Решение № 242 от 25.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20244430102704 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, общ. ***, бул. „***“ №*** представлявано от Л.В.Л., чрез адв. Г. Д. от САК, против Д. И. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“, бл. ***, вх.***, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Твърди се, че по Запис на заповед, издаден на 04.01.2023 г. в гр. Плевен, ответницата се е задължила да заплати безусловно на „Адессо Кредит България" ЕООД, или на негова заповед, сумата от 781 /седемстотин осемдесет и един/ лева, платима при предявяване на записа за плащане.

Твърди се, че една година след издаването на записа, а именно - на 04.01.2024 г., ищецът предявил записа на заповед за плащане на ответницата, но същата не изплатила на дружеството исканата сума.

Ищецът твърди, че до момента, въпреки многократните му искания и след предявяването на записа за плащане, ответницата не е изплатила дължимата сума.

1

Сочи, че за дружеството възникнал правен интерес от подаване на молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадения от ответницата в полза на „Адессо Кредит България" ЕООД запис на заповед, съгласно чл. 418, ал. 1 от ГПК.

В тази връзка сочи, че е образувано ч. гр. дело № 1164/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен, като е издадена Заповед № 763 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024 г. и изпълнителен лист за вземането на „Адессо Кредит България" ЕООД по горепосочения запис на заповед за сумата от 781 лева, ведно със законната лихва върху тази сума-главница, считано от 28.02.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, до окончателното изплащане на вземането, както и за сумите от 25 лева за държавна такса и от 260 /двеста и шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът сочи, че след подадено възражение в срок от длъжника, и в едномесечен срок от съобщението, след дадените указания с разпореждане по ч.гр. дело № 1164/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

Изложени са съображения, че приложеният към заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение писмен документ по чл. 417 ГПК - запис на заповед, е редовен от външна страна /издаден от посочения в него издател и съдържащ всички изискуеми реквизити/ и е подписан от ответницата, и в този си вид е надлежно и достатъчно доказателство за съществуването на инкорпорираното в него вземане срещу ответницата.

Отправено е искане, да бъде постановено решение, с което Съдът да признае за установено спрямо ответницата, че същата дължи на ищеца „Адессо Кредит България" ЕООД сумата от 781 /седемстотин осемдесет и един/ лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед, издаден от ответницата в полза на дружеството на 04.01.2023 г. в гр. Плевен, с падеж на паричното задължение - на предявяване, предявен за плащане на 04.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от 28.02.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25 /двадесет и пет/ лева за внесена държавна такса, и от 260 /двеста и шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 763 за 2 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1164/2024 г. на Районен съд - Плевен, със съответните от това последици и присъждане на направените разноски в настоящото, и в заповедното производство.

С исковата молба са направени доказателствени искания, претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата Д. П., редовно уведомена, е подала писмен отговор чрез *** „Д. М.", представлявано от адв. Д. М. М..

Излагат се доводи, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.

Ответницата твърди, че е налице каузално отношение между страните, което е повод за издаване на процесната запис на заповед - между страните на 04.01.2023г. е сключен договор за потребителски кредит, изпълнението на който обезпечава издадената запис на заповед. По същия договор ответницата Д. П. твърди, че е заплатила дължимата главница и лихва.

Релевира възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит.

Излага доводи, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Излага аргументи, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК

Ответницата посочва, че по нищожен договор се дължи връщане само на чистата главница, за която твърди, че вече е заплатила на ищеца.

3

Направени са доказателствени искания, претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява.

В открито съдебно заседание, ответникът не се явява, не се представлява. С молби взема становище по хода на делото. Поддържа отговора на искова молба. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. вр. чл. 535 ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.

От приложеното ч.гр.д. №1164/2024 г. по описа на РС-Плевен се установява, че същото е образувано на 28.02.2024г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е Заповед № 763 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2024 г. за сумата от 781 /седемстотин осемдесет и един/ лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед, и изпълнителен лист. След подадено възражение от Д. П., по реда на чл. 414 ГПК, на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск.

