Решение № 55 от 27.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Сливен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230102900 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника Вива Кредит АД е бил сключен договор за паричен заем на 21.05.2025г. и по силата на договора му е предоставена сумата от 1000 лв. Твърди се, че с договора е уговорена погасителна вноска в размер на 116.32лв, която включва главница и лихва, а впоследствие се оказала 143 лв., която включва част от дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуален план. Посочено е, че договора за заем е при фиксиран годишен лихвен процент 48.50% и ГПР на заема 68.79%.Твърди се, че няма разписана методика за определяне на ГПР и кои точно компоненти са включени в него и това влече нищожност на сключеният договор за заем.

Поискано е, да бъде прогласен спрямо ответното дружество, че договора за заем сключен на 21.01.2025г. между страните е нищожен и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключеният договор за паричен заем между страните, предоставената сума по договора за паричен заем, сумите за такса експресно разглеждане, както и сумите за неустойка, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Вива Кредит АД, е постъпил.

В отговора е заявено, че сключеният договор за паричен заем между страните е действителен, приложена е правилната математическа формула за изчисляване на ГПР в съответствие с директивите на ЕС. Твърди се, че неустойката не следва да се включва в ГПР, 1 тъй като тя е част от неизпълнение на задълженията по ДПК. Твърди се, че клаузите в ДПК са индивидуално уговорени, а неустойката е предвидена за реализиране на договорната отговорност и не противоречи на материалния закон. Посочено е, че потребителя е имал право да се откаже от ДПК. Сочи се, че таксата за услугата за експресно разглеждане доброволно е избрана от ищеца и това е допълнителна услуга.

Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че страните индивидуално са договаряли клаузите за неустойка и клаузата за такса експресно разглеждане на кредита, е негова.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Вива Кредит ООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлен предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 21.01.2025г., сключен между Вива Кредит ООД, като заемодател, и Р. И. И., като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1000лв,, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 48.50%, с размер на погасителната вноска 101.52 лв, като първото плащане е на 4.02.2025г., единадесет двуседмични погасителни вноски. Като срок на договора е посочено 22 седмици, обща сума за плащане 1116.72лв, дата на последно плащане 24.06.2025г., ГПР 62.79%.

От справка за платени суми се установява, че Р. И. И. е заплатил по договора за паричен заем сумата от 1572.12лв. към 10.07.2025г.Като сумата от 1000лв е главница, сумата от 116.72лв е договорна лихва, а сумата от 455.40 лв е такса за допълнителни услуги.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ответното дружество на 21.01.2025 г., по силата на който ответното дружество Вива Кредит ООД му е предоставило сумата от 1000 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем е посочен годишен процент на разходите в размер на 62.79%.Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед на това че таксата за допълнителни услуги е в размер на половината от главницата за период от 22 седмици.По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 158.796% .Това е в нарушение на 2 императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем от 21.01.2025 г. ,е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв и да бъде осъдено Вива Кредит ООД да му заплати сумата.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да бъде осъдено Вива Кредит ООД да заплати държавна такса по уважения иск в размер на 62.92лв/32.17 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Вива Кредит ООД, ЕИК

207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

Джавахарлал Неру № 28, блок Силвър Център ет. 2, офис 73 Г и Р. И. И., ЕГН **********, от с.........., че договора за паричен заем от 21.01.2025 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ Силвър Център ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 62.92лв/32.17 евро по сметка на СлРС .

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3