Решение № 12170 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12170 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110110986 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С“ ЕАД сумите, както следва:

Н. В. Г. : сумата от 1562.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136, находящ се в гр. София, ....................“, .............., сумата от 255.34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 25.01.2022г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена през м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2019г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

Т. В. Г. : сумата от 1562.85 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 136, находящ се в гр. София, ....................“, .............., сумата от 255.34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 25.01.2022г., сумата от 1.12 лева, представляваща цена на предоставена през м. 01.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 14.09.2019г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 02.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на гореописания имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника Т. Г., с който исковете се оспорват поради недоказаност между него и ищеца да съществува облигационно отношение, приложимите според ищеца негови общи условия да са влезли в сила след одобряването им от КЕВР и публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник, процесният имот да е присъединен към топлопреносната мрежа, реалните доставка и съответно потребление на соченото от ищеца количество топлинна енергия, надлежното измерване на топлинната енергия, техническата и експлоатационна годност на абонатната станция, на общия топломер в нея и на индивидуалните топломери в сградата, както и приспадането на технологичните разходи за сметка на топлофикацинното дружество. Поддържа се, че в случая се касае за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62 ЗЗП, както и че освен това Т. Г. не ползвал фактически процесния имот. Оспорва се през исковия период да е действал валиден договор за извършване на услугата дялово разпределение, както и ответникът да е надлежно поставен в забава за заплащане цената на тази услуга чрез отправяне на покана за това. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Г..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното 2 дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от ответниците Договор от 26.03.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на тази дата В.П.Г. и Б.Н.Г. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 136, находящ се в гр. София, ....................“, .............., като при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част от имота. Установява се от представените от Столична община по искане на ищеца удостоверения за наследници на купувачите В. Г. и Б.Г. че след смъртта им същите са наследени от своите синовеответниците Т. В. Г. и Н. В. Г., при равни квоти по арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН. С оглед на това и при липсата на други данни, а и твърдения следва да се приеме, че след смъртта на приобретателите на имота по силата на договора за покупко- продажба и през исковия период негови собственици по силата на настъпилите наследствени правоприемства са били ответниците, които като такива съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били и потребители на доствяната до имота топлинна енергия и поради това материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно квотата на всеки от тях в съсобствеността.

За пълнота следва да се изясни, че принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент към правните сфери на ответниците през исковия период се потвърждава и от приетия като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 20, том I , рег. № 00952, дело № 19/2020г., по силата на който на 27.01.2020г.- след исковия период, ответниците са се разпоредили с правото си на сосбтвеност върху жилището.

По изложените вече правни съображения, касаещи дефинирането на конкретно лице като потребител на топлинна енергия и като страна в това си качество по облигационно отношение с ищеца по повод на конкретен недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, ирелевантни се явяват доводите от името на ответника Т. Г., касаещи фактическото ползване на имота през исковия период.

Неоснователни са и поддържаните в отговора на исковата молба от името на последния доводи за недължимост на процесните вземания по арг. от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, каквато безспорно е процесната, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като в мотивите на решението е разяснено, че при актуалната уредба в ЗЕ противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост- мнозинството етажни собственици, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. , топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост 3 неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор № 4185/25.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.