Решение № 57 от 22.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Ямбол, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Петранка П. Кирова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600145 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда № 53/14.04.2022г. по НOХД № 102/2022г. на РС-Ямбол въззивникът подсъдим М.А.Й. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ****** г. за времето от 03.00 ч. до 04.00 ч., от грил -бар "******", находящ се в гр.Ямбол, ж.к. ******* чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот- скъсване на мрежата на комарник на прозорец е отнел чужди движими вещи на обща стойност ***** от владението на собственика им "Хрис 11" ЕООД- гр. Ямбол с управител Д.М.М. от гр. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.***** НК. При условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 НК първоинстанционният съд му е наложил наказание една година лишаване от свобода,като е определил първоначален общ режим за изтърпяването му.

С атакуваната пред настоящата инстанция присъда РС-Ямбол е възложил в тежест на въззивника подсъдим извършените по делото разноски общо в размер на 275, 05 лв.,вносими в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол.

В сезиращия настоящата инстанция процесуален документ са формулирани възражения с конкретна предметна насоченост срещу явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Й. наказание, поради несъответствието му със заложените в чл.36 НК законодателни цели. Формулирано е искане за изменение на контролирания съдебен акт чрез намаляване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода на три месеца лишаване от свобода. В жалбата се съдържат оплаквания за допусната незаконосъобразност при индивидуализация на съразмерната наказателноправна санкция, свеждаща се в неправилен отказ на съда да приложи института на условното осъждане при наличие на законово предявените предпоставки на чл.66, ал.1 НК. Изтъква се необоснованост и 1 дистанцираност от законодателния механизъм за индивидуализиране на наказателната отговорност на съдебните съображения, мотивиращи отказа от приложение на чл.66, ал.1 НК единствено с наложени на подсъдимия наказания лишаване от свобода по присъди, които са влезли в сила след момента на извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние. В подкрепа на доводите си отразява доминиращото в конкретния случай значение на смекчаващите отговорността на подс. Й. обстоятелства- чистото съдебно минало на дееца към момента на извършване на деянието, младата му възраст, оказано съдействие за разкриване на обективната истина в досъдебната фаза и ниската образованост, които като комплекс от облекчаващи отговорността фактори обуславят несъответствие на определеното по пътя на редукцията по чл.58а, ал.1 НК наказание от една година лишаване от свобода, на ниската степен на обществена опасност на дееца. Акцентира се върху разбирането, че в синхрон с изброените смекчаващи обстоятелства справедливата и индивидуално целесъобразна форма на наказателноправно въздействие спрямо въззивника Й., обезпечаваща постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, следва да се определи към минимума на приложимата санкция съгл. особената наказателно- правна разпоредба, т.е. към 1 година лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 НК следва да бъде определено в размер на 4 месеца лишаване от свобода. С допълнителен аргумент претендира корекция на заслуженото от подсъдимия наказание "лишаване от свобода" чрез отмерването му в законоустановения абсолютен минимум - 3 месеца, като в подкрепа на претенцията за допълнително привилегироване на положението на подсъдимия е ползвана тезата за наличие на предпоставките на чл.55 НК. В останалата част от жалбата са прокламирани тезисни съображения относно възрастовите особености на подсъдимия,необходимостта да му бъде дадена възможност за преориентиране към социално невредящо поведение в условията на неограничено пребиваване в обществото, както и относно ниския потенциал на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да окажат реално поправително въздействие и да обезпечат ценностната преориентация на подсъдимия.

В о.с.з. прокурорът аргументира тезата обоснованост и правилност на присъдата на РСЯмбол със съображения за справедливост на наложеното наказание предвид липсата на основания за приложение на чл.55 или чл.66 НК.

Защитникът на подсъдимия адв.Г. изразява становище за неправилност на присъдата в частта на наложеното наказание, което е явно несправедливо и несъответстващо на целите по чл.36 НК, както и с оглед незаконосъобразния отказ от приложение на института на условното осъждане.

При упражняване правото на лична защита подсъдимият М.Й. заявява, че се присъединява към изложеното в негова защита от адв. Г..

В своята последна дума подсъдимият моли съда "за по-малко наказание".

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от НПК ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. М.Й. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ЯРС, съблюдавайки законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, предписваща спазване на процесуалните правила за тази форма на съкратено съдебно следствие, на база приобщената доказателствена съвкупност, и нейното формално-логическо съотношение с направеното от подсъдимия самопризнание, е възприел изцяло изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка:

Подсъдимият М.А.Й. от С.***** обл.Ямбол решил да извърши кражба на движими вещи от грил-бар "******", находящ се в гр.Ямбол, ж.к. ******* в изпълнение на което за времето от 03.00 до 04.00 ч. на ****** г.подсъдимият М.Й. отишъл до грил-бар "******", находящ се в гр.Ямбол, Ж.К.****** разкъсал с ръце мрежата на комарника на отворения прозорец на тоалетната на заведението и оттам влязъл в него. Отворил вратата на тоалетната, завил 2 наляво и се отправил към щанда с бутилките с алкохол, откъдето взел 4 бр.бутилки уиски марка ****** , 1 бр.бутилка уиски марка ************ и паричната сума от **** лв. Всички вещи на обща стойност ***** били собственост на "Хрис-11" ЕООД-гр.Ямбол с управител Д.М.М. от гр.Ямбол. Подсъдимият изнесъл вещите по обратния път и занесъл у дома си.

Похарчил паричната сума и продал бутилките с уиски.

