Решение № 136 от 08.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кюстендил, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500223 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 2686/05.03.2023 г. от П. Т. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ***-12, чрез процесуалния му представител адв. Р. П. от САК, насочена против Решение № 37 от 21.01.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1674/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за относително недействителeн на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „Е.М.” ЕООД договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № ***** г. по описа на Нотариус С.С. с рег. № 293 в НК, с район на действие Районен съд - Дупница, вписан в СВ-Дупница с вх. рег. № 1346 от 12.04.2023 г., акт № 29, том 6, сключен на 12.04.2023 г., с който П. Т. П. дарява на Т.П.И. притежавания от него недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-246/22 12.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, /последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 20.03.2023/.; адрес на имота: гр. Б.д., кв."*******", ул."Ив.В.",бл.**, вх.**, ап.**; самостоятелният обект се намира на етаж 8 в сграда с идентификатор 04501 502.44.1, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна: сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.502 44; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта:

1

1, посочена в документа площ: 66.85 кв. м.; прилежащи части: избено помещение № 34 с площ 4,70 кв м, 2,40% идеални части от общите части на сградата; Ниво 1; Стар идентификатор няма, Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж ***; под обекта: ***; под обекта: ***; над обекта: няма. Осъдил е П. Т. П. и Т.П.И. да заплатят на „Е.М.” ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в общ размер от 119.28 лева – разноски за първоинстанционното производство пред РС – Дупница.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, като постановено при съществено нарушение на материалните и процесуални разпоредби. Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че по отношение на кредитора – ищец по чл. 135 от ЗЗД, ответниците – длъжник и договаряли с него лица, не могат да се правят възражения за симулативност на увреждащото действие, което следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и ал.

3 от ЗЗД. Счита, че клаузата е изрична и не може да бъде прилагана по аналогия спрямо други правни субекти, в т.ч. кредитори на длъжника. Изтъква, че ищецът по иск по чл. 135 от ЗЗД не е в аналогично положение на кредитори на приобретателя по чл. 17, ал. 3 от ЗЗД, доколкото той е кредитор на длъжника. Поддържа, че възраженията на ответниците за относителна симулация на процесната продажба могат да се противопоставят на кредитора и са от значение за изхода от спора, респективно следва да бъдат разгледани. Акцентира върху наличието на съставено между страните обратно писмо, в което се уговарят отношенията помежду им във връзка с дарствената сделка и твърди, че на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД договорът за дарение на процесния недвижим имот е нищожен и имотът не е напускал неговия патримониум. Подчертава, че с действията си не е целял да увреди кредитора си, а е поел ангажимент, че при настъпване на съответните предпоставки, привидността на договора ще бъде разкрита. Във връзка с оспорената от ищеца дата на обратното писмо, се аргументира, че в случая това обстоятелство е ирелевантно, а за доказване привидността на сделката е достатъчно наличието на обратно писмо. Навежда съображения, че настоящият казус не попада в полето на защита на вписване на исковата молба, като уточнява, че защитното действие на вписването осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването, а в случая такива трети лица няма. Подчертава, че дарението е извършено при строго лични мотиви, като нито една от страните не е желала действително настъпване на последиците от сделката, а при наличие на евентуални негативни последици за някоя от страните, те се договорили, че привидността ще бъде обявена. Счита, че в случая длъжникът не се е лишил от защитата на несеквестируемостта, доколкото не е налице разпореждане, предвид нищожност на сделката и липса на желание на страната за отчуждаване на имуществото. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск, предвид наличие на нищожност на сделката, по отношение на която е искането на ищеца за обявяване на недействителност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Е.М.“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. Д. П. от АК - Стара 2

