Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11717 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47529/2025
Вид
Решение № 11717
Подписан
15.06.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.74, ал.1, т. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 11717 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110147529 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ************************* със седалище и адрес на управление: *************** срещу „**********“ ООД, ЕИК:

***************, със седалище и адрес на управление: *******************, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 801,13 лева (хиляда осемстотин и един лева и 13 стотинки), представляваща стойност на материали и труд за възстановяване на повреденото от „**********" ООД имущество, собственост на „********************, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/23.05.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение№ ********************* Сочи се, че На 29.10.2024 г. при извършване от страна на „**********“ ООД на изкопни дейности с багер в *********************************** Вложените материали, които са били необходими за поправяне на щетите, са описани в приложената към исковата молба Калкулация съгласно КП № 1 / 29.10.2024 г., като е посочена единичната стойност и броя на всеки компонент поотделно, както и необходимите работни часове за отстраняване на повредата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се наличието на повреда. Поддържа се, че в случая се касае за изпълнение на възложена на „**********“ ООД обществена поръчка по договор № *************год., сключен с Община **************** за извършване на инженеринг

(проектиране, строителство и авторски надзор), включващ реконструкция/рехабилитация на пътна настилка на улици в*********************************************************************** неизпълнение от страна на дружеството.

Въвеждат се твърдения, че при извършване на възложеното му от общ.

*****************„**********“ ООД е спазило всички технологични и законови изисквания, работейки професионално и с най- добрите практики, в т.ч. и по отношение на извършените от него изкопни работи, като е съобразило дълбочината на извършване на 1 същите. Кабелът, който се твърди, че е скъсан от служители на „**********“ ООД не е бил положен на дълбочината, която се изисква по закон.

При работата с**************************************************************** Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор №**************************************** Съставен е констативен протокол за нанесени щети*************************************

Представена по делото е фактура

**********************************************************

Представена с отговора на исковата молба е комуникация между страните, с която ищцовото дружество кани ответното да заплати сумата по фактурата, а ответното дружество възразява с аргументи, че оспорва изложеното в констативния протокол и калкулацията към него, сочи се, че липсват договорни отношения между страните и се сочи, че кабелът не е бил положен на дълбочината, която се изисква по закон. Сочи се, че съгласно Приложение №2 към Наредба № 8 от 28 юли 1999 год. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, най-малко земно покритие при силнотокови кабели 1,1-35 kV трябва да бъде 0,70 метра. При работата с багер, същият копае на зададената му по проект дълбочина от 0,25 метра. Съгласно чл.6 от Наредбата, цит. „Чл.б. (4).

Местоположението на подземните технически проводи и сградните отклонения се означава трайно със сигнални ленти (пластмасови с метална нишка и др.) на 0,3-0,5 м под повърхността на терена с оглед установяване на местоположението им при извършване на ремонт, земни и други видове строителни работи.“. Над въпросния кабел е липсвала нужната сигнална лента, която да насочи вниманието на багериста, че на мястото има положен кабел.

В рамките на съдебното дирене са разпитани двама свидетели.

**********************************************************************************

**********************************************************************************

По делегация пред*********************************************************************************** Вещото лице е извършило оглед и измерване на място по безразрушителен способ, като е констатирало, че зоната на източния тротоар на************************************************************************************* При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на описаното в исковата молба събитие/ скъсване на 20 KV кабел тип*********** *, двужилен, разположен между **********************************настъпването на твърдените неимуществени вреди; наличието на причинна връзка между събитието и вредите; обстоятелството, че вредите са непосредствена последица от работа, за която ответникът отговаря; противоправното действие/бездействие на служители на ответника или на лица, на които ответникът е възложил определени дейности, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му или да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

Не е спорно между страните, а и се установява от показанията на разпитаните свидетели, че служители на ответното дружество на ***********г. са извършвали изкопни 2 дейности с багер в

***************************************************************************************

Съгласно чл.74, ал.1, т. 2 ЗУТ, Строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да вземе необходимите мерки за запазване от повреди и разместване на заварени подземни и надземни мрежи и съоръжения.

