Решение № 1889 от 30.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. Бургас, 30.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120104890 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Тра-кийски университет“, гр.Стара Загора, против СД. Д., в качеството му на ЕТ “С– С.Д.“ , гр.Бургас.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 118.10 лв. – неплатена наемна цена за периода о т 01.02. до 04.

09.2020г., дължима по Договор от 04.09.2015г. за наем на част от недвижим имот – пуб-лична държавна собственост, а именно: 1 кв. м. за поставяне на автомат за топли напит-ки в сградата на “Тракийски университет“ , гр.Стара Загора – Факултет “Техники и тех-нологии“, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ № 38, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от общо 107.41 лв . – мо-раторна лихва за периода 25.02.2020г. – 06.07.2021г., както и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че поради форсмажорни обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното извънредното положение, не е могъл да използва наетия недвижим имот и не дължи плащане на претендираната наемна цена. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира раз-носки.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

Представен е Договор, сключен на 04.09.2015г. между страните по делото, по си-лата на който ищецът е отдал под наем на ответника част от недвижим имот – публична 1 държавна собственост, а именно – 1 кв. м. за поставянето на автомат за топли напитки в сградата на “Тракийски университет“, гр.Стара Загора – Факултет “Техники и техноло -гии“, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ № 38 , за срок от 5 години, а последният се е задъл-жил да заплаща месечна наемна цена от 230.40 лв. с ДДС – чл.2, ал.1, до 20-то число на текущия месец, с изключение на месеците януари и август от всяка година, когато съ-щата е в половин размер – ал.2, а за месец юли не се дължи такава – ал.3.

Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде на ЕТ процесната площ – във фоайето на факултета на учебното заведение в град Ямбол, за ползването й по предназначение, както и че ответникът е поставил на нея своя кафе-машина, която е експлоатирал.

Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с усложняващата се епидемична обстановка от разпространението на COVID-19 и обявеното с Решението на НС на Р България от същата дата извънредно положение са въведени редица противоепидемични мерки на територията на страната до 29.03.2020г., включително преустановяване на учебните занятия в университетите, с препоръка при възможност да се въвежда дистанционна форма на обучение.

Със Заповед № 740/13.03.2020г. на Ректора на ” Тракийски университет“, гр.Ста-ра Загора, е отменено провеждането на присъствени учебни занятия в учебното заведе-ние за времето от 14.03. до 29.03.2020г. и е наредено преминаване към онлайн форма на обучение, както и за приема на кандидатстудентски документи.

Не се спори между страните, че действието на горните противоепидемични мер-ки е било продължавано с последващи заповеди на ректора на университета, включая и в периода до 04.09.2020г. – датата, на която е следвало да изтече срокът на процесния договор за наем.

Със заявление от 18.05.2020г. ответникът е поискал от ректора на университета да бъде освободен от заплащането на наем за времето от 13.03. до 14.05.2020г., с оглед наложените противоепидемични връзки, евентуално – наемната цена да бъде намалена.

С молба от същата дата е поискал прекратяване на договора за наем, считано от 01.06.2020г. – по същата причина.

На 12.06.2020г. нарочна комисия, назначена от ректора на университета, е прове-ла заседание за разглеждане на постъпилите от наемателите заявления и доказателства за намаляване/освобождаване от заплащане на наемното възнаграждение по договорите за наем на имущество на ВУЗ по време на извънредното положение и последиците от него, за което е изготвен и съответен протокол – представен по делото. Видно от същия е, че искането на ЕТ е било оставено без уважение, тъй като не са били приложени до-казателства за твърдяните обстоятелства.

Заявлението на ”БГ Марк” ООД, стопанисващо кафе-автомат в същото помеще-ние, е било уважено и дружеството е било освободено от заплащането на наемна цена за периода от 13.03. до 14.06.2020г.

2

От показанията на свидетелката М.Н. се установява, че ответникът е представил по имейл снимка на касов бон-отчет, необходим за установяване на обстоя-телството, че кафемашината не е работила за времето от 13.03. до 14.05.2020г., но той е бил на името на друга фирма, поради което не е бил зачетен.

По делото е представен отчет от фискална памет на устройство, собственост на ”Мико – Д.” ЕООД, ЕИК: * , гр.Бургас – с едноличен собственик на ка-питала и управител ответникът Д., за кафе автомат, находящ се на адрес: *, ФТТ, видно от който е, че оборотът на машината за гор-ния период е нулев.

Междувременно на ЕТ е бил изпратен проект за споразумение от 25.06.2020г., с което договорът за наем между страните да се прекрати, на основание чл.15, т.2 от него, по взаимно съгласие, считано от 01.07.2020г., а ответникът да заплати сумата от общо 787.86 лв. – наемна цена за периода от месец март до месец юни 2020г. Д. обаче не се е съгласил с предложението.

От показанията на свидетелката Николова се установява и че в периода след 13.

03.2020г. в сградата на Факултета “Техники и технологии“ на “Тракийски университет“ в град Ямбол е имало наложен ограничителен, пропускателен режим, като в нея са до-пускани основно служители на администрацията и преподаватели. Това обстоятелство се установява и от представените от ищеца присъствени списъци за персонала и книга за посещенията на външни лица. Николова заявява и че е виждала човек, който зарежда кафе-автомата на ответника, но не може да потвърди със сигурност това да е било през исковия период.

