Решение № 14 от 20.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. К., 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20245100500286 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 383/27.09.2024 г., по гр.д. № 504/2024 г. по описа на РС – К., Е. Х. Х., с ЕГН **********, е осъден да заплаща на дъщеря си Е. Е. Х., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 19.04.2024 г. до изтичане срока на обучението като редовен ученик в средно учебно заведение, за какъвто период е исковата претенция, като е отхвърлен иска по чл.144 над уважения размер от 200 лв. месечно до пълния предявен размер от 400 лв. месечно, като неоснователен.

Със същото решение Е. Х. Х., с ЕГН **********, е осъден да заплаща на дъщеря си Е. Е. Х., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.06.2023 г. (дата на навършване на пълнолетие) до дата на депозиране на исковата молба - 18.04.2024 г., или общо сумата в размер на 1317.34 лв., след приспадане на платената от ответника сума в размер на 649.33 лв. от общо дължимите за периода 1966.67 лв., като е отхвърлен иска по чл.144 над уважения размер от 200 лв. месечно до пълния предявен размер от 400 лв. месечно, като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е.

1

Е. Х., която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на издръжка за бъдеще време за разликата над 200 лв. до пълния предявен размер от 400 лв., както в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.149, във вр. с чл.144 от СК, за заплащане на издръжка за минало време за разликата над 1317.34 лв.

Решението в тези части се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения за нуждите на въззивницата от продължаване на образованието си в 12 клас на Езикова гимназия „Х.Б.“ – гр.К., които били свързани с допълнителни уроци по математика и езиците, както и други разходи. Сочи, че въззиваемият бил в работоспособна възраст, нямал сериозни здравословни проблеми и имал добри доходи. Същият живеел в наследствена къща на родителите си и имал гараж, който прехвърлил на свой приятел. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявените искове в пълните им предявени размери. В съдебно заседание, представлявана от своята майка – О.А.А., поддържа въззивната жалба. Представя писмено становище.

Въззиваемият Е. Х. Х. е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излага съображения, че не може да дава издръжка на дъщеря си по-голяма от 200 лв. на месец, тъй като това би му причинило особено затруднение. Твърди, че е безработен, имал регистрирано ЕООД, което от години не работело и нямало приходи. Страдал от тежко, хронично заболяване и имал разходи за скъпи лекарства. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС – К.. В съдебно заседание поддържа становището си, изразно в отговора на въззивната жалба. Представя писмено становище.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС – К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени 2 искове с правно основани, чл.144 от СК, във вр. с чл.149 от СК за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие дете за минало време, считано от навършване на пълнолетие до предявяване на исковата молба в размер на 3 946.65 лв., както и издръжка за бъдеще време в размер на 400 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до завършване на средното образование. Ищцата сочи в исковата молба, че на 23.06.2023 г. навършила пълнолетие, но продължила да учи и към момента била ученичка в ХII „Д“ клас на Езикова гимназия „Х.Б.“ – гр.К.. Сочи, че имала здравословни проблеми и се нуждаела от средства за издръжка и обучение. Майка й имала магазин, но получавала ниски доходи, а ответника бил в работоспособна възраст, нямал сериозни здравословни проблеми и имал добри доходи. Счита, че необходимите средства за издръжката й били около 800 лв. на месец, от които ответникът следвало да поеме половината или 400 лв.

Ответникът оспорва исковете като сочи, че не може да дава издръжка на дъщеря, тъй като това би му причинило особено затруднение. Твърди, че е безработен, имал регистрирано ЕООД, което от години не работело и нямало приходи. Страдал от тежко, хронично заболяване и имал разходи за скъпи лекарства. По отношение на издръжката за минало време сочи, че е изплатил на дъщеря си сумата от 2 895 лв. след като същата е навършила пълнолетие.

Видно от представеното удостоверение за раждане № 624167, с дата 04.07.2005 г., изд. от Община П., Е. Е. Х. е родена на **.**.**** г. в гр.П., като нейни родители са О.А.А. Х. и Е. Х. Х..

От представените като доказателства по делото решение № 8/18.02.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. по описа на РС - К. и решение № 104/17.03.2023 г. по гр.д. № 1314/2022 г. по описа на РС - К., се установява, че въззиваемият Е. Х. Х., е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилата си пълнолетие дъщеря Е. Е. Х. в размер на 120 лв. в последствие увеличена на 400 лв.

От представените като доказателства по делото служебна бележка изх.

