Решение № 8913 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8913 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20241110106194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ЗОДОВ.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. Т. Г. срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата от 14000,00 лeва, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС, потвърдена с решение по ВНОХД №2627/2021 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г., до окончателното й изплащане. В искова молба са изложени твърдения, че от незаконосъобразно воденото наказателно производство, като пряка и непосредствена последица на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер и като недоказан. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението за престъпление и заявения вредоносен резултат. Намира иска като предявен в прекомерно завишен размер - възнаграждението е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание ответникът поддържа, че спорното материално право е погасено предвид сключено между ищеца и М.П. споразумение от 05.02.2024 г . Ищецът оспорва споразумението от 05.02.2024 г. като неотносимо.

Претендира съдебни разноски.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и 1 неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.

Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право за обезвреждане на имуществени вреди, причинени му от Държавата чрез орган на П.Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) на ищеца са причинени имуществени вреди, съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени загуби, и 4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Не се спори, а и от НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС се установява, че с Присъда №20044158/16.02.2021 г. на СРС, влязла в законна сила на 28.04.2023 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от приложените договори за правна помощ ищецът е заплатил на адвокат за защита и процесуално представителство за досъдебно и съдебно производство (за първа и въззивна инстанция) сумата общо 14 хил. лв., от които 1800 лв., с ДДС, в брой, на 21.02.2017 г.; 6400 лв. в брой на 03.12.2020 г. и 5800 лв. в брой на 03.09.2021 г. Наказателният процес е образуван срещу ищеца, съгласно Постановление от 29.04.2010 г. за привличането му като обвиняем и предаден на съд през 2012 г., като съдебното производство е прекратено 2014 г. и върнато за отстраняване на съществени процесуални нарушения; през 2015 г. е внесен нов обвинителен акт, по който делото е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на разследването; през 2016 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД10180/2016 г. В досъдебна и съдебна фаза са разпитани множество свидетели, в т.ч. с повече от две съдебни заседания, а повдигнатото обвинение касае усложнена престъпна дейност продължавано престъпление от 46 деяния, при условията на съучастие с още един подсъдим.

В наказателното производство липсва правна възможност сторените от обвиняемия разноски за правна помощ да бъдат възмездени, поради което същите е допустимо да се заявяват по реда на ЗОДОВ, като настъпили за ищеца имуществени вреди. С Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018г. по т.д.

1/2017г., ВКС прие, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Предвид това, когато ответникът навежда възражение, че възнаграждението е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.

Установените фактически положения дават основание на съда да прием, 2 че през релевантния период ищецът е извършил разходи за правна помощ, които се намират в пряка причинно-следствена връзка със задължителното му участие в процесуални действия и за осъществяване на процесуална защита пред разследващите органи и съда по незаконното обвинение. При това положение, претенцията за възстановяване на претърпени загуби подлежи на уважение по основание и в предявения размер. Съдът счита, че уговореното възнаграждение за адвокат кореспондира с развитието на наказателния процес, който е бил усложнен на стадия на досъдебната фаза – действия на прокурора след приключване на разследването-повдигане на обвинение и надлежно предаване на съд. С оглед на обема и характера на доказателствения материал, както и естеството на повдигнатото обвинение, делото се е очертало с фактическа и правна сложност, предвид разясненията дадени с Тълкувателно решение № 35/06.11.1990 г. по н. д. № 26/1990 г., ОСНК на ВС. Конкретиката на случая налага извод, че платеното възнаграждение за правна помощ е необходима и разумна разноска, и в справедлив размер. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г . до окончателното й изплащане (вж. т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС).

От Споразумение с рег. №*********/05.02.2024 г., сключено между М. Г. и М.П. се установява, че на ищеца е изплатена сумата 6400 лв., представляваща обезщетение по чл. 60е, ал.2 от ЗСВ за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателния процес по НОХД №10180/2016 г., СРС, ведно с ДП№5244/2010 г., СДВР и ВНОХД №2627/2021 г., СГС. Според чл. 3 от споразумението, обезщетението е за всички вреди, разходи и разноски, във връзка с нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок.

Съдът счита, че обезщетението, което е получил ищеца е за друго правно основание, а именно нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в досъдебната и съдебната фаза на производството, произтича от факта на повдигнатите против него обвинения, по които е бил принуден да се защитава, но не е в пряка причинна връзка с продължителността на воденото наказателно производство и дали то е приключило в разумен срок, поради което претенцията за плащане на обезщетение за имуществени вреди не може да се отъждестви с полученото обезщетение по споразумението; в т.ч. по чл. 2б от ЗОДОВ ще липсват всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба; евентуално има отношение при претенция на ищеца по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да се пресъдят на ищеца сторените съдебни разноски – сумата общо 1710 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б., Булстат:*********, с адрес: **********, да заплати на М. Т. Г., с ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 14000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.

3

2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което М. Т. Г. е оправдан с Присъда №20044158/16.02.2021 г. по НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П.Р.Б.,

Булстат:*********, с адрес: **********, да заплати на М. Т. Г., с ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 1710,00 лева- съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4