Решение № 437 от 28.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503857 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 4754/2018г. по описа на СГС, ГО, 6 състав, са отхвърлени изцяло пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД и чл.108 ЗС, предявени от М. Р. Х. срещу Е. Р. К. и Г. П. К., за унищожаване /поради заплашване/ на договор за дарение от 27.06.2014г. на идеални части от недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В. В. с рег.№ *** на НК, по силата на който наследодателката на ищцата Д.

М. Х. е дарила в полза на Е. Р. К. своите ид.ч. от следните недвижими имоти, придобити по наследство и представляващи лична собственост, както следва:

1. 1/2 идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно със западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад- калкан, както и 7% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,

2. 1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно с бивша работилница в „кафеаперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ 1 се от едно помещение, при съседи:север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, юг-бивша работилница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м., 3. и за осъждане на втория ответник Г. П. К., да предаде владението върху гореописаните имоти, като неоснователни..

Със същото решение М. Р. Х. е осъдена да заплати в полза на Е. Р. К. и Г. П. К. сумата от 6000 лв. /шест хиляди лв./ разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.

С определение от 23.09.2020г. постановено по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец М. Р. Х. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявените от нея искове. Посочва, че е неправилна констатацията на съда, че не е доказано качеството наследник на ищцата, тъй като е представено удостоверение за наследници изх. № ЕС УН -921 от 04.05.2015г. издадено от СО - район Оборище, видно от което М. Р. Х. е единствен наследник по закон на Д. М. Х.. Въпреки това към жалбата представя отново същото удостоверение за наследници, което моли да бъде прието. Твърди още, че е неправилен извода на съда, че искът е погасен по давност, която съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД е тригодишна и започва да тече от момента, в който заплашването е престанало. Твърди, че по делото не са представени доказателства за момента, в който заплахите от страна на ответника са преустановени. Фактът, че дарението е извършено на 27.06.2014г., сам по себе си, не обуславя извод, че и психическия тормоз по отношение на прехвърлителката е бил преустановен тогава. Не е изключена възможността, ответникът да е продължил да заплашва Х. до деня на смъртта й, именно с цел да я държи под страх, преграждайки възможността й да поиска унищожаване на договора. Дори хипотетично да се приеме, че описваният психически тормоз е преустановен в деня на извършване на процесното дарение, то правото на ищцата в настоящото производство да поиска унищожаването му възниква едва след смъртта на майка й, когато получава качеството на наследник. Затова давността започва да тече от 08.04.2015г., а не от датата на договора за дарение - 27.06.2014г.

На трето място посочва, че въз основа на събраните гласни доказателствени средства е доказано пълно и главно, че преди смъртта на майка й, посоченият недвижим имот е бил нает от Р. Г. К., който е баща на Е.К.. Същият започнал постепенно да упражнява психологически натиск върху майката й и да настоява да прехвърли в полза на сина му, Е. Р. К., притежаваните от нея идеални части от процесния имот, като отправял към нея закани за здравето и живота й. Това породило у последната 2 основателен страх, под въздействието на който, на 27.06.2014г., същата подписала н.а. за дарение № 179, том 1, per. № 4127, по силата на който прехвърлила своите идеални части от имота на Е. Р. К.. Видно от представения по делото Нотариален акт № 92, том III, per. № 7806, дело № 453 от 2015г. на нотариус В. В., вписана в регистъра на НК под № 268, с район на действие СРС, на 07.12.2015г. Е. Р. К. е прехвърлил съответните идеални части от процесния имот на Г. П. К.. Предвид обстоятелството, че актът от който приобритателят черпи правата си е унищожаем, и с оглед на общовалидното и принципно правило, че никой не може да прехвърли право, което не притежава, то при унищожаване на първоначалния договор за дарение, правото на собственост на К. следва също да отпадне с обратна сила.

Претендира разноски, като твърди, че разноските на насрещните страни са прекомерни.

Дори и в този неправилно изчислен от съда вариант се дължат 5 771,76лв., а не както приема съда 6 000лв.

Въззиваемата страна Е. Р. К. и Г. П. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че искът е погасен по давност, тъй като със свое самостоятелно право на унищожаване на процесната сделка, ищцата не разполага, доколкото не е страна по нея. Активната си легитимация тя черпи единствено в качеството си на наследник на майка си и поради това заявеното в процеса потестативно право по чл.