От назначената по делото оценителна експертиза се установява,че сумарната парична равностойност на отнетите движими вещи от обекта грил-бар "******" в гр. Ямбол, собственост на "Хрис 11" ЕООД гр

Ямбол, възлиза в размер общо на *****

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидения в чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК алтернативен процесуален ред, по заявено искане на подсъдимия Й.. Пред съда подсъдимият е признал изцяло фактите по възведеното обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Съдът от своя страна е обективирал констатация за обоснованост на направеното от подсъдимия самопризнание от валидно събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е приложил съкратената процедура на съдебно следствие, като се е съобразил с ограничението, наложено от чл.373, ал.3 НПК и е съобразил фактическите си констатации с фактическите параметри, заложени в обвинителния акт.

Първоинстанционното съдебно произнасяне се основава изцяло на визираното самопризнание на подсъдимия и на валидно събраните доказателства от досъдебна фаза, които съдът не е събрал лично, но е извършил проверка за валидността на тяхното събиране, респ. за обезпечеността на фактическите си изводи на база тези доказателства със съответните гаранции срещу процесуално незаконосъобразен резултат.

С протокол за доброволно предаване от 16.08.2021 г. св.Д.М. е предал на полицейските органи 1 бр. диск със запис от охранителни видеокамери, монтирани в грил-бар "******", който е валидно приобщен към доказателствения материал. В съотв. с константните практически указания на ВКС (Р-390-2009 по к. д. № 393/2009 г. , ВКС, ІІ н. о, Решение № 206 от 15.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 913/2018 г., III н. о., НК) относно ползването на случайно създадени фото-, видео-, кинозаписи и пр., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени места камери, органите на досъдебното разследване с цел легитмност на ползването в доказателствения процес на съдържащите се в сд- диска записи, и контрол върху автентичността им, са назначили видеотехническа експертиза. В случая, чрез назначената в досъдебното производство видеотехническа експертиза по протокол № 193 от 28.09.2021 г. е установена липса на манипулации върху записаната върху диска информация. Изводимата от протокола на експертното изследване информация, установява данни в образно-идентификационно направление, непозволяващи отграничаване на общите и частни признаци на записаното в тях лице от мъжки пол поради влошеното качество на записаните изображения, но позволява фиксиране на общи белези на телосложение /среден ръст, слабо телосложение/ и на облеклото. В хронологическа последователност от ракурса на заснемане по експертен път е изведена хронологията в телодвиженията, съотносими с действията от обхвата на инкриминираното деяние-лицето от видим мъжки пол влиза в помещение /кухня/ на ресторант "******", обикаля около електрическите уреди и масата в помещението, в последващ момент влиза в основното помещение /зала/ на ресторанта, където се придвижва зад барплота бавно и приведен, като секунди по-късно алармата се задейства, лицето побягва към изхода и напуска залата, излизайки от обхвата на камерата. Според обективираното експертно мнение, поради влошеното качество на изображенията,ракурса на заснемане, динамиката на действията и незапълненост на кадрите от образите, не може бъде формиран годен предметноидентификационен извод, дали фиксираното във видеозаписа лице от мъжки пол взима предмет от или в близост до барплота. Отразеното в заключението на вещото лице досежно възприятията при прегледа на видеозаписа, затруднени от ниската разделителна способност на заснемащо устройство, недостатъчно осветление, наличието на предпазна маска на 3 лицето на заснемания субект, е съптътствано с окончателни изводи за невъзможно извличане на всички общи и частни индивидуализиращи заснетото лице идентификационни признаци. В експертизата е формулиран извод за идентификационна негодност на записаните изображения, но същевременно вещото лице счита, че извлечените изображения притежават годност за евентуално разпознаване на записаното лице от хора, които го познават по външни общо-физически признаци, като пол, ръст, телосложение, функционални признаци /осанка и походка/ и съпътстващи признаци /облекло аксесоари/. В корелация с това условно заключение за ниския, недостатъчен идентификационен потенциал, но не напълно изключен в обсега на външно-физическо разпознаване на записания субект във видеофайла, / подкрепен с извлечени фотоснимки/, са приобщени контролните за резултатите от този процесуален способ свидетелски показания на св.В.И., инспектор "Детска педагогическа стая" при РУ-Ямбол. В показанията й, служещи за набавяне на доказателствена информираност относно механизма на осъщественото инкриминирано деяние и съпричастността на подсъдимия Й. към него, се извежда категоричния образно-идентификационен извод на свидетелката, че от прегледаните видеофайлове разпознава именно М.А.Й., когото е имала повод да опознае външнофизически при работата си по предходно извършени от него деяния. Така набавената опосредствано образно-идентификационна информация предоставя корелация между заснетото в процесната нощ на ****** г. неправомерно проникване и обхождане помещенията в заведение "******" гр.Ямбол и обективно увреждащия резултат, констатиран непосредствено след преустановяването му, с личната причастност на подсъдимия Й. към тези действия. Фактът, че видеозаписите не съдържат кадри, отразяващи хронология на телодвижението, свързана с отнемане на 4 бр. бутилки уиски с марка ****** и 1 бр. бутилка уиски марка ************,са обясними не с дефицити на фактическата доказаност, а с точните пространствени параметри на ракурса на заснемане на монтираната видеокамера, от който е снет оптичният носител. В детайлизиращ план, при допълнителен разпит на св. Д.М., същият уточнява, че от видеокамерата, насочена към стилажа с бутилките в заведението, не е предавал видеозапис поради липса на процес на запаметяване от тази камера в процесната нощ с оглед обективно-технически усложнения.