Определение № 487 от 08.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Варна, 08.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100505 по описа за 2022 година

С протоколно определение от проведено о.с.з. на 13.12.2022г. е отложено произнасянето по исканията по доказателствата, които са направени с молба вх.

№28623/02.12.2022г. от ищцата, както и тези, които са направени в проведеното съдебно заседание. Предоставен на ответника на осн. чл. 144, ал.1 ГПК е едноседмичен срок от датата на заседанието (13.12.2022г.) да изрази становище по направените искания по доказателствата от ищеца.

1)С молба вх.№28623/02.12.2022г. ищцата прави искане за представяне в оригинал на документ – меморандум (л.125 представен с отговора на исковата молба), по отношение на който в обстоятелствената част в молбата си излага възражения, като оспорва автентичността на положения подпис от нея в документа.

В съдебно заседание и с оглед направеното оспорване ответникът е заявил, че ще се полза от оспорения документ. В същото съдебно заседание е открито производство по чл. 193 ГПК по отношение оспореното авторство на подписа, като е разпределена и тежестта на доказване. В изпълнение на задължението си ищцата, чрез процесуалния си представител е релевирала искане за допускане на съдебно – графологична експертиза. Съдът е отложил произнасянето по това искане в процедура по чл. 144, ал.2 ГПК, след становище от ответника.

На 03.01.2022г. е депозирано становище от ответника. Депозираното становище е след изтичане на указания на страната едноседмичен срок с протоколно определение от о.с.з. от 13.12.2022г., изтичащ на 20.12.2022г. Със становището оригинал на оспорения частен диспозитивен документ – меморандум не се представя. С молба от 17.01.2022г., ищецът е поискал продължаване на срока за представяне на документа в оригинал, като с молба от №1974/25.01.2023г. посочва, че посочения документ не е открит за да бъде представен.

С молба – становище вх.№ 3080/06.02.2023г. ищцата желае изключване от 1 доказателствения материал по делото оспорения документ, доколкото не е предоставен в оригинал.

Съдът намира, че по повод оспорената автентичност на представен по делото от ответника, заверен за вярност препис от процесуалния представител на страната документ, по отношение на който документ още в съдебно заседание, в което е докладвана молба от 02.12.2022г. от ищеца, ответникът е заявил, че ще се ползва от документа, не представлява пречка изследване на документа в частта автентичността на оспорения подпис, с помощта на специални знания посредством назначаване на съдебно – графологична експертиза, като предмет на експертизата е преписа от представения документ. Експертното заключение не е обвързващо съда, като същото по същество следва да бъде разгледано с оглед всички останали събрани по делото доказателства.Предвид откритото производство по чл. 193 ГПК следва да бъде уважено искането по доказателствата от ищцата, като бъде назначена съдебно – графологична експертиза, която да даде отговор на повдигнатия въпрос – дали положения подпис в документ на л.125-126 от делото над думите „Ж. К.“ е осъществен от Ж. Ж. К., като за целта на експертизата вещото лице използва приложения по делото препис от документа.

2)С отговора на исковата молба е представен от ответника документ съставен на английски език – сертификат С-3, който не е придружен от заверен от страната превод на български, съобразно разпоредбата на чл.185 ГПК. Посоченият документ в превод на български, заверен от представящата го страна се представя с молба вх. № 1974/25.01.2023г. Ищцата с молба от 06.02.2023г. намира, че документът е късно представен, след предоставения на страната едноседмичен срок по чл. 144, ал.1 ГПК, съобразно проведеното о.с.з. на 13.12.2022г.

Съдът намира, че сертификат „С-3“, който е представен с молба от 25.01.2023г. от ответника следва да бъде приет към доказателствения материал, доколкото изискването на разпоредбата на чл. 185 ГПК е императивно, като документа на чужда език се представя с превод на български в заверен за вярност вид. Документът на чужд език е представен още с отговора на исковата молба, като следва да бъде приет към доказателствата по делото представения превод от ответника с молба вх. № 1974/25.01.2023г. По отношение на оспорената дата на оспорената дата на частния документ съдът е дал указания на страните.

3) По искането на ищеца оформено в молба от 02.12.2022г. за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, при задачи посочени в молбата – л.141 – 142 от делото. В депозираното след срока определен на страната становище от ищеца от 03.01.2023г. се развиват мотиви за неоснователност на искането. Съдът предвид неспазения срок по чл. 144, ал.1 ГПК, който е определен на страната и на осн. 101, ал.3 ГПК не взима в предвид изразеното становище.

2

Направеното от ищеца искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза е своевременно заявено, искането е относимо към спора с оглед установяване на релевантни по делото факти, поради което следва да бъде уважено, като бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори па поставените от ищеца задачи.

4) С отговора на исковата молба ответникът представя електронен документ – възпроизведен на хартиен носител (л.128-129 от делото), съобразно разпоредбата на чл. 184 ГПК, а именно кореспонденция по електронна поща. Така представените документи с молба от 02.12.2022г. от ищеца са оспорени, като е заявено, че не се установява авторството на лицето, което е направило тези изявления. Изразява се и становище по същество по така представените доказателства. С молба от 06.02.2023г. се уточнява, че електронната поща от 04.12.2017г. не съдържа волеизявление.

В съдебно заседание проведено на 13.12.2022г. ответникът е заявил, че ще се ползва и от тези оспорени документи, като на същия е дадена възможност на осн. чл.

144, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от датата на съдебно заседание да изрази становище.В молба от 03.01.2023г., която е депозирана след указания на ответника срок по чл. 144, ал.1 ГПК е направено искане за допускане на съдебно – техническа експертиза във връзка с представената електронна кореспонденция, която да установи тяхното съдържание, съответно да установи, че ищцата е върнала съобщение на ответника по електронна поща с подписан меморандум.

