Решение № 8320 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8320 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110131182 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление в ..., чрез юрк. А.К.М., против Н. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .. (.) ...

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че страните се намират в облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес ..., с клиентски ..., при публично известни общи условия на ищеца, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ.

Твърди, че ответникът притежава качеството потребител като собственик на имота, с оглед което следва да заплаща дължимите суми по месечните фактури в 30-дневен срок от издаването им.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 500391 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на .. обосновава правния интерес от предявяването на иск против ответника за установяване дължимостта на сумата от 4 776,18 лв. (четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) – главница, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 16.09.2014 г. до 11.04.2022 г. по договорна (съдебна) сметка 2800048989, създадена към клиентски номер 1.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени документи и прави искане за допускане на комплексна техническа и счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди се в отговора, че Н. Г. е закупил процесният водоснабден имот на 07.08.2013 г. с договор за покупко – продажба, но продавачът по договора Е. Б. С. е отказала да предаде владението върху имота и го ползва и до настоящия момент. В тази 1 връзка, ответникът навежда доводи, че между него и ищцовото дружество не са възникнали облигационни правоотношения по повод на доставяне на ВиК услуги. Твърди, че посоченият в исковата молба клиентски номер 1.. се отнася за имот, представляващ .., а не за описания в исковата молба имот на административен адрес в ... Н. Г. прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответникът ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание Н. Г. се явява лично и поддържа направените в отговора възражения и искания. Представя допълнително писмени доказателства.

С определение № 36869 от 17.10.2023 г. в качеството на трето лице – помагач на ответника е конституирана Е. Б. С.. Подпомагащата страна, редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по исковата молба и отговора и направените в тях доказателствени искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и от договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт ..., том VI, рег. № .., н... на нотариус М. Г.а, рег. № 622 и район на действие – Софийски районен съд, се установява, че Н. О. Г. е придобил собствеността върху процесния водоснабден имот на 07.08.2013 г. Продавач по договора е третото лице – помагач Е. Б. С..

Продавачът и купувачът са уговорили предаването на владението върху продадения имот да се извърши след настъпване на допълнителни обстоятелства, свързани с плащането на продажната цена, като до предаването на владението режийните разноски се поемат от продавача Е. С..

В открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на комплексната съдебна техническа и счетоводна експертиза. Според констатациите на вещите лица за периода от 16.09.2014 г. до 11.04.2022 г. процесния имот е водоснабден и са начислени ВиК услуги в количество от 2 121,003 куб. м. на стойност от 4 781,88 лв. Отчитането на предоставените услуги е извършвано въз основа на показанията на два броя водомера, монтирани в имота. Вещите лица установява, че на името на ответника в ищцовото дружество има един клиентски номер, а именно клиентски номер 1... Към него са открити две договорни сметки – .. за имот, находящ се в .. – за имота, находящ се на адрес в .., ап. 4. Сметка за процесния водоснабден имот е открита на 30.03.2022 г., а посоченото основание е „смяна на собствеността“. След откриването на договорната сметка ... към клиентския номер на ответника, задълженията за предходния период – от 16.09.2014 г. до 11.04.2022 г. са префактурирани и като задължено лице е посочен Н. Г..

Като писмени доказателства по делото са приети фактури и кредитно известие, относими към процесния период, данните в които потвърждават установените от заключението на вещите лица обстоятелства относно стойността на ВиК услугите, промяната на партидата и префактурирането на част от задълженията.

Ищцовото дружеството е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 50039 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162 – ри състав. Със заповед ...847 от 18.10.2022 г. е разпоредено длъжникът Н. Г. да заплати на ... сумата от 4 776,18 лв. (четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) – главница, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 16.09.2014 г. до 11.04.2022 г. по договорна (съдебна) сметка 2800048989, създадена към клиентски номер 1.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 145,52 лв. (сто четиридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за 2 заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника Н. Г. на 22.10.2022 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК Н. Г. депозира възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане № 61573 от 18.05.2023 г., връчено на заявителя на 19.05.2023 г., на „Софийска вода“ е указано да предяви иск за установяването на вземането си. Такъв е депозиран на 07.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл.

422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, е възразила в срок срещу дължимостта на задължението. Искът е предявен от заявителя ... в преклузивния срок по чл.

415 ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Безспорно е установено по делото, че процесният водоснабден имот е бил собственост на ответника в периода, за който се претендира заплащането на стойността на предоставени ВиК услуги – 16.09.2014 г. до 11.04.2022 г. Н. Г. е придобил собствеността върху водоснабдения обект, находящ се в .., ап. 4, въз основа на договор за покупко – продажба, сключен на 07.08.2013 г. с Е. Б. С.. От момента на придобиването на собствеността върху имота и при отсъствието на данни за учредено вещно право на ползване, ответникът е станал потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съдът взема предвид обстоятелство, че с договора за покупко – продажба е уговорено предаването на владението върху имота да стане в момент, по-късен от датата на сключването на договора, както и наличието на клауза, че до момента на предаването на владението продавачът (третото лице - помагач Е. С.) дължи заплащането на режийните разноски, включително стойността на ВиК услугите. Тези клаузи, обаче, имат действие само между страните по договора за покупко – продажба на недвижим имот (ответника и подпомагащата го страна) и не обвързват ищцовото дружество. По отношение на него отговорността за заплащането на ползваните ВиК услуги е на потребителя, който по силата на нормативната уредба е собственикът на водоснабдения имот.

Този извод не се променя и от обстоятелството, че партидата за процесния водоснабдени имот е записана на името на Н. Г. едва на 30.03.2022 г. т.е. почти десет години след като ответникът е придобил имота. Съгласно чл. 61 ал. 1 от Общите условия на ... при промяна на собствеността новият и/или предишният собственик е длъжен да заяви промяната пред ВиК оператора. Ответникът не е изпълнил това свое задължение и не може да черпи права от това неизпълнение.

Ответникът не оспорва доставянето на ВиК услуги, нито техния размер, а същите се установяват и от заключението на комплексната съдебна счетоводна и техническа експертиза.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че в хода на производството се установи, че Н. Г. е потребител на ВиК услуги през целия процесен период, респективно дължи заплащането на стойността им.

Съдът счита за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност за задълженията, чийто падеж е настъпил до 14.08.2019 г. Вземанията на ищцовото дружество имат характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК 3 на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен. Ето защо, всички вземания, чийто падеж е настъпили повече от три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2022 г., с което е прекъсната погасителната давност, са погасени по давност. Тези задължения са в общ размер от 3 055,77 лв., видно от заключението на експертизата. В този смисъл, съдът приема, че непогасените по давност задължения на Н. Г. към ищцовото дружество са за периода от 15.08.2019 г. до 11.04.2022 г. и възлизат на сумата от 1 720,41 лв. Над посочената сума искът е неоснователен, като погасен по давност.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед извода на съда за частична основателност на исковата претенция, следва в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Разноските, направени от ... в заповедното производство са в общ размер на 145,52 лв., а съразмерно на уважената част възлизат на сумата от 55,66 лв. Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 645,53 лв., а съразмерно на уважената част от иска са в размер на 232,52 лв.

Ответникът не претендира разноски, нито представя доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 422 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска предявен от .., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор В.Т. против Н. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .. (.) .., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 720,41 лв. (хиляда седемстотин и двадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес ..., с клиентски ... за периода от 15.08.2019 г. до 11.04.2022 г.