Решение № 366 от 19.02.2013, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………..

Гр. С., 19.02.2013г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря И.К. като разгледа т.д.№ 5406 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са частични обективно съединени искове при условия на евентуалност с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „З.С.” ООД поддържа, че с ответника „Г.П. М” АД е сключил договор за изпълнение на СМР от 14.03.2006г., по силата на който е изпълнил СМР по обект „Х.З.С.” – к.к.Е., но ответникът му е платил частично. В молбата –уточнение от 18.01.2012г. е посочил, че са неизплатени СМР общо в размер на 79 810 лв., от които 23 207,41 лв. – неизплатен остатък по фактура № 97/01.06.2006г., издадена въз основа на акт обр. 19 № 5/30.05.2006г. с 7 841,40 лв. ДДС върху сумата; 40 635 лв., дължима по фактура № 100/15.06.2006г., издадена въз основа на акт обр.19 № 6/15.06.2006г. с 8127 лв. ДДС, като ответникът му дължи и връщане на удържани гаранционни суми общо в размер на 32 592 лв., така както са описани по пера в молбата, а именно удържани по фактури № 88/31.03.2006г.; № 91/17.04.2006г.; № 93/04.05.2006г.; № 96/18.05.2006г.; № 98/01.06.2006г. и № 101/15.06.2006г., поради което като се приспадне частично плащане, към 07.02.2011г. ответникът му дължи общо 101 567 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че чрез описаната двустранна кореспонденция, от ответниците е предложена спогодба и на 18.01.2011г. ищецът изпратил подписан екземпляр от спогодбата на ответника, по силата на която се намаляват общите задължения на ответника и общо дължимата сума е следвало да заплати в срок до 31.10.2011г. на равни месечни вноски от по 10 840 лв. и последна изравнителна вноска от 10 834,14 лв. Твърди, че независимо, че ответникът не му е върнал подписан екземпляр от спогодбата, той превел първата вноска по същата на 04.02.2011г., с което било осъществено сключването й чрез приемане на предложението на ответника. След тази дата ответникът спрял да изпълнява задълженията си, поради което по спогодбата му дължи сумата от 97 554 лв., като му дължи и лихва върху всяка неплатена вноска по спогодбата, така както е описана по пера и периоди в п.І.3 на исковата молба. Предвид горното предявява като главни искове претенции за присъждане на сумата от 25 545 лв. / като частичен иск, представляващ ¼ от общата сума от 102 181 лв./, претендирана като дължима по сключена между страните спогодба, и за сумата от 4 627 лв. - иск по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху вноските по спогодбата, така както са описани по периоди на стр.3 и 4 от исковата молба, и при условията на евентуалност иск за реално изпълнение на ответника на задължението за заплащане на приети и извършени СМР в размер на 102 181 лв., включваща главница от 101 567 лв., така както е описана по пера по молбата от 18.01.2012г. и 614 лв. – лихва за забава върху същата за периода от 05.11.2010г. до 19.12.2011г. В хода на съдебното производство поддържа исковете чрез процесуалния си представител – адв. Д. като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът „Г. - М” АД оспорва исковата молба по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 21.02.2012г. Признава, че с ищеца са били в облигационни отношения по договор за СМР от 14.03.2006г., но твърди, че актовете обр.19 и фактурите към тях не отразяват действително извършените работи. Твърди, че лицето, подписвало актовете 19 не било надлежно упълномощено от ответното дружество. Твърди, че искането за вземане по описаните фактури от 2006г. е след петгодишния давностен срок и вземанията са погасени по давност. Счита, че няма подписана спогодба, като е извършил частично плащане на 04.02.2011г. на сумата от 10 840 лв., но не като вноска, а само за действително извършените и признати СМР от ищеца.