Съдът намира, че искането на ответника за назначаване на съдебно – техническа експертиза във връзка с приетите по делото изявления по електронна поща следва да бъде оставено без уважение. На първо място не е спазен срока по чл.

144, ал.1 ГПК, който е определен на ответника с определение от о.с.з. проведено на 13.12.2022г.На следващо място съдът по повод представения от ответника частен диспозитивен документ и оспорената му автентичност вече допусна съдебно – графологична експертиза, с чиито специални знания да бъде даден отговор по въпроса за автентичността на документа, в отговора на който въпрос се включва и въпроса за съществуването на самия документ (като евентуално подписан от двете страни) в правния мир.

5) С молба вх. №1974/25.01.2023г. ответникът представя доказателства (отделно от превод на документ на български език – сертификат С-3) – електронна кореспонденция от 05.12.2017г., такава от 04.12.2017г., меморандум за разбирателство от 25.03.2017г. между ответника М. И. К. и В. В. Б., сертификат С-1 (на английски език).

С молба от 06.02.2023г. ищцата изразява становище за неоснователност на искането за приемане на тези доказателства, като несвоевременно представени. В евентуалност развива становище за тяхната неотносимост.

3

Ответникът с отговорът на исковата си молба следва да представи всички писмени доказателства, на които обосновава своите възражения, и от които черпи изгодни за себе си правни последици. Такава възможност за страната съществува и в случай, че доказателствата са нововъзникнали или новооткрити. Възможност ответникът да представи писмени доказателства съществува и с оглед изрично искане и предоставена такава възможност от съда в о.с.з.

Посочените и представени с молба вх. № 1974/25.01.2023г. писмени доказателства - електронна кореспонденция от 05.12.2017г., такава от 04.12.2017г., меморандум за разбирателство от 25.03.2017г. между ответника М. И. К. и трето на делото лице -В. В. Б., сертификат С-1 (на английски език), не са представени с отговора на исковата молба. Няма данни, а и видно от съдържанието на същите не попадат в хипотезата на чл. 147, т.1 или т.2 ГПК. Доказателствата не се представят и в срока по чл. 144, ал.1 ГПК, който е определен за страната с протоколно определение от о.с.з. проведено на 13.12.2022г., като същевременно същите не попадат и в обхвата на разпореждане №40/05.01.2023г., чийто срок е допълнително продължен с разпореждане №297/18.01.2023г. от съда, което разпореждане има за предмет указания досежно това дали ответникът ще се полза от оспорения меморандум (сключен между страните по делото) и представяне в заверен за вярност превод на документ представен с отговора на исковата молба. При така изложеното следва да бъде прието от съда, че представените с молба вх. № 1974/25.01.2023г. писмени доказателства електронна кореспонденция от 05.12.2017г., такава от 04.12.2017г., меморандум за разбирателство от 25.03.2017г. между ответника М. И. К. и В. В. Б., сертификат С-1 (на английски език), не следва да бъдат приети към доказателствения материал по делото, поради преклудиране възможността им за представяне от ответника.

6) С молба вх. № 2111/25.01.2023г. ответникът представя писмени доказателства:електронна кореспонденция от 05.12.2017г., договор от 01.2018г. между ответника М. К. и В. Б. (на английски език), договор за покупка на акции от 09.2018г. между В. Б. и ответника М. К. (на английски език),, електронна кореспонденция от 12.06-25.06.2017г. (на английски език),,движение по сметка на ответника М. К. от 07.05.2018г(на английски език),., електронна кореспонденция от 24.01.2023г. между ответника М. К. и трето на делото лице С. Ж., презентация на документ (на английски език).

С молба от 06.02.2023г. ищцата изразява становище за неоснователност на искането за приемане на тези доказателства, като несвоевременно представени. В евентуалност развива становище за тяхната неотносимост.

Съдът намира, че по отношение на представените с молба вх. № 2111/25.01.2023г. писмени доказателства- електронна кореспонденция от 05.12.2017г., договор от 01.2018г. между ответника М. К. и В. Б. (на английски език), договор за 4 покупка на акции от 09.2018г. между В. Б. и ответника М. К. (на английски език),, електронна кореспонденция от 12.06-25.06.2017г. (на английски език),, движение по сметка на ответника М. К. от 07.05.2018г(на английски език), приложение намира изразеното в пункт 5-ти от настоящото определение. Тези доказателства не се представени в срока с отговора на исковата молба, не са представени в срока определен на страната по чл. 144, ал.1 ГПК, извън приложното поле са на разпореждане №40/05.01.2023г., не попадат в хипотезата на чл. 147, т.1 или т.2 ГПК, поради което същите не следва да бъдат приети по делото.

6.1) По отношение на представените с молба вх. № 2111/25.01.2023г. писмени доказателства - електронна кореспонденция от 24.01.2023г. между ответника М. К. и трето на делото лице С. Ж. и презентация на документ (на английски език), следва произнасянето на съда да бъде осъществено в съдебно заседание, доколкото видно от положената дата в документа, доказателствата са възникнали след сезиране на съда с исковата молба, както и след депозиране на писмен отговор от ответника в срока по чл.

131 ГПК, като ответникът следва да поясни какво е тяхното значение към спора, като и след представяне на доказателствата в превод на български език заверен от страната, на осн. чл. 185 ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 144, ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА съдебно – графологична експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и в частност документ на л. 125-126, да даде отговор на въпроса дали положения подпис над думите „Ж. К.“ е извършен от ищцата Ж. Ж. К..