Определение № 262 от 23.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000373 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1 ГПК във връзка с чл.15 ГПК във връзка с чл.28ал.1 КМЧП.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№19735/7.VІ.2024год. е подадена от „Ю.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника му адв. С. З. от САК, срещу определение №642/20.V.2024год. постановено по т.д.№548/2023год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІІІ състав, с което е прекратено производството по делото по предявен осъдителен иск срещу чужденец Д. Т. Ф., полски гражданин, с ЛНЧ ***, с настоящ адрес в Република България гр.П., ул.“З.“ №27, ет.3, поради липсата на международна компетентност по спора на българския съд.

Жалбоподателят счита определението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно ОС- Пловдив е приел, че чужденецът ответник е с местопребиваване в П.. Този аргумент на съда не почива на нито едно доказателство по делото, нито на норма в българското законодателство и международното право, която да въвежда фикция, че едно лице е с местоживеене в държавата, където той има гражданство.

Напротив- в чл.62ал.1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 е предвидено, че „за да определи дали една страна има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право“. В българското право за определяне съдържанието на понятието „местоживеене“ на физическо лице, какъвто е ответникът в процесния случай, следва да се вземе предвид нормата на чл.48ал.7 от КМЧП, съгласно която под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен и професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая ответникът Д. Т. Ф. е гражданин на П., която е държава-членка на ЕС, който е със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, като студент по „медицина“ в МУ гр.П.. Има и съответно разрешение за продължително пребиваване в България и вписан настоящ адрес в гр.П.. На следващо място жалбоподателят счита за пропуск на първоинстанционния съд, че не е връчил исковата молба и доказателствата към нея на вписания настоящ адрес на ответника-чужденец в Република България. Този пропуск е съществено процесуално нарушение по чл.53 ГПК във връзка с чл.7 ГПК на първоинстанционния съд, поради което жалбоподателят моли въззивния съд да 1 отмени обжалваното определение, с което е прекратено производството и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл.275ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт, на първоинстанционния съд, който подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл.274ал.1т.1 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана и по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА по следните съображения:

Предмет на делото е предявен от ищеца „Ю.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез пълномощника му адв. С. З. от САК, срещу Д. Т. Ф., с ЛНЧ: ***, с настоящ адрес на продължително пребиваващ в Република България чужденец: гр.П., ул.“З.“ №27, ет.3, иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК във връзка с чл.24ал.1 ЗКСД, за сумата 123 500.33лв., представляваща дължима и неизплатена главница по сключен на 17.ІІ.2016год. между страните Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.ІХ.2023год. до окончателното и изплащане, сумата 4 683.12лв., представляваща дължима договорна /възнаградителна/ лихва по чл.4ал.1 от договора, за периода от 31.Х.2022год. до 4.V.2023год. и за сумата 1 670.58лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.ХІ.2022год. до 7.VІ.2023год., както и разходи за уведомяване в размер на 84лв. за съшия период.

С определение №642/20.V.2024год. по т.д.№548/2023год. на ОС- Пловдив, ХVІІІ състав, е прекратено производството по делото по предявения иск, като недопустимо, тъй като българският съд не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх.№15296/16.V.2019год. искове на „Ю.“ АД гр.С., на основание чл.28т.1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012год. на ЕП и на Съвета от 12.ХІІ.2012год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за която международна компетентност съдът следи служебно. Първоинстанционният съд е приел, че предмет на предявения иск е договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът твърди, че е предоставил на ответника кредит в размер на 93 879.84лв. за заплащане на такси за обучение в М. гр.П. и който заем ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД препраща към нормите на чл.143-148 от ЗЗП, от което следва, че ответникът е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Налице е първата предпоставка по чл.17§1б.“б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012год.- ответникът е страна по договор за заем, платим на вноски. В случая не може да се говори и за пророгация на компетентността по смисъла на чл.25 и 26 от Регламент /ЕС/ №1215/2012год. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в процеса, без да оспорва компетентността 2 на съда. И тъй като не е установено да е сключено между страните споразумение след възникване на спора, с което страните да дерогират разпоредбите на раздел ІV от Регламента, то първоинстанционният съд е приел, че не е налице международна компетентност на българския съд да разгледа спора.

Въззивният съд счита обжалваното определение за незаконосъобразно, по следните съображения:

Спора е за процесуалната допустимост на предявения иск, за която съдът следи служебно, съгласно чл.28 КМЧП.

