Акт от 02.05.2019, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 110 гр. Перник, 02.05.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря ТЕОДОРА

МАРИНКОВА и прокурора ***, като разгледа административно дело № 693/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Я.Ц.Д., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с адрес: ***, представлявана от директора.

Ищецът твърди, че на 25.06.2018 г. му е било връчено наказателно постановление № ***/02.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, като са му отнети и 10 контролни точки. Сочи, че на 28.06.2018 г. е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Перник, подадената от него жалба чрез куриерска фирма „***“, срещу посоченото наказателно постановление. Твърди, че длъжностни лица при ответника не са изпълнили задължението си по закон да окомплектоват жалбата с административно-наказателната преписка и в 3 - дневен срок да я изпратят на компетентния съд – Районен съд – Перник за произнасяне. Сочи, че на 09.12.2018 г. е изтекъл срокът на наложеното с наказателното постановление наказание лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца, а на 11.12.2018 г. е заплатена наложената глоба в размер на 1000 лв. До този момент, както и към датата на подаване на исковата молба жалбата на ищеца срещу наказателното постановление не е изпратена в Районен съд – Перник. През месец октомври пълномощникът на ищеца потърсил информация от ответника, по телефона, за администрирането на жалбата, като му било отговорно, че тя ще бъде изпратена в съда, когато това е възможно.

Ищецът твърди, че в резултат на неизпращане на жалбата в съда за своевременно разглеждане е бил поставен в условие на продължително очакване, което е довело до стрес, уплаха, раздразнителност, негативни емоции, напрежение и изнервеност.

Счита, че така претърпените от него вреди могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата от 5000 лв.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължително очакване, стрес, уплаха, раздразнителност, негативни емоции, напрежение и изнервеност, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от ОДМВР – Перник – не изпращане в законовия 3-дневен срок на компетентния съд – Районен съд – Перник за разглеждане, жалба срещу наказателно постановление № ***/02.03.2018 г. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР – Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното плащане.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че депозираната от ищеца жалба е била изпратена на Районен съд Перник, ведно с административно-наказателната преписка, с писмо рег. № 115800-2023/15.02.2019 г. по описа на сектор ПП при ОДМВР – Перник. Сочи се, че забавянето се дължи на закъснението при получаване на уведомителното писмо за връчване на обжалваното наказателно постановление на ищеца. Наказателното постановление е било изпратено за връчване чрез РУ –гр. ***. Писмото, с което ответникът е уведомен за извършено връчване – рег. № 266р-690/10.01.2019 г., се е върнало при него на 21.01.2019 г. Едва след този момент той е бил в обективна възможност да окомплектова административно-наказателната преписка с доказателства за връчването на наказателното постановление, необходими за преценка допустимостта на жалбата, и да изпрати последната на компетентния съд. При това положение се твърди, че действията на длъжностните лица при ОДМВР – Перник не са незаконосъобразни и не обуславят отговорност за причинени вреди. Оспорва се наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като са изложени аргументи, че размерът му не е съобразен с критериите за справедливост.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, изтекъл на 20.03.2019 г. Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на предявения иск. Предлага на съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че служител на ответника е имал задължение да извърши твърдените действия, което не е изпълнил и че в резултат това е претърпял сочените неимуществени вреди.

За установяване на правно-релевантните факти са събрани писмени и гласни доказателства. Те не се съдържат противоречия и установяват по несъмнен начин обстоятелствата от значение за решаването на правния спор. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели – *** и ***, тъй като са дадени за непосредствено възприети факти, ясни и конкретни са и съответстват на останалия доказателствен материал. Същите, обаче изясняват обстоятелства, неотносими към правния спор - неприятните изживявания на ищеца във връзка с получаване на наказателното постановление и неудовлетвореността му от наложените с него административни наказания. Те предхождат периода, за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди и не са свързани с твърдяната причина за това – неизпълнение на задължението за изпращане на жалбата срещу наказателното постановление в съда. Поради това и настоящият състав не ги взема предвид при решаване на спора по същество.