По делото са представени фактури и дебитни известия за начислените от ищеца на ответника за процесния период наемни възнаграждения – общо 1 118.10 лв., след извършено частично плащане по фактурата за месец февруари 2020г.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Безспорно се установява по делото възникването на твърдяното в исковата мол-ба облигационно правоотношение между страните, основано на сключения от тях дого-вор за наем от 04.09.2015г., със срок на действие от 5 години, т. е. до 04.09.2020г., както и предаването на наетия имот на наемателя за ползването му по предназначение.

Спорен, всъщност, се явява въпросът осигурил ли е наемодателят това ползване и в периода след 13.03.2020г., във връзка с наложените със заповедите на Министъра на здравеопазването и Ректора на ВУЗ противоепидемични мерки, и респективно – дължи ли ЕТ заплащането на наемна цена за времето до 04.09.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ, д лъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, а ако тя трае толкова, че вече няма интерес от изпълнението, всяка от страните има право да прекра-ти договора. В ал.4 е предвидено, че докато е налице форсмажорното обстоятелство, из-пълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни такива се спира.

Както е известно, договорът за наем е двустранна сделка, с периодично изпълне-ние, по която всяка от страните има права и задължения – т. е., явява се едновременно длъжник и 3 кредитор по нея.

Твърди се от ответната страна, че поради наложените със заповедите на Минис-търа на здравеопазването и Ректора на ВУЗ противоепидемични мерки, наемодателят е бил в обективна невъзможност да изпълнява задължението си да осигури ползването на наетия имот по предназначение – за търговска експлоатация на поставения кафе-авто-мат.

Безспорно, световната пандемия от Covid-19 и наложените във връзка с нея противоепидемични мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ, като от значение в случая се явява и въпросът дали това форсмажорно обстоятел-ство е препятствало изпълнението на задълженията на някоя от страните по процесната сделка и по-конкретно тези – на наемодателя, както се твърди в исковата молба.

Отговорът му пък, несъмнено, налага да се изяснявани и въпросът за интереса на наемателя от изпълнение на основното задължение на наемодателя в процесното наем-но правоотношение, което може да бъде сторено чрез тълкуване на договора, сключен от страните, съобразно чл.20 от ЗЗД.

Посочено беше по-горе, че съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 от процесния договор, наемателят следва да заплаща ½ от наемната цена за месеците януари и август от всяка го-дина, а за месец юли не дължи такава. Ноторно известен факт е, че по това време почти не се провеждат учебни занятия във висшите учебни заведения. През месеците януари и август има изпитни сесии, а през месец юли – прием на нови студенти. Т. е., интензите-тът на посещенията на сградата от обучаващите се в нея лица, които да ползват предо-ставяните от ответника чрез поставения кафе-автомат услуги, респективно – намалява-нето или липсата на такива, когато не е осъществяван учебен процес, е обстоятелство, което е било отчетено от страните, още при сключването на процесния договор за наем, като съществено за интереса на наемателя от изпълнението на задължението на наемо-дателя да му предостави за ползване съответната площ, с оглед на което наемната цена е била редуцирана или ЕТ е бил освободен от заплащането й.

Следователно, с въвеждането на противоепидемичните мерки в учебното заведе-ние, считано от 13.03.2020г., и преустановяването на посещенията на студентите в него, съществено е бил засегнат интересът на ответника-наемател от изпълнението на задължението на ищеца-наемодател по процесното наемно правоотношение, като с оглед на продължителността на форсмажорното обстоятелство той фактически е отпаднал. Този извод косвено се потвърждава и от обстоятелството, че с решение на ръководството на “Тракийски университет“ другият наемател на площ в същата сграда с идентична цел – ”БГ Марк” ООД, е бил освободен от заплащането на наемна цена за периода от 13.03. до 14.06.2020г.

От представения фискален отчет от кафе-автомата на ответника ЕТ безспорно се установява, че в периода от 13.03. до 14.05.2020г. машината не е имала оборот, като обстоятелството, че фискалното устройство е било регистрирано на името на друг правен субект – ”Мико – Д.” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и упра-вител е С. Д., би било от значение при преценката за спазване на данъчното законодателство, но не и в 4 настоящата хипотеза.

При това положение – според настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че за времето от 13.03. до 04.09.2020г. ищецът, като наемодател, не е осигурил на ответни-канаемател ползването на процесната площ по предназначение и съобразно интереса на последния, обективиран в сключения между тях договор за наем от 04.09.2015г., по-ради което и съобразно чл.306, ал.4 от ТЗ ЕТ не дължи заплащане на наемната цена за този период. Отделно от това, такава, считано от 01.06.2020г., не се дължи и поради на-длежното упражняване от страна на Д., с молбата от 18.05.2020г., на правото му да прекрати наемното правоотношение, на основание ал.5 от цитираната разпоредба.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца сумата от 58.26 лв., представляваща остатък от дължимата наемна цена за месец февруари 2020г. по данъчна фактура № 1300001906/24.02.2020г., както и сумата от 89.19 лв. – такава за 12 дни от месец март 2020г. по фактура № 1300001987/ 25.03.2020г. и дебитно известие № 1300002058/07.08.2020г.

Претенцията досежно същите е основателна и следва да бъде уважена. За разли-ката до пълния предявен размер – от общо 1 118.10 лв., включая за периода от 13.03. до 04.09.2020г., искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен, по изложените по-горе съображения.