Решение № 34 от 26.07.2021, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Асеновград , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200331 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000172/02.03.2021г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на АНГ. Д. АНГ. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останал А.А. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се отрича извършването на нарушението и се навеждат твърдения, че същото е незаконосъобразно поради нарушения в процедурата по издаването му, а също и поради неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

С акт за установяване на административно нарушение от 02.02.2021г. е било констатирано, че на същата дата, около 21.05 часа в с.Червен на ул. „Тракия“ № 60 жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил „Рено Клио” с рег.№ РВ 9633 ММ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух, а също и с доказателствен анализатор. Бил издаден талон за изследване от актосъставителя Г.Б.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство, водачът А.А. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. При проверката се констатирало също, че А.А. силно мирише на алкохол, както и имал подозрително държане сочещо към употреба на наркотици. Талонът за изследване му бил връчен от контролния орган. Жалбоподателят А. бил задържан и откаран в медицинско заведение, където пред медицински лица отново отказал да даде кръв и урина за химическо изследване за употреба на алкохол, както и отказал тест за изследване за употреба на наркотици. Отказът му бил вписан в надлежен Протокол за медицинско изследване – Приложение № 4 и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване.За констатираното нарушение на водача А.А. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, като същият го подписал и саморъчно отразил в него, че няма да даде кръвна проба. При предявяването на АУАН жалбоподателят А. не направил възражения и не отразил такива в акта. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. В последствие поради отказът му, била иззета кръвна проба по принудителен ред с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител Н.Б., както и от показанията на актосъставителя Г.Б.. От показанията на свидетелите се установява,че при забелязване на полицейските служители, водачът А. направил рязък обратен завой и се опитал да избяга, но бил настигнат и била стартирана проверката. При проведената беседа като мотиви за отказа да даде кръв и урина същият заявил, че е употребил бира и марихуана и затова няма да даде кръв.

Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на 2 алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът А.А. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран както в АУАН, така и в издадения от контролния орган талон за изследване, а също и в съставения от медицинско лице – Протокол за изследване. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят А. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин.

На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият 3 орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят.

Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-000172/02.03.2021г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на АНГ. Д. АНГ. ЕГН ********** от *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________

4