Определение № 761 от 21.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Бургас , 21.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501101 по описа за 2021 година По делото са постъпили две частни жалби от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, чрез юрисконсулт Христиана Димитрова, съдебен адрес: гр.София, бул.‘Витоша“ № 15, ет.2.

Частна жалба с вх.№ 261569/23.04.2021г. по описа на Районен съд Царево е против определение № 260092/14.04.2021г., постановено по гр.д. № 90/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е прекратено производството по гр.д.№90/2021г. на РС-Царево поради недопустимост на предявения иск по чл.496, ал.3 от ГПК. Ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника „МЕПС“ ЕООД, с ЕИК 204295048, седалище и адрес на управление: град Бургас, ***, ет. 4, ап. 16, сума в размер на 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и на ответницата Д. К.

ГР. сума от 1100 лева,разноски , представляващи адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в едноседмичен срок от връчването на обжалваното определение и е допустима.

В жалбата се сочи, че постановеното определение е неправилно.

Заявява, че производството по гр.д.№ 90/2121г. по описа на Районен съд Царево е по повод искова молба на „Банка ДСК“ АД с правно основание чл.496, ал.3 ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 1 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 4603 кв.м., находящ се в м.“П.“, гр.Приморско, възложен по реда на чл.505, ал.1 ГПК на съпругата на длъжника, против „МЕПС“ ЕООД – взискател, Д.Г. – длъжник и Д.Г. – купувач на имота.

Твърди се, че ищецът е поискал издаване на заверени преписи от исковата молба, за да впише същата, но съдът е пристъпил към размяна на книжа, изготвяне на доклад по делото и насрочване на същото. Твърди още, че с определение от 01.04.2021г., съдът е указал на ищеца да представи доказателства относно влизането в сила на процесното постановление за възлагане, но това определение не е връчено на ищеца и към настоящия момент.

Изразява несъгласие с извода на съда, че с депозираното искане за допускане на обезпечение на предявения иск, банката е направила признание на неизгоден за нея факт, а именно, че постановлението за възлагане не е влязло в сила. Жалбоподателят уточнява, че с молбата за допускане на обезпечение е заявил, че жалбата му срещу постановлението за възлагане по реда на чл.505 ГПК, е оставена без разглеждане от Бургаски окръжен съд, тъй като по този ред не се провежда публична продан. Обоснова правния си интерес от предявяване на иск по чл.496, ал.3 ГПК като единствен способ за защита срещу недействителността на продажбата.

Излага становище за необоснованост на обжалваното определение, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Съдът е постановил акта си въз основа на едно предположение, което не е доказано по делото.

Цитира относима съдебна практика във връзка с допустимостта на иска по чл.496, ал.3 ГПК. В заключение посочва, че предвидената в чл.435, ал.3 ГПК процедура за обжалване на постановлението за възлагане и посочените в чл.496, ал.3 ГПК нарушения на чл.490 ГПК са различни процедури, с различен предмет и основание.

Иска от съда определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна –Д. К. ГР., ЕГН **********, чрез адв. Галина Найденова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 318. Изразява се становище за неоснователност на жалбата. Съдът в мотивите си е подробно е изяснил защо счита, че процесното постановление не е влязло в сила. Иска от съда да бъде извършена служебна справка относно производството по гр.д. № 197/2021г. по описа на БОС, образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД срещу процесното постановление. Заявява, че, за да е допустима претенцията по чл.496, ал.3 ГПК, следва постановлението за възлагане да е влязло в сила, за което ищецът не е представил доказателства. Сочи, че в случаите, когато възможността за процесуална защита по чл.435, ал.3 ГПК не е изчерпана, искът по чл.496, ал.3 ГПК се явява недопустим. Твърди, че по изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров липсват данни за съдебен акт по отношение депозираната от страна на банката жалба против процесното постановление.

Твърди, че поисканото от ищеца обявяване на продажбата за недействителна не обосновава правен интерес за същия, защото ищецът има качеството взискател по изпълнителното дело , обезпечил вземането си с ипотека върху имота и съответно посредством публична продан на дела на Д.Г., би удовлетворил вземането си.

Иска от съда обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба и от „МЕПС“ ЕООД, ЕИК 204295048, чрез адв.Радост Сребрева, съдебен адрес: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ , бл.76, вх.2. Отговорът е с идентични аргументи с подадения такъв от Д.Г.. Иска от съда обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Частна жалба с вх.№ 261739/26.05.2021г. по описа на Районен съд Царево е насочена против определение № 260102/18.05.2021г., постановено по гр.д. № 90/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е оставена без разглеждане молба с правно основание чл.248 ГПК, подадена от „Банка ДСК“ АД за изменение на определение № 260092/14.04.2021г., постановено по гр.д.

3

№ 90/2021г. по описа на Районен съд – Царево в частта за разноските.

Жалбата е подадена в едноседмичен срок от връчването на обжалваното определение и е допустима.

