Решение № 31 от 14.10.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Кубрат, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20253320200126 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувавно е по жалба на М. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 25-0290-000157/13.08.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и отнемане на 13 контролни точки за извършено административно нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, а се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП.

Заявява, че е налице противоречие между описаното деяние от фактическа страна и приложената санкционна норма. Твърди, че това е съществено 1 процесуално нарушение и води до нарушаване правото на подзащитния му да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, при редовност в призоваването, не се явява. Постъпило е становище от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт в ОДМВР Разград, който претендира съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.03.2025 г., около 17:30 часа в ***, управлявал собствения си трактор Hinomoto, без поставена регистрационна табела, като при заобикаляне не е спазил достатъчно странично разстояние между неговия трактор и паркирания пред дом № 4 лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, собственост на В. М., като го блъснал с поставената на трактора кофа и деформира заден капак и ляв стоп на лекия автомобил. Настъпило ПТП с материални щети по двете МПС. След това напуснал мястото на произшествието и не изчакал идването на органите на МВР.

Всичко това според наказващия орган съставлявало нарушение на 42, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

Установяването на нарушението е извършено след проведено разследване от полицейските органи, които били сезирани от пострадалия три дни след произшествието.

Въз основа на приложени към административнонаказателната преписка докладни записки, снети сведения от жалбоподателя и съставен протокол за ПТП, на св.А. било възложено съставянето на АУАН, а именно приложения по делото – АУАН 3477644 от 29.03.2025 г. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. Същото било връчено лично на жалбоподателя на 26.06.2025 г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.07.2025 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен 2 контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля А., както и от приетото веществено доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ видеозапис на ПТП.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

По приложението на материалния закон съдът констатира, че жалбоподателят Г. е наказан за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Приетата за нарушена разпоредба гласи, че: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“.

Оспорва се от защитата правната квалификация на деянието с аргумент, че и в АУАН, и в НП, от фактическа страна АНО е приел, че при удара съприкосновението на трактора на жалбоподателя е било с МПС, което е паркирано към момента на деянието. Твърди се, че по този начин то не попада в обхвата на приетата за нарушена правна норма, тъй като изрично е посочено, че деянието е извършено при заобикаляне, а всъщност е санкциониран за 3 изпреварване.

Съдът намира, че действително по делото се доказва в момента на настъпилото произшествие увреденият автомобил „Рено Канго“ с рег. № *** да не е бил в движение и в купето му не се е намирал неговият водач – собственикът В. М.. В наказателното постановление също изрично е посочено, че този автомобил е бил паркиран, който извод се потвърждава и от показанията на свидетеля А.. Фактите по делото отговарят и на квалификацията за паркирано МПС по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП.

При тези факти основателни са доводите на жалбоподателя, че при стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП не се касае за деяние осъществено чрез изпреварване, а чрез заобикаляне на паркирано моторно превозно средство.

Водачите не са освободени от задължението да съобразяват своето поведение с разположено на пътя чуждо имущество и носят отговорност при виновното му увреждане. Тази отговорност обаче има различно правно основание, като в случаите на умишлено поведение тя дори би могла да бъде реализирана по наказателен ред. В конкретния случай при деянието си жалбоподателят Г. е извършил маневра по заобикаляне, при която е увредил паркиран автомобил. Съдът приема, че тези факти не се подвеждат под състава на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както е посочено в акта и в наказателното постановление. Деянието не е съставомерно и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото паркираният автомобил не е участник в движението, който да се движи след, преди или да минава покрай жалбоподателя като водач.

Когато водачът не съобразява поведението си с паркирано ППС и в резултат му причинява имуществени вреди, това му поведение нарушава правилата за движение. То обаче се подвежда под друга материалноправна норма. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.

Участниците в движението съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП са лица, които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението като например водачите, пътниците, пешеходците и лицата, работещи на пътя. Паркираният автомобил, при който се доказа, че не е имало водач, не е лице, а вещ.

Доказа се, че от обективна страна жалбоподателят Г. е управлявал 4 процесния трактор, което не е и спорно по делото. Следователно в качеството си на водач той е бил участник в движението и годен субект на административното нарушение. Доказано е на следващо място, че с поведението си той е причинил имуществени вреди. Същите са описани в протокола за ПТП, установяват се и от показанията на свид. А. – деформиран заден капак и ляв стоп на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***. По делото са несъмнено доказани в резултат на проведеното от полицейските служители разследване, както фактът на настъпилия удар между двете превозни средства, така и че той е бил вредоносен за автомобила, собственост на Маринов.

Правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението, като деянието е извършено на 14.03.2025 г. около 17:30 ч. в с.

Беловец, на ул. „Хаджи Димитър“ пред дом № 4. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя, описано в АУАН и в наказателното постановление, срещу което той се е защитавал в хода на целия процес. Това са действията му по при привеждане на трактора в движение, предприемане на маневра заобикаляне и причинения удар с паркирания автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици по реализираното ПТП, а още по-малко и да ги е желаел във волево отношение. Въпреки това той е могъл и едновременно е бил длъжен да предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил е бил паркиран и неподвижен, поради което той е бил предвидимо препятствие за жалбоподателя. Той е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до този друг автомобил и с неговото местоположение така, че да извърши безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят виновно – по непредпазливост, е причинил имуществени вреди другиму.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят Г. е извършил виновно нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Санкционната норма на чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП изисква причиненото ПТП да е резултат от неспазване на конкретно материалноправно задължение относно предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за 5 предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне.

Следователно нарушеното материално задължение трябва да е уредено в някой от разделите от ЗДвП, регулиращи извършването на тези маневри или спазването на правилата за сигнализиране. Нормата по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав по чл. 185 от ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна разпоредба – в този смисъл: Решение от 01.06.2021 г. по к.а.н.д. № 105/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение № 2049 от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2570/2019 г. на Административен съд – Варна.

Направеното в наказателното постановление описание на деянието изцяло се подвежда под състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, в което се прие, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в НП изпълнително деяние, за което е санкциониран жалбоподателят Г., тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват времето, мястото, автора и начина на извършване на деянието. По никакъв начин не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, тъй като нито се прибавят, нито отпадат факти от първоначалното обвинение. Фактическата обстановка така, както е описана в НП, изцяло се запазва, като се подвежда под друг, по-леко наказуем състав на нарушение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в 6 положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.