Определение № 1625 от 16.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500548 по описа за 2026 година

Подадена е частна жалба от Д. Н. Н. от гр. П. чрез адв. Б. Б. срещу определение, постановено в о.с.з. на 16.03.2026 год. по гр.д. № 265/2016 год. по описа на РС-Ботевград, с което съдът е отказал да освободи частната жалбоподателка от задължението за внасяне на разноски за съдебно-техническа експертиза във втора фаза на делбено производство, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Моли съда да го отмени и да освободи жалбоподателката от задължението за внасяне на разноски. Сочи, че тя и съпругът й са в много напреднала възраст, с множество заболявания и се издържат единствено от получаваните от тях пенсии, чиито размер не им позволява да заплатят определения от съда депозит.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред БРС е във втора фаза по извършване на съдебна делба на дворно място /без построените в него жилищна и стопанска сгради/, находящо се в гр. П. с площ 1360 кв.м., между Ц.С.Ц. – ищец в първоинстанционното производство и Д. Н. Н. – ответник. Съдът е определил депозит в размер на 300 евро, вносим от ответницата, за изготвяне на допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза за оценка на претендирани от ответницата подобрения в делбения имот. Към молбата за освобождаване от задължението за заплащане на разноски са представени декларация за материално и имуществено състояние и писмени доказателства, от които се установява, че ответницата е на 87 год., съжителства със съпруг – на 91 год.; ответницата получава пенсия в размер на 322 евро, а месечният доход на съпруга й възлиза на 1110 евро, като разходите за лекарства на съпрузите възлизат общо на 350 евро месечно. Установено е също така, че двамата страдат от редица тежки заболявания – ответницата е с хронична бъбречна недостатъчност и 1 хроничен пиелонефрит, сърдечна недостатъчност и артериална хипертония, а съпругът й е с кардиостимулатор, артериална хипертония, заболяване на простатата, а от 2024 год. не може да се възстанови след счупена тазобедрена става и претърпяна тежка операция. В декларацията е посочено още, че съпрузите притежават жилище с площ 57 кв.м. в гр. София, вила в гр. П., където живеят понастоящем, както и земеделска земя.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при произнасяне по молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид възрастта, доходите на лицето, здравословно и имуществено състояние и др. обстоятелства в подкрепа на молбата за освобождаване от разноски.

Според трайно установената съдебна практика (вж. определение № 473 от 07.11.2019 год. на ВКС по ч.гр.д. № 3775/2019 год., III г.о., определение № 435 от 09.11.2020 год. на ВКС по ч.гр.д. № 2234/2020 год., III г. о. и др.), по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за посочените по-горе обстоятелства и всички факти, относими към възможността за изпълнение не само на конкретно законоустановено задължение за внасяне на държавна такса и разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло (вж. мотивите към разясненията, дадени с т.

12 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ВКС, ОСГТК). Тази преценка не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, вкл. и от притежавано имущество – напр. чрез отдаването му под наем, под аренда или обезпечаване на кредит - без да са налице доказателства за такива приходи и при наличието на изрично изявление в декларацията, че лицето не получава никакви доходи, вкл. и с такъв източник. Целта на института по чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се гарантира достъпа до правосъдие в момента, в който за страната е възникнала нуждата от такъв достъп, поради което релевантният момент за преценка на доходите е този на подаване на искането за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не необозрим бъдещ момент. С декларацията по делото ответницата е посочила месечен доход в размер на 172 евро /след приспадане на необходимите средства за заплащане на лекарства/, като е декларирала липсата на доходи от други източници. Притежаването в режим на СИО на жилище в гр. София с площ 57 кв.м. и на земеделска земя не доказва реализиране на доходи от тези имоти, нито е сигурна възможността за реализирането на такива, с които страната би могла да заплати дължимите по делото разноски и да покрие останалата част от минималната си издръжка за живот. В определение № 44/18.01.2017 год. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на IV г. о. на ВКС е прието, че съдът не може да основава преценката си по чл. 83, ал. 2 от ГПК на евентуални предположения за реализация на бъдещи доходи,

По делото съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на 2 ответницата от задължението за заплащане на разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с оглед минималната получавана от нея пенсия, тежкото здравословно състояние на нея и съпруга й и напредналата им възраст, както и липсата на доказателства за това същите да реализират или да могат да реализират доходи от притежаваното от тях имущество, които да им позволяват да заплатят дължимите по делото такси и разноски.

Това налага да се отмени определение, постановено в о.с.з. на 16.03.2026 год. по гр.д. № 265/2016 год. по описа на РС-Ботевград, с което съдът е отказал да освободи частната жалбоподателка от задължението за внасяне на разноски за съдебно-техническа експертиза във втора фаза на делбено производство, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да уважи молбата на ответницата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в о.с.з. на 16.03.2026 год. по гр.д. № 265/2016 год. по описа на РС-Ботевград, с което съдът е отказал да освободи Д. Н. Н. от гр. П. от задължението за внасяне на разноски във втора фаза на делбено производство, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Д. Н. Н. от гр. П. от задължението за внасяне на деловодни разноски по гр.д. № 265/2016 год. по описа на РС-Ботевград, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3