ч., а по силата на давностно владение, започнало през 2000г. след смъртта на С. С. и продължило до 2014г. са придобили собствеността и върху останалата в наследство на Р. и Н. С. 1/3 ид.ч. от имота, при което са станали собственици на целия имот. Поддържат, че владението им е било непрекъснато и явно, с намерение за своене, което са манифестирали и демонстрирали по несъмнен начин, включително и спрямо другите съсобственици, в т.ч. и чрез недопускането им до имота. В случай, че не се докаже придобиване на имота по давност, се претендира признаване на правото на собственост по силата на приращението – чл.92 от ЗС, доколкото В. и Н. С., като собственици на земята са станали собственици на построената в нея, без учредено право на строеж сграда.

В срока за отговор на насрещната искова молба първоначалните ищци не са депозирали такъв.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Р.Й.С. и Н.С.С. са наследници на С. С.С., починал на

04.04.2005г. от своя страна С. С.С. е бил един от наследниците на своя баща – С.

С. в С.,***, починал на 18.08.2000г., заедно с другия му низходящ от първа степен В.С.С. и преживялата съпруга Н.К.С..

Ищците по реда на чл.145 ал.1 от ГПК са навели твърдение, че общият наследодател на страните – С. С., е бил собственик на недвижимия имот, в който е изградена процесната сграда, което твърдение не се оспорва от ответниците. Поземленият имот се намира в махала „С.“, извън действащия регулационен план на с.Ябълково, одобрен със заповед №2355/25.11.1973г. За същия има създадени кадастрална карта и кадастрални регистри, при условията на чл.35а и чл.35б от ЗКИР, съгласно които имотът е заснет, като поземления имот - ***.

Между страните няма спор, че горният имот е застроен и една от намиращите се в него сгради – с идентификатор *** – е процесната такава.

Сградата е била изградена без изготвяне на строителни книжа и без отстъпване на право на строеж. Същата е била заснета, като една сграда, но в действителност, от заключение с вх.№258/06.01.2016г. на в.л.инж.Л.В., се установява, че се състои от две части под общ покрив. Северната половина е напълно завършена и обзаведена и се обитава като жилище, а южната е без външна и вътрешна мазилки, без подови настилки и инсталации, с монтирана дограма и не се обитава.

В поземления имот има и още една жилищна сграда, която по скицата на СГКК е с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м.

По делото са разпитани свидетелите: Л. З., Е. М., Н. И., С. Х., И.С. и Н.А.. Същите са възпроизвеждали факти относно датата на изграждане на спорния имот и фактическото му ползване от страните по делото. От показанията на свидетелите, като цяло, става ясно, че двете части на постройката, които описва вещото лице, не са били изградени едновременно във времето, като строежа на незавършената част е започнал няколко години след приключването на строежа на първата.

Според свидетелите Л. З. и Е. М., обитаващи съседни имоти в с.Ябълково, наследодателят С. С. и съпругата му Н. в периода от 1994г. до 1997г. построили едната част, състояща се от кухня, стая, баня и тоалетна и там те заживяли. В тази част от постройката, според двамата свидетели, понастоящем, след смъртта на С. живее ответницата Н.С.. Същите свидетели твърдят, че около 2004г. започнало изграждане на пристройка, в което вземали участие двамата братя В. и С. С., съответно и колеги и приятели. За имота основно полагат грижи двамата ответници, като В.С.,***, посещавал ежедневено имота.

Според свидетеля И.С., спорната къща С. С. правил за себе си и след като едната част била готова, той заживял в нея. Свидетелят Н.А. твърди, че когато пред 2000 и някоя година С. строил, той строил за себе си и за семейството си. Според А., ответницата Н.С. до смъртта на С. живеела в най-старата къща в имота.

Свидетелят С. Х. говори за нова и стара къща в имота и, според него новата е на С., а старата – на брат му В., като твърди, че двете са залепени или отстояват на около педя разстояние една от друга. Същият свидетел сочи, че в имота има и друга къща, в която живее майката Н.С..

Всички свидетели сочат, че след като С. С. се разболял, в периодите, в които не е бил в болница е пребивавал в къщата с.Ябълково. По време на изграждане на спорния имот и в двете му части, С. С. и семейството му преимуществено живеели в апартамент в гр.Кюстендил, но по различни поводи той посрещал гости в къщата в с.Ябълково.

На 04.11.2011г. В. Ст. С. и Н. К. С. се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с №43, том III, рег.№6503, дело №375/04.11.2011г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 на НК на РБ, вписан в СВ под рег.вх.№3110, акт №130, том ХI, дело №177/07.11.2011г., по силата на който двамата били признати за собственици по силата на давностно владение върху недвижими имоти, в това число: 2/3 ид.ч. от ПИ *** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м.; 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ *** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил; 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ *** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил и 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – постройка на допълващото застрояване, построена в ПИ *** по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №126, том III дело №449/2011г. по описа на нотариус Б.Алексов, Н.С. е прехвърлила на сина си В.С. собствените си по 1/3 ид.ч. от горепосочените имоти – поземлен и три сгради, срещу задължението на приемателя да поеме пожизнено гледането и издръжката й. Прехвърлителката си е запазила пожизнено правото на ползване на ПИ ***.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на посочените свидетели, заключението на вещото лице, както и от приетите, като доказателства по делото документи, а именно: удостоверение за наследници от 17.03.2015г., комбинирана скица от 30.03.2015г., издадена от СГКК, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №126, том III дело №449/2011г. по описа на нотариус Б.Алексов, удостоверение за данъчна оценка, скица на сграда с №15-183400/05.05.2015г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, нотариален акт с №43, том III, рег.№6503, дело №375/04.11.2011г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 на НК на РБ, вписан в СВ под рег.вх.№3110, акт №130, том ХI, дело №177/07.11.2011г. От приетото в последното съдебно заседание пълномощно от 12.06.1920г. не могат да бъдат направени относими към спорния предмет фактически изводи.

При установените по делото факти, се налагат следните правни изводи:

С оглед единството на част от фактите, въз основа на които всяка от насрещните страни изгражда своите искови претенции, и следващата се от това по необходимост общност на част от правните изводи, касаещи предявените искове, съдът, преди да навлезе в анализ на отделните претенции, ще аргументира правни изводи по общите спорни въпроси.

Така, при липсата на спор и наличието на индициращи данни по делото, съдът приема, че поземленият имот, в който е изградена спорната сграда – понастоящем заснет като ПИ *** – е бил собственост на С. С. С..