Решение № 406 от 19.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. С., 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100429 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 7 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С. Р.

П . , ЕГН **********, с постоянен адрес: град С., ул. ***, действащ чрез пълномощника си адвокат И. Г. - АК С. срещу ответника Р. ***, с адрес град С., ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД , след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3305,41 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.03.2022г. до 10.03.2025г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 10.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 506,91 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда 09.03.2025 г. (вкл.).

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че:

Ищецът е служител в системата на МВР като същият понастоящем заема длъжността *** - С.. На тази длъжност той е назначен със заповед № 1

1249/30.03.2021г. Твърди че полага труд на смени (включително и нощни за времето от 22.00 до 06.00 часа), съгласно предварително изготвени и утвърдени графици, като отработеното работно време се отчита сумирано, без часовете положен от него нощен труд да се преобразуват в дневен труд и съответно да му се изплаща следващото му се допълнително трудово възнаграждение. Твърди,че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд полага. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в тези наредба сега липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143. Твърди, че липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Твърди се, че тази празнота следва да бъде преодоляна чрез прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в чл. 9, ал. 2 от която е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът твърди, че положеният от него нощен труд, считано три години назад от датата на подаване на исковата молба е общо около 200 часа, който труд не е преобразуван, а разликата не е начислявана и изплатена за целия исков период. Твърди се, че не изплащането на задължението на ответника за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд след преизчисляването му с посочения коефициент е поставило работодателя в забава, за което същият дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се, че за процесния период е обнародвано 2 и влязло в сила изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213- 922/22.07.2022г. на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица компенсаторни механизми като ги изброява.

Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има специална правна уредба в ЗМВР. Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В подкрепа на твърдението се посочват решения на СЕС.

Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV ГО на ВКС и решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г. на общото събрание на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния му представител, съобразно направеното в хода на производството по делото 3 изменение на иска, изразява становище и по същество.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски, представят се и писмени бележки.

По делото е представена и приложена и кадрова справка за ищеца. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба, както и дали е приложима методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при която положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1768 часа нощен труд. Преизчислен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 2020 часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 252 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 3305,41 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение представляващо разликата в дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд от 2000 часа, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода 10.03.2022г. – 10.03.2025г., ведно със законната лихва.

Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на 4 тримесечие сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 09.03.2025г. (вкл.) Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.10 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“.

В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з 1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.