Определение № 85 от 27.02.2018, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

85

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 27.02.2018 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело № 84 описа на ПАС за 2018 г., установи следното:

Производството по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.

Обжалва се решение №296 от 18.10.2017 г., постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в частта му,имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане предявените евентуални искове от Н.С. срещу И. ООД с правно основание по чл.74 от ТЗ,като недопустими и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател Н.С.С. е останал недоволен от този резултат,като е подал частна жалба , в която е изложил съображенията си защо изводите на окръжния съд за неправилни и незаконосъобразни. Счита , че е предявил исковете си в рамките на 14 дни от узнаването,тъй като е били нередовно уведомен за събранието . На следващо място ,поради липса на достоверна дата в представените документи не може да се приеме ,че на посочените дати са проведени общи събрания и следователно е спазен преклузивният тримесечен срок.

Моли решението в обжалваната част,имащо характер на определение , да бъде отменено и да се върне делото на окръжния съд за произнасяне по предявените искове.

Ответникът И. ООД ,ЕИК *********,чрез процесуалния си представител адвокат И. И. от АК С.З., моли да не се уважава подадената частна въззивна жалба и се потвърди решението в обжалваната част,имаща характер на определение.

Счита ,че са неоснователни доводите на частния жалбоподател, тъй като е спазен преклузивният срок , предвиден в закона.

Пловдивският апелативен съд , след преценка на делото , както и във връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения от закона срок, от легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от делото ,предявена е искова молба ,в която са съединени при условие на евентуалност установителни и конститутивни искове за защита на членствено правоотношение.Първо,ищецът моли съда да прогласи за нищожни,както следва:

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№**************,

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№*************,

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.****г.,приложен към заявление,вх.№*************,

- генерално пълномощно от **.**.**** г.

Второ,при условие на евентуалност и в случай,че се приеме , че горепосочените решения не са нищожни, ищецът моли да се отменят,като незаконосъобразни,както следва:

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№**************,

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№*************,

- решения на Общо събрание на съдружниците,обективирани в протокол от **.**.****г.,приложен към заявление,вх.№*************.

Твърди , че е съдружник в ответното дружество,притежаващ 10 дяла от капитала на дружеството ,като останалите 40 дяла от общо 50 дяла принадлежат на съдружника Д.П. О., че на 12.12.2016 г. при справка в Търговския регистър ,установил три документи,наречени протокол на Общо събрание/посочените по-горе протоколи/ от **.**.**** г. с различно съдържание. Изложил е твърдения за нищожност,както по отношение на два от протоколите , ката и по отношение на решенията на общо събрание на съдружниците от **.**.****г.

Ако не се приеме тезата за нищожност не решенията ,обективирани в протоколите,моли те са бъдат отменени,като незаконосъобразни,като е посочил основанията за това по отношение на всеки един от посочените протоколи.

При така изложените доводи и петитум,следва да се приеме , че са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК и при евентуалност,ако не се уважат - обективно съединени искове с правно основание по чл.74 от ТЗ.

Видно от решението , първият главен иск е прекратен/за прекратения иск е образувано ч.в.т.д.№79/2018 на ПАС/,останалите-отхвърлени. Поради това се е стигнало до разглеждане на евентуалните искове. Първоинстанционният съд ги е оставил без разглеждане,като недопустими ,предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.74,ал.2 от ТЗ.

Производството по отношение на тях е прекратено. Тази част на решението,имаща характер на определение , е предмет на настоящото производство. То следва да даде отговор на въпроса спазен ли е 14-дневният срок , предвиден в закона , за предявяване на исковете за отмяна по чл.74 от ТЗ.

Съгласно чл.74,ал.2 от ТЗ ,исковете за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците се предявяват в 14-дневен срок от деня на събранието ,когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен. В останалите случаи-в 14-дневен срок от узнаването ,но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

От предявените искове по чл.74 от ТЗ се установява ,че първи и втори се отнасят до различни решения ,взети на общото събрание , проведено на **.**.**** г., а трети – до решенията,взети на общо събрание от **.**.****г.

Така първият иск касае решението от **.**.**** г.,с което е приет ГФО за 2015 г.,а вторият иск- решенията във връзка със задължения на дружеството по ЗМДТ,във връзка с продажба на дружествен имот,във връзка с подаване на годишна данъчна декларация. Доколкото се касае до едно и също събрание , от двата приложени протоколи по делото, обективиращи съответните решения,се установява , че ищецът не е присъствал на проведеното общо събрание от 26.01.2016 г. Ето защо,на преценка по тези два иска подлежи въпросът в кой момент ищецът е узнал за проведеното общо събрание и оттук спазен ли е 14-дневният срок от узнаването ,но в рамката на закона-не по-късно от 3 месеца от деня на събранието. Т.е. втората предвидена хипотеза в закона,свързваща срока с факта на узнаването,като краен момент на този срок е датата 26.04.2016 г. При положение , че исковата молба , с която са предявени процесните искове е подадена на 12.12.2016 г.,следва да се приеме ,че те са извън срока , предвиден в закона.Предявени са извън преклузивния срок в чл.74,ал.2 от ТЗ.

Във връзка с довода за достоверна дата,направен от жалбоподателя в частната жалба, от партидата на търговеца в Търговския регистър се установява,че за част от решенията на общо събрание от **.**.**** г. за първи път е поискано вписване със заявление вх.№**************,т.е. на 02.02.2016 г.Тези решения/за освобождаване на управител и ново седалище на дружеството/ са различни от решенията , предмет на настоящото производство/приемане на ГФО и относно данъчни въпроси/. Те са вписани са на 08.02.2016 г. Решението за приемате на ГФО е било подадено със заявление вх.№**************, т.е. на 30.06.2016 г. От този момент е налице достоверна дата за ищеца .Дори да се приеме , че от този момент започва да тече тримесечният срок,той също е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 12.12.2016 г. Ето защо първият и вторият иск по чл.74 от ТЗ са подадени след изтичането на преклузивния срок , предвиден в закона.

Не така стои въпросът с третия иск по чл.74 от ТЗ,отнасящ се до решенията на общо събрание на съдружниците от **.**.****г. Доколкото ищецът не е присъствал на събранието,от значение е моментът на узнаването. По делото няма данни кога ищецът е узнал за събранието,но доколкото исковата молба е предявена в тримесечния срок от провеждане на събранието,следва да се приеме , че е спазен срокът за предявяването и. Третият иск е допустим,тъй като е подаден в срока по чл.74,ал.2 от ТЗ.

Ето защо и с оглед гореизложеното , частната жалба се явява частично основателна-само по отношение на третия предявен иск по чл.74 от ТЗ ,отнасящ се до решенията на общо събрание на съдружниците от **.**.****г. В тази част следва да се уважи , като се отмени решението с характер на определение. В останалата част следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното , Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ решение №296 от 18.10.2017 г., постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в частта му,имаща характер на определение ,с която е оставен без разглеждане предявения евентуален иск от Н.С. срещу И. ООД с правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците на И. ООД, взети на **.**.****г., и е прекратено производството по него, като ВРЪЩА делото за разглеждане на предявения иск.

ПОТВЪРЖДАВА решение №296 от 18.10.2017 г., постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в частта му,имаща характер на определение ,с която са оставени без разглеждане предявените евентуални искове от Н.С. срещу И. ООД с правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците на И. ООД,взети на **.**.**** г., обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№************** и обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№20161110160715.

Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя в потвърдителната му част,в останалата е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.