Загора, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея твърдения. Подчертава се, че в случая не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси. Твърди се, че доколкото сделката е безвъзмездна, релевантно е само наличието на знание на длъжника по сделката – прехвърлителя П. П., за увреждането, който с безвъзмездното разпореждане е намалил активите на имуществото си, което служи за общо обезпечение на кредиторите му, а не е необходимо наличие на знание у третото лице за увреждане на кредитора. Акцентира се, че сделката е сключена само месец след като П. П. усвоил сумите по 6 договора за кредит, сключени в периода 09.03.2023 г. 13.03.2023г. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. В условие на евентуалност, при уважаване на подадената жалба, заявява възражение за прекомерност на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по предявен от „Е.М.” ЕООД срещу П. Т. П. с ЕГН ********** и Т.П.И., ЕГН **********, с общ адрес: гр.Д.Б., ул."*******" ** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира признаване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело №***** г. по описа на Нотариус С.С. с рег. № 293 в НК с район на действие Районен съд Дупница, вписан в СВ-Дупница с вх. рег. № 1346 от 12.04.2023 г., акт № 29, том 6. В исковата молба се посочва, че „********************* АД, ЕИК ********* и БАНКА ДСК АД с ЕИК ********* /трети лица, неучастващи в настоящото производство/ са кредитори на ответника П. Т. П. по силата на сключени Договор за стоков кредит № 5489620 от 09.03.202З г., Договор за стоков кредит № 5488350 от 10.03.2023 г., Договор за стоков кредит № 5489974 от 10.03.2023 г. и Договор за стоков кредит № 5489965 от 10.03.2023 г. /първите два договора са сключени с „********************* АД, а вторите два договора са сключени с БАНКА ДСК АД/.

Въз основа посочените договори за кредит, кредитополучателят усвоил парични суми, които останали непогасени. Ищецът сочи, че с договори за продажба и прехвърляне на вземания от 20.10.2023 г. и от 21.11.2023 г. “********************* АД и БАНКА ДСК АД са прехвърлили на ищеца „Е.М.“ ЕООД вземания, подробно описани в Приложение, към договорите, включително и вземанията по процесните договори за кредит, с което ищецът придобил качеството на кредитор на първият ответник П. Т. П..

3

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, изразяващо се в не плащане в срок на падежирали вноски, ищецът образувал следните заповедни производство пред РС – Ихтиман: ч. гр. дело № 211/24; ч. гр. д. № З65/2024 г., ч. гр. д. № 409/2024 г., ч. гр. д. № 430/2024 г. – всички по описа на РС-Ихтиман за снабдяване с изпълнителен лист за вземанията си.

Ищецът твърди, че на 12.04.2023 г., след сключване на договорите за кредит и след преустановяване на плащанията по тях, първият ответник П. Т. П. дарил на втория ответник Т.П.И. притежавания от него недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно, самостоятелен обект тридесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-246/22 12.2022г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект е от 20.03.2023/.; адрес на имота: гр. Б.д., кв."*******", ул."Ив.В.",бл.**, вх.**, ап.**; самостоятелният обект се намира на етаж 8 /осем/ в сграда с идентификатор 04501 502.44.1 /землище четири хиляди петстотин и едно. кадастрален район петстотин и две. поземлен имот четиридесет и четири, сграда една/, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна: сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.502 44 /землище четири хиляди петстотин и едно. кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири/; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - а жилищна или вилна сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта: 1 /едно: посочена в документа площ: 66.85 кв. м./ шестдесет и шест цяло и осемдесет и пет/ квадратни метра; прилежащи части: избено помещение № 34 /тридесет и четири с площ 4,70 кв м /четири цяло и седемдесет квадратни метра/, 2,40% /две цяло и четиридесет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата; Ниво 1/едно/; Стар идентификатор няма, Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет и три/; под обекта: *** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет и три/; под обекта:

*** /землище четири хиляди петстотин и едно, кадастрален район петстотин и две, поземлен имот четиридесет и четири, сграда едно самостоятелен обект тридесет/; над обекта: няма.

Така описаната сделка, според ищеца, безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на П. Т. П., ответник по настоящия иск. В тази връзка ищецът изтъква, че увреждане на кредитора е налице винаги когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори, съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД.

Ищецът релевира, че приобретателят по сключения договор за дарение е баща на дарителя. Сделката била безвъзмездна и била извършена след възникване вземанията на 4 банката по процесните договори за кредит, поради което е налице законова презумпция за знание за увреждането, от страна на законните представители на дарените, по аргумент на противното на чл. 135, изр. 2- ро от ЗЗД. Заявява, че процесната сделка — дарение непосредствено цели изключване на процесния имот, от който би могъл кредиторът да се удовлетвори в изпълнително производство по събиране на дължимото по кредита.