Както е посочено и в заключението на вещото лице съгласно разпоредбата на чл. 15.

(1) от „Наредба № 2 от 2004 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи“, „преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска“. Предвид добрите практики, преди започване на изкопните работи е необходимо да бъдат взети мерки за да се идентифицира и намали до минимум риска, свързан с разпределителната мрежа от подземно положени електрически кабели, каквито е очаквано да има в урбанизирана градска среда. В тази насока е и разпоредбата на чл.11. (3) от „Наредба № РД-02-20-1 от 26.10.2023 г. за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и фундаменти“ в сила от 12.05.2024 г., а именно:

*****************************************

Осъществяването на изкопни дейности, чрез използване на багер, в близост до трасета на кабелни линии, са нормативно уредени в чл. 794. от „Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи“, който гласи: „(1) Изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, извършвани от външни организации, предварително се съгласуват от организацията, която експлоатира линиите; (2) Преди започване на изкопните работи от външните организации се извършва контролно разкрИ.е на трасето под надзора на персонал от организацията, която експлоатира линиите.

Техническите изисквания за кабел********************************************************************************** (2)

Кабелите трябва да бъдат предпазени по цялата им дължина от механични повреди чрез тухли или да бъдат маркирани с други трайни подходящи предпазни покрития, поставени върху покритието от пясък или от пресята пръст.

(3)

Допуска се за предпазването на кабелите по цялата им дължина да се използува пластмасова лента като символична защита, поставена върху покритието от пясък или пресята пръст.

Съгласно

Чл. III-2-91.

(1)

Полагането на кабелите до***************************************

С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира претенцията за основателна. Отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана по******************************************************

Налице е причиняване на имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в увреждания / *************************************************************

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД, която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря **************************************************

Възражението на ответника, че не е материално легитимиран доколкото е превъзложена работа, възложена от*********************************************************** кои работи са възложени и кога и как са изпълнени.

Налице е виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на разпоредбата на чл. 794 от „Наредба № 9 от 9.06.2004 г. като не е проведена предварителна съгласувателна 3 процедура с ищцовото дружество, което експлоатира електрическата мрежа.

Установено е от вещото лице, че кабелът не се е намирал на нормативно определеното за това положение-*****************************, тъй-като първоначално би се показала предупредителната лента, която обозначава, че под нея има инфраструктура, което е ясен знак за преустановяване на започнатата дейност.

Така съдът намира, че въпреки по-високото поставяне на************************************************************************************* Отделно несъответствието на местонахождението на кабела не е изключващо вината обстоятелство, а само би могло да доведе до намаляване на отговорността на причинителя на вредата, като такива факти са въведени с отговора на исковата молба и съдът ги третира като намаляващо отговорността възражение за съпричнияване. Идентичен случай е разгледан в Решение № ***от **********г. на ОС - ******** по в. гр. д.******** г. по идентични факти, но с разлика, че кабелът освен че е бил поставен на неточно място е бил и несигнализиран. Съдът е приел, че при поставен на неточно място, но и несигнализиран кабел собственика и оператора на подземната електропреносна мрежа е допринесъл с 30 %.

В процесния случай съдът намира, че неточното позициониране би допринесло с 15 %, доколкото все пак е изпълнено по-важното изискване за поставяне на сигнална лента.

С оглед изложеното искът следва да бъде уважен за 85 %- 1530.96 лева, а за разликата до пълня предявен размер 1 801,13 лева да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца съобразно уважената част от исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 102.58 евро от общо дължим размер от 120.68 евро/ в т.ч. държавна такса- 36.02 лева/18.42 евро/и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 102.26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 73.11 лева/37.38 евро/ от пълен претендиран размер от 86.02 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът също има право на разноски в размер на 92.03 евро от пълен претедниран размер от 613.55 евро.