Решение № 2367 от 12.12.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2367 град Пловдив, 12.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 2348 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Р.М.Й., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.1996г. до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му за периода от 10.11.1996г. до 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив.

Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ; липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; през лятото е топло и задушно през зимата е студено; наличие на гризачи и дървеници; наличие на мухъл и влага от които трудно се диша; няма условия за раздвижване; с ищецът не работят психолози и педагози, него включват и в образователни програми.

Редовно призован, ищецът, в съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба претендира за присъждане на направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна абсолютна погасителна давност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция по основание и размер.

По данни от становище рег.№7336/23.09.2022г.

/л.71-76/ от Затвор Пловдив, се установява, че Р.М.Й. търпи наказание „лишаване от свобода” от 10.11.1996г. и към 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ се намира в Затвора-Пловдив.

От съдържанието на становището за периода от 10.11.1996г. до 27.06.2019г. се установява, че няма данни в кое помещение, с каква квадратура и при каква населеност, е бил настанен Й..

За периода от 28.06.2019г. до 07.09.2022г.

/дата на подаване на исковата молба/, в становището е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Видно от приложеното, за няколко периода /от 05.11.2019г. до 03.12.2019г.; от 27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от 03.01.2020г. до 21.01.2020г.; от 04.02.2020г. до 11.03.2020г.; от 13.03.2020г. до 27.03.2020г.; от 03.04.2020г. до 26.06.2020г.; от 23.10.2020г. до 02.11.2020г.; от 06.01.2021г. до 08.01.2021г.; от 12.01.2021г. до 02.02.2021г.; от 16.03.2021г. до 26.03.2021г.; от 23.04.2021г. до 14.05.2021г.; от 09.06.2021г. до 19.07.2021г.; от 19.10.2021г. до 23.11.2021г.; от 30.12.2021г. до 14.01.2022г.; от 21.01.2022г. до 28.01.2022г.; от 24.06.2022г. до 30.06.2022г.; от 08.07.2022г. до 12.07.2022г. в помещения №82 и №30, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. м. нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. За всеки от настанените л.св., има постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. През периода на изтърпяване на наказанието си л.св. Й. е бил настаняван в зона за засилен надзор и охрана, и общите помещения, където са извършвани основни и текущи ремонти, като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др., не се допускат счупени прозорци /същите се подменят своевременно/. На всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки като при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими, а л.св. има право и да получава от близките си бельо и завивки. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.

По данни от ГДИН е сключен договор за ДДД обработка на всички помещения в затворите, която се извършва по утвърден график. По делото са представени приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработки от 2011г. до 2022г. вкл.

От данните в приложените по делото становища се установява че Й. е устройван на работа като социален асистент през 2018г. и през 2020г. Ищецът е включван в множество образователни и други програми, подробно описани в стновището.

По делото са приложени препланиране на присъдата, текущ доклад за Й. и становище от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив. Според последното, провеждането на психологическо консултиране на лишените от свобода се осъществява чрез заявка от самите тях, която трябва да отговаря на определени критерии и се извършва по определена процедура. Посочва се, че Й. не е подавал заявление за консултиране или за индивидуална работа с психолог.

По делото е разпитан като свидетел И.П.М.. Свидетелят М. заявява, че: „Познавам ищеца от 2007 година, т.е. от 15 години. Били сме заедно в изолатора, но в различни килии. Доколкото си спомням ищецът Й. беше в 8 килия последно, а преди това бил е и в първа килия, и в осма килия. Това са килии. От 2007 година до 2014 година беше без санитарен възел, ползвахме кофа за малка и голяма нужда. Първа килия е по-малка, тя е 3 кв.м. на 4 кв.м., 12 квадрата, вътре има едно легло, маса, две табуретки и метален шкаф на стената имаше. Осма килия е по-голяма, тя е 4 кв.м. на 4 кв.м., общо 16 квадрата горе-долу. Тя също беше с едно легло, една маса и две табуретки. Един прозорец има и гледа към ламаринена стена. В изолатора дървеници няма, но има хлебарки, тогава имаше гризачи, хлебарки си има и до ден днешен. Аз имам фобия към гризачите и съм сложил капан за мишки. Подсилиха нещо външната стената уж да няма. Сега има дървеници на 2 пост, където е Й.. В изолатора, дървеници няма. В изолатора, когато бяхме дрехите си ги перяхме има баня обща за всички изолатори, когато ни отварят за тоалет и тогава си перем дрехите ги простираме в стаите си вътре. А на поста перем в общо помещение, част от дрехите се простират в общото, част от дрехите се простират в стаите, защото общото помещение не може да събере дрехите на всички 100 души. Мухъл и влага е имало в изолатора. Аз съм бил в 6, той е съседен на банята и мухъл и влага си е имало винаги. Това се отнася за първи и за осми. Влага е имало винаги. С ищеца психолог не работи. Доколкото знам викан е от психолога, но чак да се работи, то трябва непрекъснато, а не 1-2 пъти на две години. Давали са му задачи, той рисуваше нещо. Ищецът е включван в различни програми – образователни, спортни и културни, защото аз съм отговорник по културно-масови дейности.

Ищецът Р.Й. сега е в стая № 82. Тя е най-голямата килия на поста, сега са около 10-12 човека. Точно не мога да посоча бройка. Скоро беше ремонтирана. Тоалетна има, вода течаща има студена. Пръскат за хлебарки, дървеници и всеки път като пръскат ги карам да пръскат и дюшека, но ефектът е никакъв. Хигиената в стаите се поддържа от лишените от свобода, има си график изготвен от отговорника на стая и всеки ден си има определен човек, който да чисти стаята и се редуваме за почистването.“.

Административен съд – гр.

Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 10.11.1996г. до 07.09.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство – ГДИН, със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.