Решение № 87 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20235300900212 по описа за 2023 година

Искове с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ.

„ПАРСЕК КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 206407898, седалище и адрес на управление: град София, бул. Тинтява 126, представлявано от адвокат А.Ц.., твърди, че между Община Пловдив, като възложител, и ДЗЗД „Никополис Билд“, БУЛСТАТ: 176952629, в качеството на изпълнител, с участници в дружеството „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203215490, с дялово участие 50 % и ТЕОКОМ-2000" ООД ЕИК 101512168, с дялово участие 50 %, е подписан договор № 19ДГ-173 от 25.02.2019 г. за изпълнение на строителство на обект:

,Допълване на съществуваща система за осветление на „Многофункционална спортна зала”, гр. Пловдив“. Твърди също, че съгласно чл. 7, ал. 3 от договора, окончателното плащане се извършва в срок до 30 дни след представени от изпълнителя: фактура, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт 15), акт за изплащане на извършените СМР и протокол за окончателно приемане на изпълнението (вкл. доставеното и монтирано оборудване) по чл. 14, ал. 4, след техническо замерване от акредитирана лаборатория, че е постигната изискуемата осветеност. Твърди съко, че на 02.12.2019 г. е издадена фактура от изпълнителя ДЗЗД „Никополис Билд“, за сумата от 911 295.18 лева с ДДС. Плащането от възложителя следвало да се извърши до 02.01.2020 г. Същото обаче било извършено на 15.04.2020 г. Ето защо, претендира да се осъди ответната община да заплати неустойка за забавено плащане за периода от 10.04.2020 г. до 14.04.2020 г., когато е достигнат лимита от 5 % от стойността на договора.

Неустойката за този период претендира, че е в размер от 45 612.55 лева, формирана, както следва: 1 % на ден от 912 251,34 лева = 9 122.51 на ден х 5 дни = 45 612.55 лева.

1

Моли да се осъди ответника да заплати и 80 лв. обезщетение за разноски за събиране на вземането по чл. 309а Търговския закон.

Ответната Община Пловдив с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от главен юрисконсулт И. Д., оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на иска за заплащане на неустойка. Заявява, че съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, е предвидена неустойка за забавено плащане в размер на 1% от цената за всеки ден забава, но не повече от 5% от стойността на договора. Съгласно уговореното в подписания между страните договор, най-късният ден, до който се е начислявало неустойка е 07.01.2020г., когато е достигнат максимално определения й размер. На основание чл. 114 от ЗЗД, след 07.01.2020 г. започва да тече и срокът за погасителната давност на вземането за неустойка, който следва да се приеме, че е изтекъл към 08.01.2023г., преди депозиране на исковата молба в съда от „ПАРСЕК КОМЕРС“ ЕООД.

Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си да предостави удостоверение за извършено техническо замерване от акредитирана лаборатория.

Оспорва и иска за заплащане на обезщетение по чл.309а от ТЗ, защото страните са уговорили начисляване на неустойка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

С определение от 17.07.2023 г., постановено по настоящото дело, са обявени за безспорни между страните следните факти: между Община Пловдив като възложител и ДЗЗД „Никополис Билд“, БУЛСТАТ: 176952629, с участници в обединението „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 203215490, с дялово участие 50 % и ТЕОКОМ-2000" ООД ЕИК 101512168, с дялово участие 50 %, като изпълнител, е подписан договор № 19ДГ-173 от 25.02.2019 г. за изпълнение на Строителство на обект:

,Допълване на съществуваща система за осветление на „Многофункционална спортна зала”, гр. Пловдив“. В тази насока са приети като доказателства, неоспорени от страните цитирания договор /л.5-17 от делото/ и договор от 20.08.20215 г. за създаване на обединение /Консорциум/ ДЗЗД „Никополис Билд“ /л.45-48 от делото/. По същество не е оспорено от ответната Община Пловдив, че възложената работа по цитирания договор е изпълнена. В тази насока са приети като доказателства, подписани от страните Протоколи № 1 и 2, двата от 01.11.2019 г., за приемане на възложените работи; Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 05.08.2019 г., както и удостоверение № 130/31.10.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строежа, издадено от Община Пловдив;

- на 15.04.2020 г. възложителят Община Пловдив е извършил плащане на задължението си по договора за изпълнение на СМР в размер на 911 295.18 лв. В тази насока по делото са приети като доказателства фактура № 22/02.12.2019 г, издадена от изпълнителя към ОП „Многофункционална спортна зала“ за сумата 911295.18 лв. с ДДС, Протоколи № 1 и 2, двата от 01.11.2019 г., посочени като основание за издаване на фактурата; извлечение за баланс по банкова сметка на ДЗЗД Никополис Билд.

2 ищецът е придобил вземанията по цитирания договор с договор за цесия от 30.12.2022 г., подписан между „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД ЕИК 203215490, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул./ул. 21 - ви век № 17, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Б.Д.Б. и "ГЕОКОМ-2000" ООД ЕИК 101512168, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. Димитър Ножаров № 5, представлявано от управителя Г.И.Г., в качеството си на съдружници в ДЗЗД „Никополис Билд“, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. Пейо Яворов № 26, ет.1, БУЛСТАТ:

176952629, като Цеденти и „ПАРСЕК КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 206407898, гр.

София, бул. «Тинтява» 126, офис 4.2, като цесионер. В тази насока са приети като доказателства, неоспорени от страните: Договор за цесия от 30.12.2022 г.

