Определение № 13793 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13793 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506298 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. И. С., чрез пълномощника адв.А.Д. срещу определение № 16917/05.05.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 16582/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 48 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК, направено в молба с вх.№ 85223/18.03.2026 г. от процесуалния представител на ищцата К. И. С. - адв.А.Д., за изменение на постановеното по делото решение № 4664/11.03.2026 г. по гр.дело № 16582/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв.А.Д. в размер на 480 лв. /245,42 евро/ с ДДС. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател, чрез своя пълномощник моли съда да отмени, като неправилно обжалваното определение и да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като осъди „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на адв.А.Д. адвокатско възнаграждение в пълния му размер- 1363,06 евро, вместо присъденото в размер на 245,42 евро.

В срока по чл.276 ГПК е постъпило становище на частната жалба от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, гр.София, подадено чрез юрк.Н.Т. с което се оспорва същата като неоснователна. Моли съда, да остави частната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника 1

„Вива Кредит“ АД, гр.София.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението на СРС, Г.О., 48 с-в е правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение, поради което и на основание чл.272 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на СРС, Г.О., 48 с-в. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в частната жалба са изцяло неоснователни.

С решение № 4664/11.03.2026 г., постановено по гр.дело № 16582/2025 г. по описа на СРС, І Г.О., 48 състав е признато за установено по предявения от К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.„********, срещу „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“********, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап.офис 73Г и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Оборище“, ул.“********, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, че Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между „Вива кредит“ АД и К. И. С., вземанията по който са прехвърлени от „Вива кредит“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД/ по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 04.02.2025 г. към него, е нищожен поради противоречие на закона. С решението на съда е осъдена К. И.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Оборище“, ул.“********, на основание чл.23 ЗПК, сумата от 135,49 евро /с левова равностойност 265 лв./, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на получената главница по Договор за паричен заем Standard 14 plus № 5951313 от 11.08.2023 г., сключен между „Вива кредит“ АД и К. И. С., вземанията по който са прехвърлени от „Вива кредит“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД/ по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 04.02.2025 г. към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба 2 21.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. С решението на съда е осъдено „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“********, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „********, да заплатят на К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 71,58 евро /35,79 евро всеки ответник/ - разноски по делото; осъдено е „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“********, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап.офис 73Г и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“********, да заплатят на адв.А.Д. - САК, личен № ********, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Яворов“, ул.“********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв.сумата от 245,42 евро /122,71 евро всеки ответник/ - разноски по делото за оказана безплатна правна помощ на ищцата К. И. С., ЕГН **********. С решението на съда е осъдена К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ул.“********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 76,69 евро - разноски по делото.

С определение № 16917/05.05.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 16582/2025 г. по описа на СРС, Г.О., 48 състав, е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК, направено в молба с вх.№ 85223/18.03.2026 г. от процесуалния представител на ищцата К. И. С. - адв.А.Д., за изменение на постановеното по делото решение № 4664/11.03.2026 г. по гр.дело № 16582/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските, присъдени в полза на адв.А.Д. в размер на 480 лв. (245,42 евро) с ДДС.

В мотивите на обжалваното определение е прието за установено следното:

„Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните: В мотивите на съдебното решение съдът е изложил подробно съображенията си защо е определил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата в размер на 480 лв. с ДДС /245,42 евро/ по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Мотивите на съда не следва да бъдат преповтаряни. Доводите, съдържащи се в подаденото искане, не отчитат особеностите на конкретния случай, действително извършените в хода на делото процесуални действия, както и релевантната съдебна практика при присъждане на разноски в аналогични хипотези при определяне на разноски за безплатна правна помощ. Следва да се посочи, че на процесуалния представител на ищцата не се дължат разноски за безплатна правна помощ за подаване на отговор по насрещния иск, тъй като с решението същият е бил уважен. Съдът е определил присъденото адвокатско възнаграждение, като са взети 3 предвид фактическата и правната сложност на делото, обусловена от конкретния предмет на исковите претенции - предявените искове почиват на едно и също основание, взаимно свързани са; срочното разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ищцата; че по делото не са събирани допълнителни доказателства, като са съобразени извършените от адвоката процесуални действия по подаване на искова молба и молба по хода на делото, както и е съобразено обстоятелството, че евентуалните искове не са били разгледани. Относно изложените в молбата доводи, че следва да се присъди възнаграждение по всеки иск съдът намира, че същите не са относими към настоящия момент с оглед постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22.“ Законосъобразен и обоснован е отказът на Софийски районен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъденото на адвокат А.Д. адвокатско възнаграждение.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на 4 преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.