Решение № 14986 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14986 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110125929 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявен e установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД от „Е.м. з.“ ЕАД срещу ответника С.О.за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 510.55 лева /с еврова равностойност261.04 евро/ законна лихва по фактура № 3444840/11.11.2022г. за периода от 25.11.2022г. до 31.03.2022г., ведно със законна лихва от 16.05.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26426/2023 г., СРС.

Ищецът твърди, че вземането произтича от доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по договор при Общи услови /ОУ/ за продажба на електрическа енергия, сключен между длъжника и кредитора (предишно ЧЕЗ Разпределение България ЕАД) за горепосочения обект на доставка, съобразно констативни протоколи КП № 1027887/16.08.2022г.

При извършена проверка от служители на дружеството са констатирани нарушения, представляващи случаи на неизмерена електрическа енергия, консумирана от неправомерно присъединени към електроразпределителната мрежа лампи за улично осветление в гр. София, кв. „Драгалевци“. За установеното нарушение е съставен констативен протокол. Въз основа на него е издадена фактура № 3444840/11.11.2022г. по реда на ПИКЕ, тъй като проверката на обекта е извършена след обнародването им и влизането им в сила. Във фактурата е посочен срок на плащане - от 11.11.2022г. до 24.11.2022г. Фактурата е изпратена на ответника заедно с придружително писмо от 11.11.2022г.

На 16.05.2023г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК са сумата от 13243.91 по процесната фактура № 3444840/11.11.2022г., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 18.02.2022г. до 16.058.2022г., лихва в размер на 510.55 лв. по фактура № 3444840/11.11.2022г. за периода от 25.11.2022г. до 31.03.2023г. и разноски в заповедното производство. На 11.08.2023г. Столична Община е заплатила главницата, като лихвата и разноските са останали неплатени. Поради това претендира установяване, че 1 ответникът дължи на ищеца сумата от 510.55 л., ведно с сторените разноски в заповедното и настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Столична Община оспорва иска с довод, че главницата по посочената фактура е заплатена изцяло на 11.08.2023г., в деня, в който е станало известно задължението.

Оспорва фактурата да е изплащана от стана на ищеца, както и писмото, което я придружава.

Освен това твърди, че с него ищецът не е претендирал лихва за дължимата главница. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски в настоящото производство.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящото дело е приложено ч. гр. д. № 26426/2023г. по описа на СРС, 142 -ри състав. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му.

Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явява допустим.

Предявен е установителен иск с правна квалификация 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на електрическа енерегия за електроснабдения недвижим имот, 2. качеството потребител за ответника – собственик или ползвател. 3. възникнало в полза на ищеца потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от ответника, както и че ответникът незаконосъобразно се е присъединил към електроснабдителната мрежа без СТИ /средство за търговско измерване/ На осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е издал фактура № 3444840/11.11.2022г. за дължима сума по констативен протокол № 1027887/16.08.2022г. Главницата по процесната фактура е заплатена от ответника на 11.08.2023г. Спорно е единствено дали на ответника е било известно, че дължи суми по процесната фактура, срокът за което плащане е бил 11.11.2022г. до 24.11.2022г.

От представените по делото и от двете страни доказателства се установи, че ищцовото дружество осъществява дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. Процесното правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия между страните се регламентира от действащите в тази област нормативни актове - /ЗЕ Обн. ДВ, бр. 107 от 9 Декември 2003 г./ и приетите въз основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.З. Р.Б.“ АД, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР).

Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане, като e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и не е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност. Поради това съдът приема, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи условия за продажба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните за спорните факти и по правилата на чл.

154, ал. 1 ГПК, при съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, приема, че ответникът притежава качеството на клиент на електрическа 2 енергия по см. на пар. 1, т. 2а от ДР. В чл. 4, ал. 1 от ОУ, одобрени с Решение ОУ2/04.06.2021 на КЕВР. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Преценката за основателността на предявения установителен иск следва да се извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на възникване на твърдяното от ищеца право едностранно да коригира сметката на ищцовото дружество– Закон за енергетиката /ЗЕ/, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ Правила за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ / и , обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на 4 потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди (в този смисъл е и Решение № 118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС)

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ , в случаите на преизчисляване на количества 7 електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", а според чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор.

В настоящият случай ответникът не оспорва, че за него е възникнало задължение към ищеца на основание отразеното след извършена проверка в Констативен протокол № 1027887/16.08.2022г. Ответникът твърди, че на 11.08.2023г. е заплатил изцяло главницата по процесната фактура.

Предмет на настоящото производство е установяване съществуване на задължение за законна лихва на ответни по процесната фактура. Исковата претенция се явява изцяло основателна. Ввземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Ответникът е спори, че дължи главницата по процесната фактура. Същият е заплатил изцяло сумата. Оспорва, че е знаел за наличие на 3 такава издадена фактура и в какъв срок същата следва ад бъде заплатена. Доколкото в настоящия случай се касае за търговски отношения между две юридически лица, които имат трайно изградени търговски взаимоотношения, видно от процесната фактура и придружителното писмо към нея, ответникът е узнал за задължението веднага след издаването й. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е предприел действия по плащане едва на 11.08.2023г. то искът за заплащане на законна лихва се явява основателен.

Размерът на законната лихва е нормативно определен – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което размерът на законната лихва възлиза на сумата от 510.55 лева /261.04 евро/, определен по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Такъв е размерът на претендираната лихва както в заповедното производство така и в настоящото. С оглед изложеното предявеният иск е основателен и доказан изцяло.