С Определение №3896 от 19.09.2024г. Съдът е задължил ищеца „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото договор за потребителски кредит от 04.01.2023г. На ищеца „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е указано на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, че непредставянето на документите се преценява с оглед чл. 161 от ГПК. Ответникът не е представил договора за кредит, поради което Съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.

От постъпилата справка от БНБ Вх. № 29388/28.10.2024г. е видно, че между страните е сключен процесния договор от 04.01.2023г., с главница 500 лева, като ответникът прави уточнение, че номера на договора е ***.

По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, ответникът Д. И. П. по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г. е платила общо 554,54 лева, от които неустойка в размер на 166,96 лева, лихва 46,51 лева и главница 341,07 лева.

4

Вещото лице е представило и в табличен вид заплатените суми. Дадено е заключение, че по параметри при отпускане на Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023г. при общ размер на кредита 500 лева, за срок 11 двуседмични вноски, годишна фиксирана лихва 40.00%, анюитетни (равни) вноски, обща сума за погасяване 551,43 лева, от която лихва 51,43 лева, годишният процент на разходите е 48.75%. Съгласно заключението, по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г., начислената неустойка е 229,57 лева, която не е включена в изчисления ГПР.

Вещото лице дава заключение, че при параметри на отпуснатия заем: общ размер на кредита 500 лева; срок 11 двуседмични вноски; годишна фиксирана лихва 40.00%; анюитетни (равни) вноски;

' размер на месечна вноска 71 лева; обща сума за погасяване 781 лева, от която лихва 51,43 лева, неустойка 229,57 лева и главница 500 лева; годишният процент на разходите е: 696.06%.

Съгласно заключението, по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г. на Д. И. П. е отпусната сумата от 500 лева, платени в брой с разходен касов ордер. Посочено е в заключението, че по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г. на Д. И. П. е начислена сума за главница в размер на 500 лева, сума за лихви в размер 51,43 лева и неустойка по чл.4, ал.2 от договора в размер на 229,57 лева.

Дадено е заключение, че Д. И. П., ЕГН: ********** е платила общо 554,54 лева, от които неустойка в размер на 166,96 лева, лихва 46,51 лева и главница 341,07 лева.

Вещото лице дава заключение, че Д. И. П. по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г. дължи неплатена главница 158,93 лева, неплатени лихви 4,92 лева, неплатена неустойка 62,61 лева и общо дължима сума 226,46 лева.

По параметри при отпускане на Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023г., при общ размер на кредита 500 лева, за срок 11 двуседмични вноски, годишна фиксирана лихва 40.00%, анюитетни (равни) вноски, обща сума за погасяване 551,43 лева, от която лихва 51,43 лева, годишният процент на разходите е 48.75%.

Съгласно експертизата, по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2023 г. начислената неустойка е 229,57 лева, която не е включена в изчисления ГПР, като при включването й годишният процент на разходите ще възлезе на 696.06%.

Не са начислявани такси и разноски по договора, извън посочената вече 5 неустойка.

При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:

В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на валидна запис на заповед и настъпването на изискуемостта на сумата по записа на заповед; ответникът следва да докаже е да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на сумата по издадената запис на заповед. С оглед въведеното от самия ответник каузално правоотношение, във връзка с което е заявено оспорване от ответника, в тежест на ответника е да докаже и елементите на твърдения договор за заем и изпълнението, както и твърдените обстоятелства, на които основава възраженията си за нищожност на договора за потребителски кредит; че е сключил договор за потребителски кредит, част от съдържанието на който е оспорената клауза; че оспорената клауза е нищожна, поради противоречие със закона, както и че е неравноправна по смисъла на ЗПК.

Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК. Със същото Определение №3896 от 19.09.2024г. Съдът е задължил ищеца „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото договор за потребителски кредит от 04.01.2023г. На ищеца „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е указано на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, че непредставянето на документите се преценява с оглед чл. 161 от ГПК.

Ответникът не е представил договора за кредит, поради което Съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.