Твърди, че липсва спогодба, евентуално е нищожна поради липса на съгласие от негова страна в писмена форма, за която се позовава и на чл. 160, ал.2 от ЗУТ. Предвид горното претендира отхвърляне на предявените искове.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е безспорно, че на 14.03.2006г. е сключен представения на стр. 71 и следващите от делото договор за изпълнение на СМР, съгласно който ответникът е възложил на ищеца като изпълнител да извърши със свои сили и средства строително-монтажни работи – СМР по хотелската част на обект „Х.З.С.”, като е уговорено, че стойността ще бъде уточнена след доказване и приемане с двустранен протокол на извършените СМР. В чл. 3 от договора страните са уговорили, че единичните цени са по приложение № 1 – количествено стойностна сметка, а в чл. 5 са се споразумели относно допълнителните видове работи. Съгласно чл. 8 плащането следва да се извърши в срок до 5 дни след издаване на данъчната фактура, след като съгласно чл. 10.1 изпълнените работи са установени с протокол обр.19, подписан от страните, като от стойността на всеки един ще се разплащат 90%, а останалите 10% се удържат като гаранция и същата се освобождава поетапно след представяне на констативен протокол обр. 15 за качествено изпълнени СМР. Съгласно уговореното в чл. 67 от договора изменения и допълнение в същия са допустими само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. На 28.03.2006г. е подписан анекс към договора, с който са уточнени договорните единични цени, както и е уговорено плащане на аванс.

По делото са представени и приети фактури за стойност на изпълнени СМР за хотел „З.С.”, които са двустранно подписани, включително и от лицето Г.Г., представител на ответника „Г.П. – М” АД, съгласно който ответникът е поел задължение за плащане на следните суми: по фактура № 88/31.03.2006г. за извършени СМР съгласно акт обр.19 за обект хотел „З.С.” по договор от 14.03.2006г. общата стойност е 36 088,80 лв., като е удържана гаранция 10% в размер на 3341 лв.; по фактура № 90/17.04.2006г. за извършени СМР по акт обр. 19, № 2 за същия обект и по същия договор, общата стойност е 77 555,74 лв., а удържаната гаранция – 7181,09 лв.; по фактура № 91/17.04.2006г. е фактурирана само удържана гаранция в горния размер от 7181,09лв. или 8614,31 лв. с ДДС; по фактура № 92 от 04.05.2006г. е фактурирана сумата от 60 300,41 лв. без ДДС като изпълнени СМР съгласно акт обр. 19, № 3 за същия обект, като е удържана гаранция 6030,04 лв., за която е издадена фактура № 93/04.05.2006г.; по фактура № 95/18.05.2006г. за извършени СМР по акт обр.19, № 4 за сумата от 47 272 лв. без ДДС, като е удържана гаранция в размер 4727 лв.; по фактура № 97/01.06.2006г. за изпълнени СМР по акт обр.19, № 5 на стойност 47 048,40 лв. с ДДС, като е удържана гаранция 10% в размер на 4356 лв., за която е издадена фактура № 98 от същата дата; по фактура № 100/15.06.2006г. за изпълнени СМР по акт обр. 19, № 6 за същия гореописан обект в размер на 48 762 лв. с ДДС, като е удържана гаранция в размер на 4 515 лв., за която е издадена отделна фактура № 101/15.06.2006г. По делото са представени процесните и описани във фактурите актове образец 19, в които са конкретизирани по пера и стойност изпълнените СМР на процесния обект, като същите са двустранно подписани, като за инвеститор – ответното дружество подписът е от инж. Е.М..

По делото е изслушано по делегация и прието от Несебърски районен съд по гр.д.№ 690/2012г. заключение на вещото лице инж. Иван Юзбашиев от 23.10.2012г., видно от което това вещо лице е извършило оглед на обекта на място, като е констатирало, че описаните СМР по протоколите обр. 19 за ремонта на обект „Х.З.С.”, КК „Е.” са извършени на място, като стойността на същите по акт обр. 19 № 5 и № 6 са общо в размер на 88 713 лв. без ДДС. Вещото лице е установило описаните на стр.2 от експертизата конкретни дефекти по апартаменти, появили се по време на експлоатацията на обекта.

По делото не се спори, че обектът е завършен и въведен в експлоатация, като е представено разрешение за ползване № СТ-12-431 от 17.05.2007г. за хотелски комплекс „З.С.”, в което е цитиран протокол обр. 16 от 16.05.2007г. на Държавната приемателна комисия. Акт обр. 15 за сградата не е представен, но е представен договор за наем на същия обект, съгласно който ответникът го е предоставил на „П. Т.К.” АД, както и доказателства за вложени средства за реновиране на базата.

