Решение № 7036 от 20.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7036 гр. София, 20.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110148103 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. В. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.

Ищецът Й. В. М. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 16.02.2024г., по силата на който е бил назначен на длъжността „разносвач на храна“. Същият излага твърдения, че на 20.04.2024 г. е бил изгонен от управителя на дружеството от мястото на работа, който го предупредил да не се явява повече на работа. Ищецът сочи, че на 22.04.2024г. поканил ответника да оформи трудовата книжка надлежно. В отговор на поканата получил искане да даде обяснения по какви причини не се е явил на работа в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. В писмото работодателят поискал работникът да уточни дали искането за оформяне на трудовата книжка представлява предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В исковата молба се излагат твърдения, че аботодателят прекратил трудовия договор едностранно със заповед № 1689/ 13.06.2024г., поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, за това, че в периода 13.05.2024г.23.05.2024г. ищецът не се явил на работа в продължение на три последователни дни.

Ищецът развива съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е осъществен фактическия състав на уволнителното основание.

На следващо място, ищецът поддържа, че работодателят не платил трудово възнаграждение за положения труд през периода от 01.04.2024г. до 20.04.2024г., както и 1 обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни за 2024г.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед № 1689/ 13.06.2024г.; да възстанови на Й. В. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност „разносвач на храна“; да осъди ответника да плати сумата 5598 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 13.06.2024г. до 13.12.2024г., сумата 839,70 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за 2024г.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът "Р." ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са развити съображения, че след 01.04.2024г. ищецът преустановил да се явява редовно на работа, като отработените от него дни за месец април били осем, а за месец май- пет. Същият сочи, че след 13.05.2024г. ищецът преустановил явяването на работа. Според ответника, ищецът отправил покана за оформяне на трудовата книжка на 17.05.2024г., вместо на посочената в исковата молба дата 22.04.2024г. Последният поддържа, че към 17.05.2024г. трудовият договор между страните не е прекратен.

По отношение на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ответникът навежда доводи, че към прекратяване на трудовия договор ищецът има неизползван платен годишен отпуск в размер на три дни

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което предявените исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез представения трудов договор № 1661/ 16.02.2024г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжнността "Разносвач на храна", при пълно работно време, с място на работа "ресторант Д.". Страните са постигнали съгласие размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца да бъде 933 лева, а на допълнителното- 0,60 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж, придобит независимо от заеманата професия или длъжност. В договора е уговорено размерът на платения годишен отпуск да бъде 20 дни.

На 23.05.2024г. ответникът- работодател е поискал обяснения от ищеца- работник за това защо в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. е отсъствал от работа без да е представил болничен лист. В същото писмо ответникът е поискал ищецът да уточни да;о искането за връщане на трудовата книжка следва да бъде считано за заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор от работника.

Със заповед № 1689/ 13.06.2024г. ответникът- работодател е прекратил трудовия договор между страните, поради налагане на дисциплинарно наказания "Уволнение" за 2 нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.2 КТ, за това, че в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. не се явил на работа в продължение на повече от три последователни дни.

От показанията на св. Д.С. се установява, че на 20.04.2024г., заедно със св. Н., придружили ищеца до работното място- ресторант "Н.", където ищецът работил като "Разносвач на храна". Свидетелката сочи, че причината да отидат в ресторанта била ищцецът да потърси документите си, тъй като предния ден, на 19.04.2024г., разбрал, че е уволнен и да вземе заплатата си. Тя и св. Н. седнали на бара в ресторанта. Същата разяснява, че ищецът разговарял с управителя на ресторанта, който отказал да му даде заплатата и трудовата книжка. Според свидетелката ищецът бил изгонен, никой не му връчил график и не го спрял да напусне ресторанта. Същата сочи, че не знае дали ищецът е ходил на работа в периода след 20.04.2024г.

Св. К.Н. сочи в показанията си, че на 20.04.2024г. той и св. С. придружили ищеца до работното му място- ресторант "Н.", за да получи ищецът трудовата книжка и трудовото възнаграждение за последната седмица. Свидетелят твърди, че ищецът споделил на свидетелите, че предния ден, на 19.04.2024г., му се обадили по телефона, за да му кажат, че трудовото правоотношение между страните е прекратено. Същият разяснява, че не знае дали ищецът е ходил на работа след 20.04.2025г.

