Решение № 2658 от 11.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2658 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110112162 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422 от ГПК с обективно и субективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от по 919, 98 лв. всеки; на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от по 296, 16 лв. всеки и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от по 183, 59 лв. всеки, от страна на "Б. ДСК" АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С. Изпълнителен директори, чрез пълномощника Старши юрисконсулт Т. З. Х., против ответниците В. Н. Г., с ЕГН ********** от **** и Д. Х. Г., с ЕГН ********** от ****.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 18.06.2014 г. между Б.та и лицето Х.Д. Г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Б.та предоставила на Г., в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 3 000 лева, със срок на погасяване 60 месеца. Неразделна част от Договора били Общите условия на "Б. ДСК" АД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които Г. получил и приел, както и Тарифа за лихвите, таксите и комисионите. Подписан и предаден на Г. бил и погасителен план. Преди подписване на Договора за кредит Б.та предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от кредитополучателя на 08.06.2017 г. по посочена в чл.4 от Договора негова разплащателна сметка при Банката. Страните договорили променлив лихвен процент в размер на 11.45 % годишно, формиран при промоционални условия, действащи индивидуално спрямо клиента към датата на 1 подписване на договора. Приложеният ГПР бил 15,11 %. Преференциалните условия били предоставени на кредитополучателя при поето задължение от негова страна да осигурява по разплащателната си сметка месечни постъпления от получавана пенсия, превеждана по банкова сметка в Банката, върху която бил наложен залог. При установено нарушаване на условието за превод, повече от един месец, на Банката следвало да се представи ново обезпечение. Непредставянето на обезпечение при нарушаване правилата за ползване на кредита, било основание Б.та да извърши увеличение на приложения по кредита лихвен процент с един процентен пункт, считано от първата следваща падежна дата след изтичането на този срок. При нарушаване на промоционалните условия по кредита кредитополучателят също губил правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката. Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на условията, той се променял с промяната на 6-месечния СОФИБОР при условията, посочени в Общите условия. Съгласно чл.19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, но надбавката не се прилагала, ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.19.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

След сключване на договора за кредит кредитополучателят Х.Д. Г. починал на 14.06.2016 г., поради което Б.та пристъпила към конституиране на наследниците му и уведомяването им за настъпилата предсрочна изискуемост и събиране на вземането по съдебен ред. Било установено, че наследници на Г. са В. Н. Г. - съпруга, М.Х.К. –дъщеря и Д.

Х. Г. – син. След смъртта на кредитополучателя било образувано производство по реда на чл.51 ЗН. С решение от 10.01.2017 г. по гр.д.№ ***/** г. на ВРС в особената книга било вписано, че М.К., В. Г. и Д. Г. губят правото да наследяват. Но било установено, че на 27.02.2015 г. ответниците по делото са се разпоредили с наследствените си дялове от „Х. Г.ИЛ" ООД, като ги прехвърлили на М.К., поради което Б.та предприела действия по уведомяване на всеки един от наследниците по реда на чл.60 ЗКИ, за предсрочна изискуемост на наследствената част от дълга. Наследникът М.Х.К. изплатила наследствената квота от дълга си, вследствие на водено спрямо нея самостоятелно исково производство.

Ищцовата страна упражнила своето потестативно право и в изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ обявила кредита за предсрочно изискуем, като настоящите ответници били уведомени за предсрочната изискуемост на дълга. Те не заплатили наследствената квота от задължението на наследодателя си, поради което ищцовата страна предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 2

26.06.2023 г. Било образувано ч.гр.д. ***/*** г. по описа на РС Варна и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Длъжниците подали възражение по заповедното производство, поради което за ищцовата страна възникнал правен интерес да предяви настоящите искове за установяване на вземанията. Към датата на подаване на заявлението, по кредита не били платени общо 49 бр. вноски, като задълженията били, както следва: 1 839,96 лева непогасена главница; 592,31 лева договорна лихва за периода 07.12.2014 - 13.01.2019 г. и – 367,17 лева обезщетение за забава за периода 14.01.2019г. - 26.06.2023 г.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищцовата страна сумите:

919,98 лева - главница, ведно със законовата лихва върху главницата от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г. Ищцовата страна моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответниците, чрез процесуалния представител заявяват, че оспорват изцяло исковете и ги считат за неоснователни. Не оспорват, че са наследници на Х. Г.. Заявяват, че след образувано производство от страна на ищеца на осн. чл.51 от ЗН – гр.д. №***/** г. на ВРС, било прието, че ответниците са загубили правото да приемат наследството, оставено от Г., което обстоятелство е вписано в особената книга при съда. Оспорват твърденията, че са се разпоредили с наследствения дял на „Х. Г. ИЛ” ООД, прехвърляйки ги на М.К.. Заявяват, че са участвали в общо събрание на дружеството, но на същото те заявили, че се отказват и не желаят да участват като съдружници в дружеството и да продължат дейността му. Нямало разпоредителни действия от страна на ответниците. Предвид това те считат исковата молба за неоснователна. В условията на евентуалност оспорват твърденията на ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора; твърдят, че не е спазена процедурата по връчване уведомления на ответниците и не е постигнат ефектът за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; оспорват твърденията, че банката е изпълнила задълженията си по чл.60 от ЗКИ. Също така твърдят, че исковете са погасени по давност Предвид твърденията в отговора ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени разноските по делото.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна страна: От представеното по делото удостоверение за наследници №***/*** г., изд. от О. В. се установява, че ответниците В. Н. Г. и Д. Х. Г. са наследници на Х.Д. Г., починал на ** г., като същите са негови съпруга и син. Наред с тях наследник на Х. Г. е и неговата дъщеря М.Х.К..

На 18.06.2014 г. наследодателят на ответниците е сключил договор за кредит за текущо потребление с ответната страна "Б. ДСК" АД на стойност 3000 лв., със срок на издължаване 3

60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 7-мо число на месеца.

Кредитът е обезпечен със залог на вземане за пенсия, заедно със залог на вземане по сметка, при което кредитополучателят се е ползвал от промоционални условия. Уговорена е била лихва от 11, 45% годишно, с възможност за прилагане на лихвен преференциален процент от 10, 45%, при изпълнение на условия по конкретна програма. В приложения към договора погасителен план е вписано, че първата дължима вноска по кредита е на 07.07.2014 г., а последната вноска на 17.06.2019 г., като размерът на погасителната вноска е от 67, 15 лв., а последната вноска от 49, 55 лв. Кредитът е бил усвоен на 18.06.2014 г. в договорения размер по разплащателна сметка, изрично посочена в договора за кредит. Дължимите месечни вноски са били заплащани редовно до 07.12.2014 г., като последното постъпило погасяване по кредита било на 07.01.2015 г. в размер на 7, 67 лв., с което е била погасена частично само дължимата лихва. Преустановяването на плащането било основание банката да извърши увеличение на приложения по кредита лихвен процент с един процентен пункт.

Към датата на изтичането на срока на договора са останали неплатени задължения по договора за кредит от 2759, 94 лв. – главница и 2089, 65 лв. – възнаградителна лихва.

След като на ищцовата страна станало известно, че длъжникът по кредита Х. Г. е починал, тя инициирала производство по чл.51 от ЗНасл., като на двамата ответници, както и на М.Х.К. бил определен срок и те били призовани да заявят дали приемат или се отказват от наследството на Х. Г.. По образуваното в тази връзка гр.д. №***/** г. било постановено решение №** от *** г., с което било разпоредено да се впише в особената книга при ВРС, че тримата наследници на Г. са загубили правото да приемат наследството му.

Установява се по делото, че преди образуването на производството по чл.51 от ЗНасл. ответниците В. Н. Г. и Д. Х. Г. са съставили пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №**/** г. на нотариус А. А., с район на действие ВРС, с което са упълномощили М.Х.К. ги представлява и извършва всички фактически и правни действия, свързани с придобитите от тях по наследство дружествени дялове в „Х. Г. ИЛ“ ЕООД от наследодателя им Х.Д. Г..

На 27.02.2015 г. тримата наследници на Г. са съставили протокол от същата дата за проведено общо събрание за вземане на решение относно встъпване в дружеството на наследниците в „Х. Г. ИЛ“ ЕООД. В съставения протокол е вписано, че Д. Х. Г. и В. Н. Г. заявяват, че се отказват е не желаят да участват като съдружници в дружеството, както и да продължат дейността на същото, като единственият наследник на дружествени дялове М.Х.К. продължава дейността на дружеството.

През 2018 г. Банката предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила съобщение до ответниците. Съобщението било получено от ответника Д. Х. Г. на 25.07.2018 г.у а до ответницата В. Н. Г. съобщението било връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез ЧСИ на 28.12.2018 г.

На 21.12.2021 г. между Банката и наследника М.Х.К. било сключено споразумение, по силата на което К. се съгласила да заплати на кредитора 1/3 от дължимите по договора задължения, както следва: 919, 98 лв. – главница; 696, 55 лв. – договорна лихва; 159, 39 лв. – лихва за забава; 40 лв. – такса изискуемост; 14 лв. такси и 249, 23 лв. съдебни разноски, 4 които суми били и заплатени от М.К..