Определение № 2477 от 03.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2477 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. И., чрез процесуалния им представител адв. Б.

Б. срещу Определение № 770 от 10.07.2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо възражението по чл.423 ГПК на В.

И. и е прекратено производството по делото.

Твърди се, че не бил правилен извода на съда в обжалваното определение, че за уведомяването за издадената срещу нея заповед за изпълнение могло да се съди по документи предхождащи получаването на поканата за доброволно изпълнение. И тъй като за издадената заповед за изпълнение и образуваното въз основа на нея изпълнително производство длъжникът е узнал случайно след справка по изпълнителното дело на 5.04.22024г., а възражението е подадено на 08.04.2024г., то и възражението пред въззивния съд е подадено в срока по чл.423, ал.1 ГПК.

Поради изложените в жалбата съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за постановяване акт по съществото на жалбата.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „ЕОС Матрикс“ЕООД, подаден чрез процесуалния представител адв. А. К., в който се възразява против основателността на частната жалба по съображенията изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като се касае за обжалване на акт на съда, имащ преграждащ характер, поради което и жалбата с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по 1 същество тя е неоснователна, поради следните съображения :

Възражението, с което е бил сезиран въззивният съд е такова по чл. 423, ал. 1 ГПК и основано на твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника в хода на принудителното изпълнение поради това, че поканата за дороволно изпълнение е била връчена на длъжника ненадлежно.

Както правилно е съобразил и въззивният съд в обжалваното определение, началният момент на срока по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражението започва да тече от узнаването от страна на длъжника за заповедта за изпълнение, а не от момента на връчването й, тъй като тогава би се обезмислило основанието за отмяна по чл.423, ал.1, т.1 ГПК/ така и цитираната от съда практика по Определение № 336/15.05.2014г. на ВКС, 3 ГО по ч.гр.дело № 2618/2014г./ Поради това и твърдението на жалбоподателите в частната жалба, че за първи път са узнали за заповедта с получаването на поканата за доброволно изпълнение едва на 10.03.2023г., при което едновременно с нея са им били връчени копие от заповедта и издадения срещу тях изпълнителен лист са лишени от основание.

На следващо място следва да се съобрази и обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл.410 ГПК и за разлика от тази с незабавно изпълнение, която се връчва от съдебния изпълнил в хода на образуваното въз основа на нея изпълнително производство, връчването й следва да стане от съда, който я е издал, като съответно влизането й в сила е предпоставено от липсата на упражнено в срока по чл.414 ГПК възражение от длъжника. Следователно напълно ирелевантно за предмета на производството по чл.423 ГПК се явява обстоятелството кога и по какъв начин е връчена поканата за доброволно изпълнение тъй като узнаването на заповедта с оглед характера на производството като такова по чл.410 ГПК, а не по чл.417 ГПК не е предпоставено от това обстоятелство. Видно е от преписката по гр.дело № 1183/2022г. на Районен съд, че издадената по това дело заповед за изпълнение е била връчена на длъжника в лично качество на 14.12.2022г. Както е съобразил и въззивният съд във възражението не се твърди точно това връчване да е било ненадлежно, респ. да се оспорва удостоверителното изявление на връчителя относно начина на връчването на заповедта, поради което и от тази дата следва да се счита, че длъжникът е уведомен за заповедта, а доводите за последващото ненадлежно уведомяване в хода на принудителното изпълнение са както се посочи по горе, ирелевантни за предмета на настоящото производство, което е такова по чл.423 ГПК и за което е меродавно кога длъжникът в действителност е узнал за заповедта. Предвид това обстоятелство и след като заповедта за изпълнение е редовно връчена на 14.12.2022г., подаването на възражението на 08.04.2024г. е станало значително след изтичането на срока по чл.423, ал.1 ГПК, който е едномесечен и тече от узнаването на заповедта, поради това и правилно е прието, че възражението е просрочено и процесуално недопустимо.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

2

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 770 от 10.07.2024г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо възражението по чл.423 ГПК на В. И. и е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3