30 ЗЗД е възникнало първоначално в патримониума именно на наследодателката, а не на ищцата. Следователно погасителната давност е започнала да тече още преди смъртта на майката на ищцата и е изтекла към датата на предявяването на иска. Отделно посочват, че ищцата не е доказала пълно и главно твърденията си, че процесната нотариална сделка е сключена в хипотезата на релевантно заплашване на прехвърлителката Д. Х. от лицето Р. К..

Не е доказано нито самото заплашване, нито идентичността на „заплашващия“ субект, нито наличието на причинна връзка между твърдяното заплашване и дарението, обективирано в процесната нотариална сделка. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД и чл.108 ЗС.

Ищцата М. Р. Х. твърди, че е единствен наследник по закон на майка си Д. М. Х., починала на 08.04.2015 г. в гр. Пазарджик. Твърди, че след смъртта на майка си узнала, че лицето Р. К.-баща на първия ответник Е.К., с действия подробно описани в ИМ принудил чрез възбуждане на основателен страх за живота й Д. М. да подпише на 27.06.2014 г. договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, собственост на майка й, в полза на сина му. Майка й нямала никакви стабилни и постоянни доходи, била безработна от 2009 г. и единственият й доход бил получаван от нея-част от наем като съсобственик на кафеаперитив с игрална зала, находяща се на партерния етаж на жилищната сграда в гр.София, 3 бул. „Мадрид“ № 4, който възлизал на 240-250 лв. Д. Х. разполагала и с друга идеална част от друго жилище на същия адрес, но там живеела нейната майка, съответно баба на ищцата.

В последните години преди смъртта на Д., бившият дългогодишен наемател на игралната зала на партерния етаж Р. Г. К. много хитро се опитвал да се възползва от факта, че е беззащитна и нещастна жена. Той виждал, че тя е психически уязвима, поради което през периода юни 2013г.-юни 2014г. започнал поетапно да настоява тя да прехвърли на сина му Е. Р. К., притежаваните от нея идеални части от кафе-аперитива-игрална зала. Твърди, че той отправял закани към Д., че ще я ликвидира, ако не прехвърли собствеността си. През периода април-юни 2014г. Р. К. предприел по-твърди мерки спрямо Х., като директно я заплашил с думите: „Ако не дариш казината на сина ми Едуард, ще те очистя, ще отидеш два метра под земята, ангелче ще бъдеш и ще си послушна“. От своя страна ответникът Е.К. се е разпоредил с дарените имоти в полза на втория ответник, който към момента ги владее без правно основание, доколкото ги е придобил от несобственик, въз основа на унищожаема сделка, която не е породила желаните от страните правни последици. Затова предявява главен иск с правно основание чл.27 вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 27.06.2014 г., като сключен чрез заплашване, обективиран в нотариален акт № 179, том I, per. № 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В. В. с per. № 268 на НК, както и иск с правно основание чл.108 ЗС спрямо ответника Г. К. за осъждането му да предаде владението на ид.ч. от имотите.

Ответниците Е. Р. К. и Г. П. К. оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорват наличието на заплаха над наследодателката на ищцата. Дори напротив Р. Г. К. и майката на ищцата Д. винаги са били в добри отношения, видно и от факта, че К. чрез ЕТ „Р.-Р. К.“ е бил дългогодишен наемател на притежаваните от Д. Х. идеални части от процесния имот. Релевират възражение за изтекла давност за депозиране на иска за унищожаване, която е тригодишна, съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД и по правило започва да тече от отпадане на заплахата. Претендират разноски.

От фактическа страна се установява, че на 27.06.2014г. между Д. М. Х. (майка на ищцата) и ответника Е. Р. К. е сключен договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В. В. с рег.№ *** на НК, по силата на който наследодателката на ищцата дарява в полза на ответника К. своите идеални части от следните недвижими имоти, придобити по наследство и представляващи лична собственост, както следва:

1. 1/2 идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно със западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад- калкан, както и 7% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,

2. 1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в 4 жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно с бивша работилница в „кафеаперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ се от едно помещение, при съседи: от север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, югбивша рабо илница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.

На 07.12.2015г. между първия и втория ответник е сключен договор за замяна на идеални части от недвижими имоти срещу МПС и доплащане на цената, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 7806, дело № 453 от 07.12.2015 г. на нотариус В. В. с рег.№ *** на НК.

На 08.04.2015г. дарителката Д. М. Х. е починала, като видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № ЕС УН -921 от 04.05.2015г. издадено от СО - район Оборище, ищцата М. Р. Х. се явява нейн единствен наследник по закон т.е. притежава активна материално-правна легитимация.