От представените от страните писмени доказателства се установява, че на 09.12.2017 г. срещу ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е отнето и свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № *** от 02.03.2018 г. от началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, за това че на 09.12.2017 г. в с. Драгичево, общ. Перник е управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д“, с рег. № Е3253АК след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 1.18 промила, установена с химическа експертиза № 1381/12.12.2017 г.

Наказателното постановление е изпратено за връчване на ищеца чрез Районното управление по местоживеене – РУ „Полиция“ – гр. *** и е връчено на 25.06.2018 г. Разписката, удостоверяваща това е върната в ОД На МВР – Перник с писмо изх. № 266р690/10.01.2019 г., подписано от началника на РУ – гр. ***.

На

27.06.2018 г. ищецът е подал жалба срещу наказателното постановление, като я е изпратил с куриер на „***“ АД до административно наказващия орган – ОД МВР – Перник. Жалбата е постъпила при ответника на 28.06.2018 г. и е регистрирана с рег. № 115800-8047/28.06.2018 г. Окомплектована е с административно наказателната преписка и е изпратена на Районен съд – Перник за разглеждане и решаване, с писмо изх. № 115800-2023/15.02.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че са налице предпоставките, визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съображенията за това са следните:

Обжалването на наказателните постановления, издадени за санкциониране на извършени нарушения по ЗДвП, по силата на препращащата норма на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, е по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН нарушителят може да обжалва наказателното постановление в седемдневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез наказващия орган/чл. 60, ал. 1 от ЗАНН/. В съответствие с цитираните разпоредби ищецът е подал жалба срещу издаденото срещу него наказателно постановление № *** от 02.03.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник. Тя е постъпила и регистрирана от ответника на 28.06.2018 г.

По силата на императивната разпоредба на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН той е бил длъжен в седемдневен срок от получаването и, да я окомплектова с административно – наказателната преписка и да я изпрати на съответния районен съд за решаването и. Срокът по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изтекъл на 03.07.2018 г. До този момент жалбата не е изпратена в Районен съд – Перник за разглеждането и. Това е сторено на 15.02.2019 г. Т. е. повече от седем месеца след изтичане на определения от закона срок за изпълнение на задължението. От горното следва, че считано от 04.07.2018 г. до 15.02.2019 г., съответното длъжностно лице при ответника е бездействало и не е изпълнявало вмененото с нормата на чл. 60, ал.

2 от ЗАНН задължение за изпращане на жалбата срещу наказателното постановление в съда. Това бездействие е незаконосъобразно, тъй като е осъществено при наличие на предпоставките за изпълнение на правно дължимо действие.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в противната насока, обосновано с обстоятелството, че към момента на изтичане на срока по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, разписката, удостоверяваща връчването на наказателното постановление на ищеца не е била върната при ответника, поради което той е бил в обективна невъзможност да окомплектова преписката и да администрира жалбата. На първо място, разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, предвижда подаването на жалба срещу наказателното постановление, като единствена предпоставка за възникване задължението на административно-наказващия орган да я изпрати в съда. От постъпването и при него, до изтичането на седемдневния срок, той е длъжен да изпълни предписанието на закона за попълване на преписка и изпращането и съда. Ако по-обективни причини не може приобщи всички материали към административно-наказателната преписка, следва да я предостави на съда, с наличните такива, като посочи липсващите в придружителното писмо. На второ място, административно-наказващият орган е този, който е длъжен да следи за своевременното постъпване на всички материали по образуваните пред него преписки и да проявява активност в тази насока. Следователно, в случай, че разписката, удостоверяваща връчването на наказателно постановление не е върната от връчващия орган в период надхвърлящ обичайния, то следва да предприеме действия за установяване на причините за забавянето. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Наказателното постановление е връчено на 25.06.2018 г., поради което може да се направи извод, че същото е изпратено на по-ранна от посочената датата. От този момент до връщане на разписката – 10.01.2019 г. ответникът, чрез неговите длъжностни лица, не е предприел действия за установяване на причината за забавянето и за своевременно изпълнение на задължението си за окомплектоване на административно-наказателната преписка.