Решение № 527 от 21.05.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000503317 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 4020/07.07.2020г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 1438/18г. в частта, в която са уважени искове по чл.288, ал.1, т.2, в.

„в“ от КЗ/отм/ на К. Л. К. и Г. И. К. над сумата от 110 000 лв. до уважения размер от 200000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от К. Л. К. и Г. И. К. в частта на присъдена лихва за забава, а от Й. В. А. в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен над 60 000лв. до пълния предявен размер 200 000лв., както и в частта на присъдената лихва.

Жалбоподателят Гаранционен фонд твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е необосновано и несправедливо. Счита, че е нарушен принципът на справедливостта, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Съдът не е съобразил икономическата конюктура в страната, нивата на застрахователно покритие. Счита, че обезщетения от по 110000лв. са справедливи да обезщетят претърпените от ищците К.и неимуществени вреди.

1

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което отхвърли предявените искове от К. Л. К. и Г. И. К. за неимуществени вреди над сумата от 110 000 лв. до уважения размер от 200 000лв.

Жалбоподателите – ищци смятат, че в обжалваните от тях части решението на първоинстанционния съд е неправилно. За отношенията между Й.А. и починалият И. К. са събрани показанията на М. К.. Двамата са били заедно на семейни начала в с. ***, когато Й.А. се е прибирала в България. А И. К. е заминал за гр. Чикаго, САЩ, където е живеел в нейния дом. От приетата по делото психиатрична експертиза се установява, че вследствие на трагичната загуба на годеника си Й.А. е преживяла остър емоционален стрес, продължил седмица с подчертано набелязано напрежение и изразяващ се в напрегнатост, тревожност, безизходност, мъка и угнетеност. В последствие това състояние е продължило като е прераснало в протахирана адаптационна реакция, продължила половин година. През това време е било затруднено трудовото й, семейно и социално функциониране.

Съдът не е взел предвид, че Й.А. и починалият И. К. е трябвало да се оженят след няколко месеца. Съдът не е взел предвид, че с писмо от 15.03.2018г.

Гаранционният фонд е направил извънсъдебно признание на иска като е взел решение да й изплати обезщетение в размер на 105 000лв. Съдът не е взел предвид застрахователните лимити при определяне на обезщетенията.

Жалбоподателите поддържат, че законната лихва се дължи от 17.11.2016г., когато ответникът е отказал плащане.

Затова жалбоподателите К.и молят въззивния съд да отмени решението на СГС по отношение на законната лихва като върху обезщетенията за неимуществени вреди и я присъди от 17.11.2016г., а Й.А. моли въззивиня съд да отмени решението в обжалваните от нея части като уважи изцяло предявения от нея иск в едно със законната лихва от 17.11.2016г.

Ищците в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител оспорват жалбата на Гаранционния фонд.

Поддържа, че в обжалваната част решението на СГС е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е взел предвид всички факти и 2 обстоятелства, обезщетението. имащи отношение към определяне на размера на

Гаранционен фонд не е взел становище по жалбата на ищците.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „в“ от КЗ . В исковата ищците К.и и А. твърдят, че на 11.05.2016г. около 18.20ч. на път I-3 гр. Бяла- гр. Ботевград е причинена смъртта на И. К. К., син на К. и Г. К.. Починалият е живял на съпружески начала с Й. В. А.. Ив. К. е управлявал лек автомобил „Фоксваген Пасат“ с рег. № ******** като в района на с. Обнова, движейки се в посока гр. Русе е настъпило ПТП с МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. № ********и полуремарке „Кьогл“ с рег. № ******** с водач А. Р.. Последният е нарушил правилата за движение по пътищата, защото се е движел с несъобразена скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се е ударил в автомобила, управляван от И. К. и е причинил смъртта му. Ищците К.и са преживели изключително тежко загубата на своя син с когото са били в много близки отношения.

Преди пет години те са изгубили при ПТП и другия си син. За да се съвземат от шока тогава основна роля е имал Ив. К.. Той е бил тяхната единствена опора. Съвместното им съжителство е било изпълнено с разбирателство и топли чувства. Целият им живот като родители вече е променен, изпразнен от съдържание и надежда. Те са разчитали на сина си не само духовно, но и материално, мечтали са за деня, в който ще го видят женен. Ищецът Г. К. е била в силен шок от новината за смъртта на сина си, довела я е до тежка депресия. Връзката между родител и дете е не само биологична, но и духовна, способна да преодолее всички препятствия. Ищецът Г. К. постоянно ходи на гроба на загиналия си син и го оплаква, придружена от баща му К.К..

Последният е дълбоко покрусен, не намира никакъв смисъл да живее.

Потънал е в скръб и си спомня с носталгия и отчаяние дните, в които семейството им е било щастливо. Двамата ищци нямат опора, нещо, за което да се захванат, за да продължат напред. Ищецът Й.А. е живяла на съпружески начала с И. К.. Разбирали са се чудесно и са били взели решение да се 3 оженят. Месец преди ПТП са подали документи за сключване на граждански брак. Сватбата е била насрочена за 30.07.2016г. Научавайки за смъртта на И.

К. тя е изпаднала в шок, довел до тежка депресия. Смъртта му е оставила в съзнанието отпечатък за цял живот. И до момента Й.А. не се отърсила от случилото се.