От показанията на св. Б.С. се установява, че същият работи при ответника като "сервитьор" в ресторант "Н.". Същият сочи, че след 13.05.2024г. ищецът преустановил да ходи на работа.

От показанита на св. С.З. се установява, че същият работи в ответника като "технически сътрудник" . Свидетелят сочи, че в периода след 13.05.2024г. ищецът преустановил да ходи на работа.

Съдът кредитира показанията на св. С. и св.З.. Обстоятелството, че свидетелите се намират в трудово правоотношение с ответника не е основание показанията на същите да бъдат дискредитирани, а за преценката им с оглед всички доказателства по делото.

Показанията на посочените свидетели са последователни и логични, корелираи помежду си.

Съдът не дава вяра на показанията на св. С. и се. Н., в частта, в която същите твърдят, че ищецът е бил уволнен на 19.04.2024г., тъй като същите противоречат на показанията на св.

С. и св. З., които съдът кредитира и на обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни извод:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може 3 да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

По общите факти:

Не се спори по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че. по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 1661/ 16.02.2024г., по силата на което ищецът заемал длъжността "Разносвач на храна". Със заповед № 1689/ 13.06.2024г. ответникът- работодател е прекратил трудовия договор между страните, поради налагане на дисциплинарно наказания "Уволнение" за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.2 КТ, за това, че в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. не се явил на работа в продължение на повече от три последователни дни.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ:

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По иска с правна квалификация чл. 344, т. 1 КТ ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с предмет законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", изцяло в тежест на ответника- работодател е да докаже по делото, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца. В т.см. e трайната съдебна практика, изразена в решение по гр. дело № 1036/2016г. на ВКС IV г.о., решение по гр. дело № 795/ 2014г. на ВКС, IV г.о.

Конкретиката на случая сочи, че наказанието е наложено за това, че ищецът не се е явил на работа в продължение на три последователни дни в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г.

Дисциплинарното наказание се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/ служителя наложеното наказание се явява съответно.

4

В настоящия случай между страните не се спори, че ищецът не се е явил в сградата на театъра в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. По същество, спорът между страните се свежда до това дали поведението на ищеца е виновно, съотв. дали се субсумира под хипотезата на правната норма на чл. 190, т. 2 КТ.

В решение № 50231/ 10.05.2023г. по гр. дело № 3933/ 2021г/ на ВКС, IV г.о. е даден отговор на въпроса “Допустимо ли е прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, в частност- с налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", във форма, различна от писмената?”. С посоченото решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл. чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено, т.е. с писмено изявление на съответната страна, упражняваща правото си да прекрати договора.

Това изявление трябва да съдържа данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване на трудовия договор, като основанието трябва да бъде посоченo с характеризиращите го от закона признаци, които го отличават от другите прекратителни основания (В т.см.решение № 93 по гр. дело № 1141/2010г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.). Изявлението поражда конститутивното си действие само в случай, че е достигнало до насрещната страна- чл. 335, ал. 2 и чл. 195, ал. 3 КТ. Преди този момент трудовият договор не може да се счита за прекратен (така в решение № 226 по гр. дело № 4471/2016г., решение № 49 по гр. д. № 2837/2017г. на ВКС, ІV г.о., решение № 248 по гр. д. № 754/ 2018г. на ВКС, ІV г.о.); Установените в чл. 335 КТ правила за формата и момента на прекратяване на трудовия договор са императивни, каквото тълкуване е възприето и от съдебната практика. Възможността за прекратяване на договора в друга форма, която не отговаря на изискванията на чл. 335, ал. 1 КТ, например устна такава, е изключена- в т.см. решение № 101 по гр. д. № 2947/ 2008г., І г.о., решение № 93 по гр. д. № 1141/ 2010г., ІІІ г.о., и решение № 613 по гр. д. № 1636/2009г., ІV г.о.