По делото е представена спогодба по чл. 365 от ЗЗД без дата, която е подписана едностранно от управителя на ищцовото дружество – Иван Гешев, съгласно която ответникът се съгласява по описаните два акта обр. 19 за изпълнени СМР и удържани гаранциионни суми, да заплати на ищеца сумата от 108 394,14 лв. с включен ДДС, включваща сумата от 31 048,81лв. - неизплатен остатък по фактура № 97/01.06.2006г.; сумата от 48 762 лв. с ДДС – плащане по фактура № 100/15.06.2006г. и гаранционни удръжки общо в размер на 28 583,33 лв. с начислен ДДС, за които са издадени описаните фактури № 91,93,96, 98 и 101, като сумата следва да се заплати на девет равни месечни вноски от 10 840 лв., първата платима до 31.01.2011г. и последна десета изравнителна вноска в размер на 10 834,14 лв., платима до 31.10.2011г. по посочената банкова сметка.

***плащателна сметка от „У.Б.”, която съответства на описаната в т. 1, ал.3 от неподписаната спогодба, на 04.02.2011г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 10 840 лв.

По делото са представени електронни писма и разписка за изпращане до ответника чрез куриерска фирма „И.Т” на 1 брой спогодба, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице А.К., компютърен специалист, се установява, че в компютъра, ползван от процесуалния представител на ищцовата страна се съхранява пълен архив на представените по делото и приложени и от вещото лице като приложения към заключението електронни писма, като към същите има прикачен файл – спогодбата между двете дружества, като съобщенията са изпратени между имейл **********@************.*** и ***********@******.***, като съответстват по съдържание на представените с исковата молба. Вещото лице установява, че представения по делото и като приложение към заключението му вариант на спогодбата е изпратен до адв. Д. от името на г-жа Р. с представените писма, сред които и това от 28.01.2011г., в което се сочи, че се очаква получаване на подписнато споразумение от централния офис на дружеството и превод на първата вноска, както и писмо от 04.02.2011г., в което се сочи, че е направен превод на първата вноска по спогодбата.

По делото са изслушани показанията на свидетеля Й., които съдът кредитира като отразяващи преки и непосредствени впечатления, от които се установява, че той е работил през 2006г. в строително-предприемачески холдинг, в който са и фирмите „Г.П. М”, П. Т.К.” и др. Сочи, че му е известно, че ответника реализирал проект по реставрация на хотел „З.С.” в к.к.”Е.”, като ищцовата фирма била подизпълнител по ремонтните дейности. Сочи, че в холдинга работела Е.М., която се занимавала с проектите и после се изнесла на място на ходела, непосредствено на обекта, за да отговоря за изпълнението и ръководи ремонта, като тя приемала изпълнените СМР на обекта.

Свидетелят сочи, че познава и Г.Р., която също работела в холдинга. Показанията на свидетеля се подкрепят от представения брой на електронно издание на Строително предприемачески холдинг от юни 2010г., видно от което г-жа Р. е представена като ръководител на юридическия отдел на същия, като е посочено, че работи там от 6 години.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор, по силата на който ищецът като изпълнител е поел задължение да изпълни СМР на посочения обект „Х.З.С.” – к.к.Е., а ответникът като възложител да заплати същите въз основа на двустранни протоколи и фактури в петдневен срок от фактурата. Съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е изпълнил задължението си да извърши СМР на процесния обект, като доводите на ответника, че протоколи обр. 19 не го обвързвали, тъй като не били подписани от негов представител са неоснователни, както с оглед неопроверганите показания на св. Й., че подписалата ги инж. М. е именно лице, което е било натоварено на място на обекта да ръководи и приема работата, така и с оглед на факта, че в издадените в последствие фактури във всяка една от тях са фактурирани за плащане СМР, които са по конкретно посочен акт обр.19, като всяка от фактурите е подписана от Г.Г., който е представителят на ответното дружество съгласно отразеното в представените справки от Търговския регистър. Въпреки че в отговора е заявено формално оспорване на всички представени от ищеца писмени доказателства, включително и фактурите, ответникът, чиято е доказателствената тежест досежно оспорването на фактурите, които носят подпис, изходящ от негово име, не е ангажирал съответните необходими доказателства – графологична експертиза за установяване на оспорването си. Предвид горното е приложима разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24932ccf-ac84-480a-96b8-092fc67f7695