Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 497 от 04.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 797/2021
Вид
Определение № 497
Подписан
04.11.2021
В сила
04.11.2021
Състав
Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Диана Узунова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Благоевград, 04.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20211200600797 по описа за 2021 година Окръжният съд е сезиран с частен протест на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград против определение № 502983/13.09.2021 година по н.о.х.д. № 594/2019 година по описа на Районен съд - Разлог, с което на основание чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство е прекратено и обвинителния акт върнат на прокурора за отстраняване на констатираните в диспозитива на обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем съществени процесуални нарушения.

Според изложеното в частния протест липсват нарушения на изискванията на чл.246, ал.3 от НПК и диспозитива на ОА отговаря на нормативно изискуемото. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че липсват възражения относно изложението на ОА, в което подробно е описана престъпната деятелност, вменена на В. Н. С.. В този смисъл той е знаел в какво точно е обвинен и съответно как да се защити. Затова се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и съобразно правомощията си намира за установено следното:

Правното основание на депозирания частен протест се съдържа в нормата на чл.249, ал.3 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, която препраща към 1 процедурата по глава XXII от НПК. Същият е депозиран в законния срок и по съществото си е основателен.

Срещу В. Н. С. е внесен обвинителен акт за извършени две отделни престъпления – по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, пр.2 във вр. с чл.308, ал.1 от НК. Внимателният прочит на обстоятелствената част на обвинителния акт разкрива подробното описание на всички елементи от състава на двете престъпления, в които С. е обвинен.

Изложението освен това е ясно и разбираемо, и неясноти относно вменената му престъпна деятелност липсват. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът е посочил данните за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на повдигнатите му обвинения, липсата на основания за трансфер на наказателното производство и за приложението на чл.53 от НК, както и датата и мястото на съставянето му, и длъжността на съставителя. В този смисъл той е изпълнил в нужната пълнота изискванията към диспозитива на обвинителния акт според чл.246, ал.3 от НПК. Поставените от защитника на подсъдимия в разпоредителното заседание допълнителни изисквания към задълженията на обвинителя, възприети безкритично и от страна на съда, не намират опора нито в процедурния закон, нито в съдебната практика. Последната многократно е изтъквала, че за изпълнение на изискванията към съдържанието на диспозитива на обвинителния акт не е необходимо описание на обстоятелства от престъпното деяние, извън изискуемото се по чл.246, ал.3 от НПК, когато това е сторено в изложението му и съответно внася необходимата за обвиняемия яснота относно повдигнатото му обвинение.

Районният съд в случая е игнорирал безспорен постулат в правната теория, възприет и в практиката на съдилищата, че обвинителният акт е единство между обстоятелствена част и диспозитив, които в необходимата пълнота разкриват в какво точно едно лице е обвинено и каква е правната квалификация на действията или бездействието му според наказателния закон.

Становището на РРС за пропуски в постановлението за привличане на обвиняем също не могат да бъдат споделени. Постановлението отговаря на изискванията на чл.219, ал.3 от НПК и допълнителни такива към него не могат да бъдат предявявани. Не бива да се пропуска и факта, че едва при 2 изготвяне на обвинителния акт от прокурора в необходимата пълнота се описва онова, в което конкретното лице е обвинено, след което във втората фаза на процеса – съдебната, се проявява в пълна степен и равнопоставеността между страните.

По изложените съображения атакуваното определение на РРС се явява незаконосъобразно и необосновано, последица от което е и отмяната му, след което делото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 във вр. с чл.345 от НПК Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 502983/13.09.2021 година по н.о.х.д. № 594/2019 година по описа на Районен съд - Разлог и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3