С писмо от 25.05.2015г. ищците са били уведомени от НББАЗ, че за МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. № ********и полуремарке „Кьогл“ с рег. № ******** е издадена зелена карта от ЗК ААSВТА Baltik Insurance Compani Litguanian Branch, чиито официален кореспондент за България е АВУС- България ЕООД. С писма от 26.10.2016г. и от 14.09.2017г. последното ги е информирало, че литовската застрахователна компания не е потвърдила наличието на валиден застрахователен договор, а е заявила, че за МПС няма валидна застраховка.

На 25.08.2016г. ищците са депозирали претенция пред Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е образувана щета. С писмо от 17.11.2016г. ответникът е отказал да плати такова. Затова ищците молят съда да осъди ответника да им заплати по 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тях, в едно със законната лихва, считано от 25.08.2016г. до окончателното плащане.

Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Предявените претенции не кореспондират с трайната съдебна практика и принципа за справедливост, икономическите условия в страната и стандарта на живот. В допълнителен отговор ответникът е заявил обстоятелства, които не оспорва.

От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява, че на 11.05.2016г. е настъпило ПТП.

Безспорно е, че при ПТП е починал И. К. К..

От представения акт за смърт от 13.05.2015г. се установява, че той е оставил като свои законни наследници ищците Г. И. К. и К. Л. К.- негови родители.

Не се спори, а и от представените към исковата молба декларации по 4 чл.9, ал.1 от СК, изходящи от Й.А. и И. К. се установява, че те са заявили искане за сключване на граждански брак на 30.07.2016г.

От приетата съдебномедицинска експертиза на труп от 12.05.2016г. се установяват причините за смъртта на И. К..

Не се спори, че с писмена претенция от 25.08.2016г. ищците са поискали от ГФ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 17.11.2016г. са получили отказ.

Във връзка с твърденията за липса на валидна застраховка гражданска отговорност за МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. № ********и полуремарке „Кьогл“ с рег. № ******** са представени писмени доказателства.

Безспорно е, че с влязла в сила присъда по нохд № 1143/17г. на Окръжен съд- гр. Плевен А. Р. е бил признат за виновен за това, че на 11.05.2016г. е реализирал ПТП като е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К..

Прието е за безспорно настъпването на ПТП и неговия механизъм, противоправността на деянието, неговият извършител и вината му, както и че отговорността на виновния водач не е била застрахована по застраховка „гражданска отговорност“. Страните е спорят относно връзката между деянието и вредоносния резултат.

По делото са допуснати психиатрични експертизи.

Вещото лице е освидетелствало ищците К.и на 15.05.2019г., като е дало заключение за актуалното им състояние. За тях е възникнала внезапна психотравмираща ситуация довела до остър емоционален стрес, изразяващ се в напрежение, тревожност, изненада от загубата на детето им, безисходност, зашеметеност. След острия емоционален стрес те са преживели посттравматично стресово разстройство. Нарушени са трудовото, семейно и социално функциониране, както и невъзможност за планиране на бъдещето.

Острият емоционален стрес е бил около месец за Г.К. и една седмица за К.К..

При прегледа им специалистът е установил интензивна флуктоация на 5 преживяванията с повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена психическа потребност от усещане за подкрепа на близките и защита от неблагоприятни външни въздействия. Смъртта на сина им е в причинно – следствена връзка с острия емоционален стрес и последвалото посттравматично разстройство.

Й.А. е била освидетелствана на 16.12.2019г. Според вещото лице смъртта на И. К. й е причинила остър емоционален стрес, продължил една седмица, характеризиращ се с напрежение, угнетеност и мисловно предъвкване на психотравмиращата ситуация. След това ищецът е била в състояние на протрахирана адаптационна реакция Около половин година е било затруднено характерното й трудово, семейно и социално функциониране. Към настоящият момент се установява ситуативна тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация. В процеса на разговора се разведрява и споделя планове за бъдещето.

Изградила е добро ниво на адаптиране и жизнено функциониране.

Протрахираната адаптационна реакция е отшумяла.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и неоспорени от страните. Те са основани на науката и професионалния опит на вещото лице.

Заключението на автотехническата експертиза е дала заключение за допустимата скорост в процесния участък, за скоростта на двете МПС, опасната им зона на спиран и предотвратимост на удара от страна на Ив. К.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като обективно, компетентно и обосновано.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К. заявява, че с Й.А. са съседи и я познава от малка.

Приятелски семейства са. Тя и И. са имали добри приятелски взаимоотношения. Й. от доста години живее в Чикаго, а И. е бил три или четири месеца там и тогава връзката им е станала по- стабилна. След като И.

К. се е върнал от Чикаго са решили да се сгодяват. Насрочили са и дата за 6 сватба. И. си е бил дошъл в деня на катастрофата. Тогава е бил ходил за годежния пръстен. Й.А. редовно идва в България. Колата на И. е била постоянно пред дома й. Такива отношения са поддържали над 2-3 години Разбирали са се. Тя е била на погребението на И.. Била е потисната. Й.А. живее с родителите с в Чикаго от 12 години. Тя редовно идва в България през лятната и зимната ваканция. Майка й също е идвала, но не и баща й.