Определение № 97 от 13.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500126 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.**** и Н.** против Определение № 68/ 19.01.2024 г. по гр. д. № 814/ 2023 г. на ОС – Х., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Х..

В жалбите се излагат доводи за неправилно приложение на §10, ал. 3 ЗУСЕФСУ, като се поддържа, че в случаите, когато всички правноралевантни факти по възникване и изменение на правоотношението по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са се осъществили преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но исковите молби срещу изявления за финансови корекции са заведени след влизане в сила на закона, спрямо тях следва да се приложи по аналогия разпоредбата §10, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на ОС – Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от община С., с който оспорва частната жалба.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което са допустими.

Производството по гр. д. № 814/ 2023 г. на ОС – Х. е образувано по предявен от Н.** против община С. иск с правно основание чл. 422 ГПК за 1 сумата от 249 500. 51 евро, от които 213 234. 53 евро, представляващи част от главницата на задължението по Грантов договор №*******/ 017 – 454.03.03.02 – 15, и 36 265. 98 евро – лихва за забава за периода 04.04.2017 г.

– 12.04.2023 г., за която е издадена Заповед № 447/ 01.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1115/ 2023 г. на РС – Х. и изпълнителен лист № 517/ 06.06.2023 г.

По делото не е спорно, че между М.*** в качеството на договарящ орган по програма ФАР и община С. е сключен на 30.11.2007 г. Грантов договор №*******/ 017 – 454.03.03.02 – 15 за финансиране на проект „Трансграничен екотуристически център в община С.“. Не е спорно също така, че след извършена проверка през 2009 г. е констатирано неизпълнение на договора, регистрирана като нередност №************ в регистъра за нередности на Главна дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ към М.***. За възстановяване на авансово получените от възложителя плащания по договора е издаден Акт за частно държавно вземане №**/ 15.04.2013 г. общо за сумата от 251 660. 46 евро – 218 423. 66 евро – главница и 33 236. 80 евро лихва, въз основа на който е подадено заявление по чл. 417 ГПК и е издадена Заповед № 447 01.06.2023 г. по ч. гр. д.

№ 1115/ 2023 г. на РС – Х. и изпълнителен лист.

По повод на подадено от община С. възражение по чл. 414 ГПК Н.** е предявил иск по чл. 422 ГПК пред ОС – Х., производството по което е прекратено с обжалваното определение по съображения, че независимо, че процесният договор е сключен преди приемането на ЗУСЕФСУ, последиците от неизпълнението му подлежат на разглеждане по административен ред, тъй като вземането представлява публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, за възстановяване на което са приложими нормите на чл. 75 ЗУСЕФСУ и АПК.

Горният извод на окръжния съд е в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС (Решение № 28/ 01.08.2018 г. по т. д. № 2667/ 2016 г., II т. о., Решение № 93/ 29.10.2020 г. по т. д. № 1379/ 2019 г., II т. о., Решение № 50027/ 07.07.2023 г., по т. д. № 1979/ 2021 г., I т. о. и др.), според която, когато предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява след сключване на договор за бъзвъзмездна финансова помощ след провеждане на административна процедура, както е в настоящия случай, е налице сложен фактически състав, включващ административни и гражданскоправни елементи. С влезлия в сила на 25.12.2015 г. ЗУСЕСИФ се дава различна регламентация на правоотношенията между управляващите органи и получателите на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове, които се определят като административни. Въвежда се институтът на „административния договор“, което обуславя и промяна на реда на съдебна защита на страните: производството по оспорване на административния договор се възлага на административните съдилища на основание чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Съществуващият до влизане в сила на закона гражданскопроцесуален ред за 2 защита на получателите на безвъзмездна помощ при наложена от управляващия орган финансова корекция се заменя със съдебна защита по реда на АПК. Прието е още, че със ЗУСЕСИФ не се променя вида на сключените до влизането му в сила договори за бъзвъзмездна финансова помощ, нито характера на Н.**равените преди датата на влизане в сила на закона изявления за налагане на финансови корекции, нито създава за получателите на помощта, адресати на тези изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ. С оглед горното ВКС е приел, че приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор за предоставяне не безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове, сключени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. е по реда на ГПК предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение или неизпълнение.

В случая следва да се отбележи, че предвид сключването на процесния договора за безвъзмездна финансова помощ преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, с който се въведе институтът на „административния договор“ и публичния характер на вземането на държавата, произтичащи от финансови корекции, претендираното от Н.** вземане на основание чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗН.** представлява частно държавно вземане. Съгласно чл. 3, ал. 8 ЗН.** вземанията по ал. 7, с изключение на вземанията по ал. 7, т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице, въз основа на който агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс .

Процесното вземане е установено с Акт №**/ 15.04.2013 г. за установяване на частно държавно вземане, въз основа на което Н.** се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1115/ 2023 г. на РС – Х., което е оспорено от община С. по реда на чл. 414 ГПК, което обуславя допустимостта на исковото производство по чл. 422 ГПК като продължение на заповедното производство. Наред с това нито Писмо изх. № 99 – 00 – 2 – 1106/ 30.10.2009 г., с което община С. е уведомена, че следва да възстанови процесната сума, нито актът за установяване на частно държавно вземане представляват административни актове, за да обусловят административния характер на спора и защитата по административен ред.

С оглед изложеното, като се има предвид, че настоящият спор е свързан с договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, както и че неизпълнението на договора е констатирано преди влизането му в сила, следва да се приеме, че макар и заведено след влизането му в сила, делото подлежи на разглеждане по гражданскоправен, а не по административен ред, поради което обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на ОС – Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 68/ 19.01.2024 г. по гр. д. № 814/ 2023 г. на ОС – Х. и ВРЪЩА делото на ОС – Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4