Решение № 776 от 24.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100476 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от С. П. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, чрез пълномощник – Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от управителя Д. М. М., със съдебен адрес гр. София, бул. „****** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б., с която моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен сключения между страните договор за кредит № 300815883 от 12.07.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 102 лева, представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва по договор за кредит № 300815883 от 12.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до окончателноно изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2022 г. между страните е сключен договор за кредит № 300815883, по който ищцата е получила от ответника заем в размер на 600 лева, при ГЛП 32,55 % и ГПР 36,94 %. След изтичане срока на договора ищцата следвало да върне сума в размер на 1211,98 лева. В тази сума били включени и такса за бързо разглеждане в размер на 210 лева и такса за експресно обслужване в размер на 300 лева.

Твърди, че процесният договор е нищожен поради неправилно посочване на ГПР. В договора изрично било посочено, че ГПР е 36,94%, но в чл. 10 от договора - ал. 1 и ал. 2 били включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за експресно обслужване по кредита, които по естеството си представлявали такси за отпускане и усвояване на кредит и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не било допустимо в договори за 1 потребителски кредит да се уговарят такси, свързани и усвояване и управление на кредита.

Посочва, че тези такси следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 510 лева при отпуснат кредит с главница от 600 лева. Следователно това водело до неправилно посочване на ГПР в договора поради непосочване на всички компоненти, които го формират. За потребителя се създавала неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

В подкрепа на становището си цитира съдебна практика.

Счита, че в случая кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т.

10 във вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите за бързо разглеждане и за експресно обслужване, чиято обща стойност се равнява 510 лева. Поради това следвало да се приеме и, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР.

Нищожността на клаузата относно размера на ГПР съгласно чл. 22 от ЗПК има за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 от ЗЗП.

Поради нищожността на договора ищцата иска връщане на сумата, заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит. В случая платената възнаградителна лихва се явявала платена при липса на основание и подлежала на връщане. С допълнителни молби с вх. № 7366/13.03.2025 г. и вх. № 14367/20.05.2025 г. се уточнява, че ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 752 лева в периода от 12.07.2022 г. до 15.06.2022 г., от които 102 лева за договорна лихва.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от пълномощника й – адв. Д. М. от САК, с която моли съдът да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е спазено, а твърденията, че посоченият в договора ГПР не отговаря не действително прилагания между страните и същият не е изчислен съгласно регламентираната в закона методика, са неоснователни.

Посочва, че дължимите от ищцата възнаграждения по заявените от нея допълнителни действия „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ не следва да се включват в ГПР, защото те не са задължително условие за получаване на кредита и не попадат в дефиницията за общ разход на кредита.

Твърди, че ищцата като страна по договора изрично е пожелала да се ползва от тези допълнителни действия. Те не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а договорът е можело да се сключи и без тях. Двете действия присъствали в СЕФ като цена и 2 поради това след като ищцата е получила СЕФ не може да се твърди, че не е разбрала за тях.

Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищцата сама е пожелала да се ползва от тях, отхвърлят твърдението, че клаузите са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.

Неправилно се приемало, че двете действия „бързо разглеждане“ и „експресно обслужване“ са свързани с усвояването и управлението на кредита. Доброволното действие „бързо разглеждане“ като време предхождало момента на усвояване на кредита и не било свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „експресно обслужване“ като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изваждало от обхвата на понятието „управление на кредита“.

С молба с вх. № 12415/30.04.2025 г. ответникът признава факта, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сумата от 102 лева за погасяване на възнаградителната лихва.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № MAX_300815883 от 12.07.2022 г., СЕФ, общи условия към договор за потребителски кредит, се установява, че между ищцата С. П. и ответника е сключен договор, по силата на който ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ищцата в качеството й на кредитополучател кредит в размер на 600 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от за срок от 11 месеца на 11 месечни погасителни вноски всяка в размер на 63,82 лева при ГЛП в размер на 32,55 % и ГПР в размер на 36,94 %, обща стойност на плащанията в размер на 702,02 лева. В чл. 10, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 210 лева, платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, обективиран в договора. В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено заплащане на такса за експресно обслужване по кредита в размер на 300 лева, дължима също на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора размерът на общо дължимото по кредита е 1211,98 лева при погасителен план, обективиран в договора, видно от който сумата от 1211,98 лева е дължима на 11 броя месечни вноски в размер на 110,18 лева всяка.

С окончателния си доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 12.07.2022 г. между страните е сключен Договор за 3 кредит № 300815883, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата паричен заем в размер на 600 лева; че ищцата е получила заемната сума; че ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 752 лева; че таксата за бързо разглеждане в размер на 210 лева и за експресно обслужване в размер на 300 лева не са включени в ГПР; че ищцата е заплатила на ответника сумата от 102 лeва за възнаградителна лихва по договора.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. първо от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № MAX_300815883, сключен на 12.07.2022 г. между страните и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договор за кредит.

Основателността на главната исковата установителна претенция предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от нея при условията на пълно и главно доказване по делото.

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата С. П. и ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № MAX_300815883 от 12.07.2022 г. за сумата от 600 лева, която сума е била усвоена от ищцата срещу задължението на ищцата да ги върне при уговорените в договора условия. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 - 148 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон /ЗПК/, е нищожна. Конкретните нарушения на закона са предвидени в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, тоест повече от 50%, а според забраната в ал. 5 на същия член, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 , т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

4

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата Директива е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.