Решение № 4154 от 11.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4154 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110151635 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от неговия наследодател.

В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на извършено от В. Р.ов С. и Р. Д. С. престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК, на последната са причинени имуществени вреди, изразяващи се в погинало имущество в следствие на пожар. Поддържа, че във връзка с извършеното деяния било образувано НОХД № 6169/2017 г. по описа на СРС, 9 състав, по което последната била конституирана в качеството си на граждански ищеца и частен обвинител, но поради смърт на обвиняемите, наказателното производство било прекратено. Сочи, че освен имуществени вреди е претърпяла и неимуществени изразяващи се в болки и страдания. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез законния си представил депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че не носи отговорност за извършеното деяние.

Поддържа, че наказателното производство било прекратено и вината на 1 наследодателите не била доказана. Оспорва исковите претенции и по размер. По подробно изложени в отговора на исковата молба съображения, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски..

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От обстоятелствата, наведени с исковата молба от ищеца, следва, че е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Предмет на спора е претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.

Твърди се, че вредите са били причинени в следствие на действия, извършени от наследодател на ответника, а именно – извършен на 01.09.2016г. палеж.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че наследодателя на ответника е извършил вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение, причинени са в случая имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на имущество /относно имуществените вреди/ и изживени от ищеца болки и страдания /относно неимуществените вреди/, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител към момента на осъществяване на деянието. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства /приложено НОХД и показанията на св. В.А.П., които съдът не намира основание да не цени, доколкото същият е бил свидетел на случилото се/ съдът приема за установено, че на 01.09.2016 г. около 15:45 часа в гр. С., В. Р.ов С. и баща му Р. Д. С. /и двамата понастоящем покойници/, са запалили суха тревна растителност, храсти и клони, вследствие на което пожарът се е разпространил и запалил имуществото на ищцата - двуетажна къща, находяща във вилна зона **********, ул. **********, при което изгорял покрив; изгоряла ПВЦ дограма на стойност била повредена външна мазилка; и са унищожени вещи, намиращи се вътре в къщата - трикрилен гардероб ; спалня с матрак : две детски легла и два матрака за детски легла; пералня AEG; хладилник 2

Bosch; сушилня; бетонобъркачка; 4 броя гуми.; 4 броя джанти; пералня с горнозареждане, три велосипеда – 1 голям и 2 малки; телевизор LCD. Philips 32'; радиатор; ютия "Philips Ос 3640"; дъска за гладене; кухненски шкафове; прахосмукачка "Rainbow"; дървена маса; пластмасова маса; кожен стол; масичка за компютър; лаптоп "Toshiba Satellite А205"; детска количка Чиполино,; LCD монитор "LG"; дървени греди; дърва за огрев; и гранитогрес, собствени на С. Д.

К..

От заключението на приетата и неоспорена от страните оценъчна експертиза се установява, че стойността на увреденото/унищоженото имущество възлиза на 18 136.08 лева.

По случая е образувано срещу В. Р.ов С. и Р. Д. С. НОХД № 6169/2017 г., СРС, 9 състав, за извършено в съучастие престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, прекратено на 25.07.2021г., поради смърт на подсъдимите.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- имуществените вреди, както и търпените от ищцата негативни емоции са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Установено е по делото, че В. Р.ов С. и Р. Д. С., са причинили вреди на ищцата от противоправното си деяние, поради което дължат и обезщетяването им.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта на В. Р.ов С., негов наследник е Ю. В. С., поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Ирелевантно в настоящия случай е, че към датата на извършване на деянието ответникът не е бил роден, както и, че произходът му от бащата /в случая извършителя/ е установен в по-късен момент. Ответникът, в качеството си на наследник със смъртта на наследодателя си придобива наследствата му като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и задълженията за обезвреда от неправомерни действия на наследодателя си. Доводите в противната насока, поддържани от представителя на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по 3 справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди е прието заключение на вещо лице, от което се установява, че стойността увредените/унищожени вещи е 18 136.08 лева. Претенцията е предявена в по-малък размер, в който следва да бъде уважена.

Досежно претърпените неимуществени вреди не бяха ангажирани конкретни доказателства. Независимо от това обаче, доколкото самото осъзнаване на едно лице, че негово право е накърнено, е негативно изживяване, което подлежи на обезвреда, изхождайки от критериите за справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че справедливото обезщетение възлиза на 2 000 лева. За да определи този размер, съдът отчете, че в случая се касае за общоопасно деяние – палеж, извършено пред очевидец и без съобразяване с установените норми за безопасност, както и срокът, в който са търпени негативните емоции – около две години /от датата на извършване на деянието до 12.03.2018г.- смъртта на извършителите/. Бе съобразено и това, че в случая се касае единствено за негативни емоции, а конкретни болки и страдания като физически такива не са установени. Поради това, изхождайки от принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че обезщетение в в размер на 2 000 лева е достатъчно и съответно на търпените вреди – негативни емоции. До този размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

В тази връзка, неоснователни са доводите на ответника за погасяване на вземанията по давност.

Приложим за процесните вземания е 5-годишният давностен срок, който тече от датата на извършване на деянието 01.09.2016г. Броен от тогава, към датата на подаване на исковата молба – по пощата на 31.08.2021г., давностният срок не е изтекъл, още повече, че в този период е действал и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, при което давност не е текла.

При този изход на делото, страните имат право на разноски.

Ищецът е извършил разходи в размер на 2454.60 лева, от които се присъждат 2320.42 лева. Съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът е извършил разходи в размер на 1500 лева, от които се присъждат 196.90 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД, Ю. В. С.,ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********, от /адрес/, да заплати на С. Д. К.,ЕГН **********,от /адрес/, сумата в размер на 19 855.89 лева, от които 17 855.89 лева обезщетение за имуществени и 2 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от В. Р.ов С. и Р. Д. С.

/наследодатели на ответника/ на 01.09.2016г. в гр.С. – палеж, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата до пълния й предявен размер.

ОСЪЖДА Ю. В. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН**********, от /адрес/, да заплати на С. Д. К.,ЕГН **********,от /адрес/, сумата от 2320.42 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Д. К.,ЕГН **********, от /адрес/, да заплати на Ю. В. С.,ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН **********, от /адрес/, сумата от 196.90 лева – разноски по делото РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5