№ 85/05.10.2022 г. и служебна бележка изх. № 177/05.12.2023 г., изд. от Директора на Езикова гимназия „Х.Б.“ – гр.К., се установява, че Е. Е. Х. е била ученичка в XI „Д“ клас и съответно в XII „Д“ клас дневна форма на обучение за учебните 2022/2023 г. и 2023/2024 г. Представено е също и уверение от П.ски университет „П.Х.“ в уверение на това, че Е. Е. Х. е студентка в първи 3 курс, ОКС „Бакалавър“, специалност „Софтуерни технологии и дизайн“, редовна форма на обучение през учебната 2024/2025 г. със семестриална такса за редовно обучение 350 лв., както и 2 бр. квитаниции за платени семестриални такси.

От представените като доказателства по делото удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ изх. № 6895/16.08.2024 г., договор за покупко-продажба на МПС и фактура № 224/29.03.2024 г. се установява, че въззивницата е закупила автомобил на стойност 1300 лв. Също така от представените договор и фактура № 0390114283 се установява, че същата е закупила компютърна конфигурация PC ACER A15-41M-R .

С декларация за семейно, материално и имотно положение въззиваемият Е. Х. Х. е декларирал, че не получава никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.

От представените по делото като доказателства 4 бр. вносни бележки се установява, че въззиваемият Е. Х. Х. е заплатил на дъщеря си Е. Е. Х., чрез нейната майка - О.А.А., издръжка за месец 07.2023 г. в размер на 120 лв., издръжка за месец 09.2023 г. в размер на 120 лв., издръжка за месец 10.2023 г. в размер на 120 лв., както и доплащане за издръжка в размер на 2 520 лв.

По делото са представени като доказателства заявление Г3, 2 бр. статистически справки за код на икономическа дейност относно „А. БГ“ ЕООД.

Като свидетел по делото пред първоинстанционния съд е разпитана и О.А.А. - майка на въззивницата, която заявява, че Е. Е. Х. имала проблеми със зрението, както и със зъбите, като е била необходима операция. Сочи също, че има нужда от закупуване на лаптоп, както и други нужди, за които въззиваемият не е давал издръжка. Разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Л.Н.Б. сочи в показанията си, че въззиваемият Е. Х. Х. не е давал издръжка на дъщеря си Е. Е. Х..

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.144 от СК е основателен и доказан до размера на 200 лв. ежемесечна издръжка, считано от подаване на исковата молба до завършване на средното образование от въззивницата, както е заявено с петитума на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и 4 висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. От представените като доказателства по делото служебна бележка изх. № 85/05.10.2022 г. и служебна бележка изх. № 177/05.12.2023 г., изд. от Директора на Езикова гимназия „Х.Б.“ – гр.К., се установява, че Е. Е. Х. е била ученичка в XI „Д“ клас и съответно в XII „Д“ клас дневна форма на обучение за учебните 2022/2023 г. и 2023/2024 г. В случая следва да се прецени дали въззиваемият може да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения. С декларация за семейно, материално и имотно положение въззиваемият Е. Х. Х. е декларирал, че не получава никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС. Въпреки липсата на доходи и имущество, Е. Х. Х. е заплащал редовно ежемесечна издръжка на Е. Е. Х. в размер на 400 лв. до навършване на пълнолетие от същата, като след навършване на пълнолетие същият е заплатил на дъщеря си Е. Е. Х., чрез нейната майка - О.А.А., издръжка за месец 07.2023 г. в размер на 120 лв., издръжка за месец 09.2023 г. в размер на 120 лв., издръжка за месец 10.2023 г. в размер на 120 лв., както и доплащане за издръжка в размер на 2 520 лв., или общо сумата в размер на 2 880 лв. Или, въпреки липсата на доходи, въззивникът все пак е заплащал издръжка на дъщеря си, макар и в минимален размер, което обосновава извод, че същият е в състояние да заплаща издръжка ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба до завършване на средното образование от въззивницата, както е заявено с петитума на исковата молба. В тази връзка решението в тази му част е правилно и обосновано.

По изложените по-горе съображения следва извода, че въззиваемият е в състояние да заплаща и издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 200 лв. месечно за минало време, считано от наврършване на пълнолетие до предявяване на исковата молба, или общо дължима сума в размер на 1980 лв.

(от 23.06.2023 г. до 31.06.2023 г. – 60 лв.; от 01.07.2023 г. до 31.03.2024 г. – 9 месеца – 180 лв.; от 01.04.2024 г. до 18.04.2024 г. – 18 дни – 120 лв.). Предвид обстоятелството, че след навършване на пълнолетие от въззивнищата, въззиваемият е заплатил на дъщеря си издръжка общо в размер на 2 880 лв., то този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Но, тъй като 5 липсва възззивна жалба от Е. Х. Х., то въззивният съд няма правомощието служебно да се поизнесе по правилността на решението в тази част.

Имайки предвид изложеното, следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не са направени и не се претендират.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 383/27.09.2024 г. по гр.д. № 504/2024 г. по описа на РС - К..

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6