Изразява несъгласие с извода на съда, че доколкото ищецът не е представил списък с разноски, то същият не разполага с процесуалното право да иска изменение на постановения краен акт, в частта за разноските – ТР № 6 от 07.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че разрешението в т.11 от горецитираното ТР не е приложимо в процесния случай, тъй като делото е прекратено в закрито заседание, без провеждане на устни състезания. Цитира съдебна практика в тази насока. На следващо място твърди, че районният съд не е взел под внимание обстоятелството, че банката иска изменение по отношение разноските на насрещната страна. Сочи, че нормата на чл.80, изр.2 ГПК съдържа ограничение само за страната, която иска да й се присъдят или увеличат присъдени разноски, които тя е сторила. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен от насрещната страна не е обусловено от представен списък на разноските. Иска от съда обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което присъдените в полза на ответника „МЕПС“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. и присъденото в полза на ответника Д.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. бъдат намалени поради прекомерност.

В законовия срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците.

Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от „Банка ДСК“ против „МЕПС“ ЕООД, Д. Н. ГР. и Д. К. ГР. иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м.“П.“, в землището на гр.Приморско, който имот е възложен по реда на чл.505, ал.1 ГПК на ответницата Д.Г. с постановление от 26.11.2020г. по изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Иванов.В исковата молба са изложени твърдения, че банката-ищец е отпуснала кредит за покупка на недвижим имот на Д.Г., като кредитополучател и Д.Г. /съпруга 4 на кредитополучателя/, като съдлъжник в размер на 180 000 евро. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници Д. и Д. Г.и. Поради неизпълнение на задълженията по кредита, банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК по ч.г.д.№ 997/2017г. по описа на РС Карнобат, въз основа на които е образувано изп.дело № 1540/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.

Сочи, че ипотекираният в полза на банката имот, собственост на длъжниците Д. и Д. Г.и е реализиран на публична продан, проведена на 14.09.2020г. по изп.дело № 496/2018г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с първоначален взискател „МЕПС“ ЕООД и присъединен взискател- банката, в качеството й на ипотекарен кредитор. За събиране на вземанията на „МЕПС“ ЕООД срещу длъжника Д.Г. е образувано изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, като изпълнението отново е насочено към вече продадения на публична продан недвижим имот.Банката твърди, че е присъединен взискател по изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров и в тази връзка е отправила искане да бъде насрочена публична продан и на останалите ид.части от описания имот , собственост на съпругата Д. Г., която е ипотекарен длъжник по изп.дело № 1540/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, поради което същата има качеството длъжник и в изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, на основание чл.429, ал.3 ГПК. Банката е уведомена, че публичната продан е отменена, тъй като съпругът - недлъжник Д.Г. е упражнила правото си по чл.505 ГПК и е заплатила сумата от 17342 лв. и съответно й е възложена 1/12 ид.ч. от имота.Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.496, ал.3 ГПК с необжалваемостта на постановлението за възлагане по реда на чл.505, ал.1 ГПК, защото по този ред не се провежда публична продан и единственият способ за защита се явява оспорването на продажбата по исков ред.Изложени са подробни съображения за нарушения на чл.490 ГПК, тъй като купувачът Г., на която е възложен имота по чл.505, ал.1 ГПК е длъжник по изп.дело № 1540/2017г., което е присъединено към изп.дело № 404/2020г. Изпълнението по изп.дело № 1540/2017г. е насочено срещу 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, а изпълнението по 5 изп.дело № 404/2020г. е насочено само срещу 1/12 ид.ч. от същия поземлен имот, но тъй като този имот е в режим на СИО, предоставен е като обезпечение по договора за кредит,в случая не може да намери приложение нормата на чл.505, ал.1 ГПК, тъй като съпругата Д.Г. е длъжник на банката, която е присъединен взискател по изп.дело № 404/2020г. Счита още, че не е внесена цената, която следва да е равна на дела на съпруга, а не на 80% цената на имота.

Ответникът Д.Г. е оспорила исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Изложено е становище, че Д.Г. не е длъжник на банката. Представя решение на БОС, постановено по т.д.№ 171/2019г., според което исковете с правно основание чл.422 ГПК по отношение на Д.Г. са отхвърлени като неоснователни, тъй като същата не е кредитополучател по договора.

Ответникът ‚МЕПС“ ЕООД е оспорил исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила. Алтернативно счита предявеният иск за неоснователен.

На 12.04.2021г. по делото е постъпила молба от ищеца с искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Съдът с определение № 260086 от 12.04.2021г. е оставил молбата без уважение.

На 14.04.2021г., с определение № 260092, Районен съд Царево е прекратил производството по делото с мотиви, че процесното постановление за възлагане от 26.11.2020г. не е влязло в сила, което води до недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, като е осъдил банката да заплати разноски на ответниците.

На 23.04.2021г. от ищеца е постъпила молба с правно основание чл.248 ГПК, в която се излагат твърдения за липса на представени доказателства за реално сторени разноски от ответниците, алтернативно е отправила възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответната страна.

Съдът с определение № 260102 от 18.05.2021г. е оставил молбата на 6