Решение № 342 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502522 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 28572/02.12.2022г. по регистъра на ВОС, депозирана от М. С. Б., чрез адв. А. С., срещу Решение № 3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по описа на ВРС, XXI с-в, в следните части: в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариален акт № 145, том 3, рег. № 6539, дело № 449/2019г . по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, в частта му, с която Д. Б. С. и А.

И. С., двамата действащи чрез пълномощникът си М. С. Б., продават на М. С. Б. 68 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 252 кв. м., с административен адрес по кадастрална скица: гр. Варна, район Одесос, ***, с предходен номер по план: 11, 13, квартал 339, парцел VІІ, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при общи граници по скица имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ведно със съответните идеални части от всички подобрения и приращения в описания имот, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД; в частта, с която е прието за установено по отношение на М. С. Б., че ищците Д. Б.

С. и А. И. С. са собственици на Второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор *** намираща се в гр. Варна, ***, на един етаж, със застроена площ от 25 кв. м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня-тоалет, при граници на сградата: от три страни имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** от запад, ведно с припадащите й се идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху което е изградена същата, която собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност за периода 1983г. – 1

2019г. и М. С. Б. е осъден, да предаде на Д. Б. С., и А. И. С. владението върху процесния имот, в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на Д. Б. С. и А. И. С., сумата от 5 700лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 01.11.2019г. – 01.07.2021г., под формата на заплатен от Д. Б. С. и А. И. С. наем след отстраняването им от собственият им имот, на осн. чл. 45 ЗЗД; в частта, с която М. С. Б. е осъден да заплати на Д. Б. С., сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания след отстраняване от собственият му имот; в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на А. И. С. сумата от 2000лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания след отстраняване от собственият й имот.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че изводите на съда за нееквивалентност на престациите са неправилни. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че ищците не страдат от приписаните в исковата молба заболявания, които да доведат до извода, че същите не разбирали значението на извършените от тях действия. Същите са изявили воля за осъществяване на сделката на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота, като при желание са могли да посочат други параметри. По отношение на ревандикационния иск счита, че съдът е постановил решението си само на база свидетелските показания на дъщерите на ищците, като допуснатите свидетели за оборване на техните твърдения неправилно са заличени в първото о. с. з., без да му е предоставена възможност да представи доказателства за обективната невъзможност на свидетелите да се явят в съдебно заседание. По отношение на исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди излага, че ищците са можели да ползват прехвърлените чрез дарение свои имоти, след като са запазили правото на ползване върху същите, а не да ползват такъв под наем, както и че не се установява от доказателствата по делото, че са изпитвали болки и страдания. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Д. и А. С.и, чрез адв. И. В. в който изразяват становище за нейната неоснователност.

Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

ВРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове, предявени от Д. Б. С. и А. И. С. срещу М. С. Б. за признаване за установено, че договор за покупко – продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариална акт № 145, том 3, рег. №6539, дело №449/2019г. по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, с който ответникът като продавач и пълномощник на ищците от една страна продава на себе си от друга страна като купувач собствения на ищците имот представляващ 16 кв.м. ид.части от жилищна сграда в гр.Варна, ***, същата със ЗП от 58 кв.м., ведно с 68 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, поради накърняване на добрите нрави предвид липса на еквивалентност на престациите, на осн. чл.

26, ал.1, пр.3-то ЗЗД. Намира, че при осъществяване на процесната сделка продажната цена, 2 при която ответникът се е разпоредил с имотите на ищците е пъти по-ниска от стойността на недвижимите имоти предмет на сделката към момента на реализиране на сделката. Към момента на сделката счита, че стойността на съответната част от 16 кв.м. от жилищната сграда,припадащата се част от дворното място и подобренията в имота възлиза на 100851,58 лева. Твърди се, че при евентуално бъдещо застрояване в дворното място с нов строеж, на място на съществуващата жилищна сграда те биха получили обезщетение в размер на 181982,19 лева, която сума многократно превишава стойността, при която е реализирана сделката – 12000 лева.