/л.51 и сл./; уведомление от „ПАРСЕК ГРУП“ и „ГЕОКОМ-2000“ ООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Никополис Билд“ до Община Пловдив /л.49-50/.

При така събраните писмени доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи от фактическа и правна страна:

Между Община Пловдив, в качеството на възложител, и ДЗЗД „Никополис Билд“, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. Пейо Яворов № 26, ет.1, БУЛСТАТ: 176952629, със съдружници: „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД ЕИК 203215490, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул./ул. 21 ви век № 17, ет. 4, ап. 6, представлявано от управителя Б.Д.Б. и "ГЕОКОМ2000" ООД ЕИК 101512168, със седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул. Димитър Ножаров № 5, представлявано от управителя Г.И.Г., в качеството на изпълнител, е възникнало облигационно правоотношение по договор от 25.02.2019 г. за изпълнение на строително-монтажни работи.

Между страните не се спори, че възложената работа е изпълнена, което се установява и от посочените по-горе писмени доказателства – двустранно подписани протоколи акт, обр.19 за приемане на възложените СМР по вид и стойност, актове за въвеждане в експлоатация, както и не на последно място – извършеното от Възложителя плащане на задълженията му по издадената от изпълнителя фактура, на основание цитираните актове.

Единственото възражение на Възложителя в тази насока е, че Изпълнителят не е представил техническо измерване от акредитирана лаборатория, че е достигната необходимата осветеност, в резултат на извършените СМР.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

От една страна, Възложителят, с извършеното плащане на пълната дължима от него сума, е признал изпълнението на всички задължения на изпълнителя по договора, включително и посоченото. От друга страна, по делото е представен акт, обр.15, подписан също и от Възложителя, от който се установява, ча актът е издаден и подписан и на основание Сертификат за контрол № П – 400/05.08.2019 г., издаден от „ВИВИКТИС“ ООД, в т.4 на който изрично е посочено: „На основание резултатите от контрола, отразени в Приложения №№1 до 9 вкл. и изчислена средна осветеност, посочените места на контрол съответстват на изискванията на проекта.“ Ето защо, налага се извод, от една страна, че в резултат на извършените СМР 3 изискуемата осветеност на спортна зала, е достигната, а от друга страна – че необходимият документ за това е издаден и то в резултат на извършено техническо замерване. Ето защо, съдът намира това възражение за неоснователно.

Съгласно чл.7, ал.3 от представения договор, окончателното плащане се извършва в срок от 30 дни след представени от изпълнителя фактура, констативен акт за установяване годността на строежа, акт за изплащане на СМР и протокол за приемане на изпълнението. Посочените документи бяха подробно описани и обсъдени по-горе като от тях с най-късна дата на издаване е цитираната фактура – 02.12.2019 г. Казаното означава, че възложителят е следвало да извърши плащане на приетите работи най-късно до 02.01.2020 г. Няма спор, че плащането е направено едва на 15.04.2020 г.

Съгласно чл.16, ал.1 от договора, при просрочване изпълнение на задължение по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 1% от цената за съответната дейност за всеки ден забава, но не повече от 5 % от стойността на договора.

Няма спор, че в случая се касае до неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на пълната цена по договора, а не на конкретен вид отделна дейност, поради което следва да се вземе предвид именно пълната стойност на договора – 912 251.34 лв., от които 1% на ден са равни на 9122.51 лв., а посоченият максимален размер на неустойката от 5% е равен на 45 612.55 лева.

И така, налице е забава на възложителя, поради което на основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 16, ал.1 от цитирания договор, съдът намира иска за заплащане на неустойка от страна на ответната Община Пловдив, в качеството й на възложител и неизправна страна по договора, за основателен.

Отново, съгласно чл.7, във вр. с чл.16, ал.1 от договора, максималният размер на дължимата неустойка, е 45 612.55 лв.

Ответната Община Пловдив е направила възражение за погасяване на този иск по давност на основание чл.111, б. „б“ вр. с чл.114, ал.4 от ЗЗД. Счита, че съгласно чл. 16, ал.1 от договора, е фиксиран максимален размер на неустойката, което определя и срока за който тя се начислява, като след изтичане на срока, за който се начислява неустойката, започва да тече и погасителната давност за това вземане. Така, при краен срок за плащане 02.01.2020 г., счита, че последният ден за начисляване на неустойка е 07.01.2020, когато е достигнат максимумът от 5% от стойността на договора, а след този момент, т.е. от 08.01.2020 г. започва да тече 3-годишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД и изтича на 16.03.2023 г., предвид Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и предвиденото с него спиране на погасителната давност за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Тъй като исковата молба е подадена на 10.04.2023 г., счита че погасителната давност е изтекла и искът за заплащане на неустойка е погасен по давност.

Съдът не споделя тези доводи.

Съгласно чл. 114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният 4 срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

С чл.16, ал.1 от цитирания договор е въведен единствено максимален размер на дължимата от неизправната страна неустойка, но не и срок за начисляването й, както счита ответника.

Така по давност е погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, което както се посочи е станало на 10.04.2023 г., т.е. погасено по давност е вземането за неустойка преди 10.04.2020 г. Ищецът обаче претендира неустойка след тази дата, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Нещо повече, при извършено на 15.04.2020 г. плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден, т.е. срокът изтича на 15.04.2023 г., а предявеният на 10.04.2023 г. иск не е погасен по давност.

Ето защо, съдът намира посоченото възражение за неоснователно, а предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за основателен и доказан в пълния му претендиран размер от 45 612.55 лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.