Решение № 1183 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.

С решение №901004/23.08.2021 г. по гр. д. №265/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, с ЕИК: 200299615, да заплати на: Д. Х. Б., с ЕГН: **********, сумата от 130 000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 250 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния син А. В. Б., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 200 000 лв. и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 27.06.2018 г. включително; В. А. Б., с ЕГН:

**********, сумата от 130 000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 250 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на неговия син А. В.

Б., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 200 000 лв. и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018г. до 27.06.2018г. включително; Д. Т. Ц., с ЕГН: **********, сумата от 50 000 лева, като част от 1 така посоченото обезщетение в размер на 200 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 100 000 лв. и е отхвърла акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 27.06.2018 г. включително; Х. В. Б., с ЕГН: **********, сумата от 50 000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до окончателното изплащаме на сумата, като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 25.08.2019г. включително; М. В. Б., с ЕГН: **********, сумата от 30 000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпил в резултат на смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 50 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 25.08.2019 г. включително; Ю. С. Ъ., с ЕГН: **********, сумата от 30 000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 50 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 25.08.2019 г. включително. Решението на Окръжен съд – Благоевград е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве” - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК:

000694286.

САС е сезиран с въззивни жалби от двете (групи) страни, участвали в производството по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград.

Посоченото решение е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодните за уважителни части – за присъдените суми в полза на Д. Х. Б. и В. А. Б. над 80 000 лв. до 130 000 лв., за присъдените суми в полза на Д. Т. Ц. и Х. В. Б. над 5 000 лв. до 50 000 лв., за присъдените суми в полза на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. над 5 000 лв. до 30 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в 2 несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с конкретните обстоятелства по случая и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че анализът на ангажираните от страна на ищците доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определените от съда завишени размери за претърпените неимуществени вреди. Заявява се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, с които се установява съпричиняване съгласно чл.

51, ал. 2 ГПК на процесното ПТП от страна на водача Щ.. В тази насока се излагат конкретни твърдения за нарушения на правилата за движение по пътищата, които са допринесли за настъпване на вредосносния резултат. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, като присъдените обезщетения бъдат намалени. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна жалба от страна на Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ., действащи чрез процесуалния си представител, срещу неизгодните за тях отхвърлителни части от първоинстанционното решение, съответно с които са отхвърлени претенциите на Д. Х. Б. и В. А. Б. за сумите над 130 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лв., на Д. Т. Ц. за сумата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лв., на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. за сумите над 30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лв. Във въззивна жалба се излагат съображения, че неправилно в противоречие със събраните доказателства, установяващи завишен интензитет на търпените неимуществени вреди, е определен размера на дължимите обезщетения за претърпените неимуществени вреди. В тази насока се изтъква и нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваните части първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В установения от закона срок Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С.

Ъ., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”. С отговора последната се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли се в обжалваните части от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” решението да бъде потвърдено.

Също в установения от закона срок ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирало съответно отговор на въззивната жалба на Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ.. С отговора последната се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли се в обжалваните части от тези ищци в първоинстанционното производство решението да бъде потвърдено.

Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано от ищеца Х. В.

3

Б.. Същото е влязло в сила за присъдените обезщетения съответно на Д. Х. Б. и В. А. Б. за сумите от по 80 000 лв., на Д. Т. Ц., Х. В. Б., М. В. Б. и Ю. С. Ъ. за сумите от по 5 000 лв., поради което в тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение № 419/27.06.2024 г. по гр. д. № 1262/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. е отменено поставеното от друг състав на апелативния съд въззивно решение №982/03.07.2022 г. по в. г. д. № 40/2022 г. Съгласно задължителните указания на ВКС въззивният съд следва да формира собствени решаващи мотиви, съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК и при съобразяване на указанията по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ВКС, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да изложи свои, точни и ясни, фактически и правни изводи по предмета на спора.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени субективно съединени осъдителни иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – 4 застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 07.06.2018 г.– до сумите от по 80 000 лв. за Д. Х.

Б. и В. А. Б., както и за сумите от по 5000 лв. за Д. Т. Ц., Х. В. Б., М. В. Б. и Ю.

С. Ъ. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове са установени със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващите обезщетения, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинена смърт на близък, степента на близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и начинът на извършване на противоправното деяние и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия, неговата възраст, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - средата на 2018 г. Освен това от значение е и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в релевантната редакция на тази правна норма). В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е доразвита в постановени от ВКС редица решения.