Предявяват ревандикационен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на: второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор *** в гр. Варна, ********** на един етаж със ЗП от 25 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня – тоалет, при граници: имот *** от три страни и имот *** от запад, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е изградена тя. По отношение на второстепенната сграда се твърди, че същата е придобита от ищците на оригинерно правно основание, а именно давностно владение, което е осъществявано за периода 1983г. – 2019г. Твърди, че владението е отнето от ответника през 2019г. Счита, че фактическия състав на оригинерно придобивно основание е осъществен към 1993г. Посочва, че праводателят на ответника приживе е знаел за установеното владение от ищците и в продължение на 17 години не се е противопоставял на него. Праводателят на ответника по силата на дарение от 1977г. от единия от ищците формално се е легитимирал за собственик на ½ ид.части от второстепенната самостоятелна постройка. Владението върху второстепенната самостоятелна постройка, което е установено от ищците на неговата ½ ид.части е установено и осъществявано през време на брака, при което частта от ½ ид. част на наследодателя на ответника е придобита в режим на СИО от двамата ищци. В условията на евентуалност в случай, че бъде установено, че ищците не са собственици на цялата второстепенна сграда с идентификатор ***, желае осъждане на ответника да предаде владението досежно ½ идеална част от второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор *** ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е изградена тя, като се позовават на деривативно придобивно основание – обявеният за окончателен договор за покупко – продажба с решение от 1976г., последван от разпоредителна сделка от 1977г., с която бащата на ответника придобива права.

Предявени са и искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинни на ищците имуществени вреди в размер на 5700 лева, за периода 01.11.2019г.- до депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва, на осн. чл. 45 ЗЗД. Твърди, че след отстраняването им от имота същите са наели жилище в гр. Варна, ж.к.Владислав Варненчик, за което заплащат наемна цена в размер на 300 лева на месец, като за процесния период от 19 месеца заплатената сума възлиза на 5700 лева. Считат, че вредата която с неоснователните си действия по остаряване от имота им е нанесъл ищеца се равнява на месечната наемна цена на ползваното от тях жилище под наем. Изрично сочат, че не претендират обезщетение за лишаване от правото им да ползват собствения си имот, а обезщетение за вредите, които са претърпели вследствие на агресивното поведение на ответника да ги изгони от имота. Предявяват осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 8000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, на осн. чл. 45 ЗЗД. Считат, че с действията, осъществявани за периода 01.06.2018г.- до края на месец октомври 2019г. си по отстраняване от имота ответникът е допринесъл за психически и емоционален стрес, дискомфорт, безсъние.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който предявените искове се 3 оспорват. Излагат се възражения, като се посочва, че ответникът не е осъществявал действия по заплаха на ищците с цел склоняване да осъществяват разпореждане със своя собственост.

Излагат се възражения, като се посочва, че при ищците не се наблюдава разстройство на здравето, което да доведе до невъзможност за възприемане на факти. Счита, че за разпоредителната сделка освен заплащане на сумата от 6000 лева по банков път е заплатил на ищците допълнително и сумата от по 25250 лева, на всеки един от тях, при което твърдението за липса на еквивалентност на престацията намира за неоснователно. Счита, че ищците разбират действията си, които са свързани с разпореждане със своята собственост, като излага, че на 30.05.2019г. същите са се разпоредили с друг имот тяхна собственост представляващ апартамент в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик, съответно на 12.03.2020г. са дарили на своята дъщеря други свои имоти при запазено право на ползване. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5700 лева, оспорва същия като излага възражения и посочва, че договора за наем от 24.10.2019г. не е подписан от В.Г.Анг..

Оспорва се, че фактически ищците са живеели на адреса на посочения нает имот. Оспорва предявените искове за присъждане обезщетение за причинени имуществени вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е договор от 18.12.1972г., по силата на който продавача Ел. В. Гр. се задължава да продаде на Д. Б. С. собствения си недвижим имот намиращ се в гр. Варна, ул.

„Поп Харитон“ №12. С решение на Варненски районен съд от 05.03.1976г., постановено по гр. дело № 181/1976г., е обявен за окончателен предварителен договор сключен на 18.12.1972г., с който Ел. В. Гр. продава на Д. Б. С., собствения си недвижим имот в гр.