Не се спори, че ответник по предявения от ищеца „Ю.“ АД гр.С. иск с правно основание чл.422ал.1 ГПК е физическо лице Д. Т. Ф., с ЛНЧ: ***. От представеното пред първоинстанционния съд писмо изх.№ УРИ 538600-7397/25.Х.2023год. на ОД на МВР- П., Сектор „М.“ се установява, че Ф. Д. Т. е роден на 18.ІV.1995год., гражданин на П., с полско гражданство, с ЛНЧ ***, притежаващ паспорт №***, издаден от компетентните власти на П. на 20.VІІІ.2012год. и валиден до 20.VІІІ.2022год. Има статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, гражданин на ЕС, до 10.ІІІ.2026год. С последно известен настоящ адрес в Република България: гр.П., ул.“З.“ №27, ет.3. На този адрес ответникът е бил надлежно призован по реда на чл.53 ГПК във връзка с чл.47ал.1 ГПК-чрез залепване на уведомление, след което му е назначен особен представител на основание чл.46ал.6 ГПК на разноски на ищеца- адв.Р. В. Н. от АК- П.. В отговора на исковата молба особения представител на ответника не е оспорил международната компетентност на българския съд да разгледа спора по предявения иск.

В сключения на 17.ІІ.2016год. договор за студентски кредит №*, ответникът- кредитополучател Д. Т. Ф. е посочил, че е с постоянен адрес във В., гр.Б., ул.*** Т.е. макар ответникът да е гражданин на П., която е държава-членка на ЕС, той е посочил свой постоянен адрес във В., която държава вече не е членка на ЕС.

Съгласно чл.28т.1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012год. на ЕП и на Съвета от 12.ХІІ.2012год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на Регламента.

В случая Регламент /ЕС/ №1215/2012год. на ЕП и на Съвета от

12.ХІІ.2012год. не може да намери приложение, защото самият ответник-кредитополучател е посочил постоянен адрес във Великобритания. Съгласно чл.67ал.1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Серевна Ирландия от ЕС и ЕО за атомна енергия, по отношение на съдебни производства, образувани до края на преходния период /31.ХІІ.2020год./ и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива производства, се прилагат разпоредбите относно компетентността по Регламент /ЕС/ №1215/2012год. Но тъй като настоящия иск е предявен на 15.ІХ.2023год., а преходният 3 период по Споразумението е изтекъл на 31.ХІІ.2020год., то Регламент /ЕС/ №1215/2012год. не намира приложение по отношение на физически лица-потребители с местоживеене във В.. Към настоящия момент между Република България и О иС. не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител.

Безспорно ответникът Д. Т. Ф. е гражданин на П., но по делото липсват данни ответникът да има постоянен адрес в тази държава. В случая като продължително пребиваващ в Република България чужденец, който е вписан в регистъра на населението, съгласно разпоредбата на чл.53 ГПК ответникът следва да се призове на настоящия адрес, на който е вписан.

Наличието на настоящ адрес на пребиваване в Република България на ответника-чужденец означава и че българския съд е международно компетентен да разгледа настоящия спор, съгласно чл.18т.2 от Регламент /ЕС/ №1215/2012год.

Въззивният съд счита, че в настоящия случай следва да се приложат разпоредбите на чл.95ал.1, 3 и 4 КМЧП във връзка с чл.4ал.1т.2 КМЧП.

Предмет на предявения иск са задължения по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът „Ю.“ АД гр.С. твърди да е предоставил на ответника кредит в размер на 93 879.84лв. за заплащане на таксите за обучение по специалност „медицина“ в М. гр.П.. Този кредит, ответникът се е задължил да връща след изтичане на гратисния период, на равни месечни вноски. Разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД препраща към нормите на чл.143-148 от ЗЗП, като между страните не е спорно, че ответникът е потребител по смисъла на §13т.1 от ПЗР на ЗЗП, тъй като е физическо лице, което ползва услуги и получава кредит за свои нужди, а не за търговска или професионална дейност.

Съгласно чл.4ал.1т.2 КМЧП „международната компетентност на българския съд е налице, когато ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България“. Безспорно е, че ищец по настоящето дело е „Ю.“ АД гр.С., което е юридическо лице, регистрирано в България в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ***.

Съгласно чл.95ал.2 КМЧП „договор, сключен с потребител, се урежда от избраните от страните право“. В настоящия случай не се установява евентуално сключено след възникване на спора споразумение, с което страните да са направили избор на приложимото право.

Съгласно чл.95ал.3 КМЧП „когато страните не са избрали приложимото право, договорите, сключени при обстоятелствата на ал.2, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване“. Но от тази разпоредба има изключение- съгласно чл.95ал.4 КМЧП „разпоредбите на ал.2 и ал.3 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване. Тези договори се уреждат от чл.93 и чл.94 КМЧП“.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2494d999-dcb3-4a9d-af1c-b58bd4df2ed5