Решение № 4095 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4095 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.ОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА Административно наказателно дело № 20251110205600 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице № 228зз-206/26.02.2024 г. за задържане на жалбоподателя М. А. И., съставена от ответника хх на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР.

В подадената от адв. М. С. жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта за задържане. Акцентира се върху липсата на посочено фактическо основание за задържането на жалбоподателя, което грубо е нарушило правото му на защита, като процесуалният представител се позовава и на практика на ЕСПЧ. В жалбата е изложена възприетата от жалбоподателя фактическа обстановка по случая, като се твърди, че той е бил пострадал от действията на хх, който е счупил носа си докато му нанасял удар с глава. Поради това оспорва и целесъобразността на задържането си, като посочва, че е служител на ГДИН и е указвал пълно съдействие на служителите на МВР.

По така депозираната жалба е било образувано НАХД № 3241/2024 г. по описа на СРС, НО, 8 състав. С решение от 28.10.2024 г. съдът е оставил без уважение жалбата. Но след обжалването на това решение, състав на АССГ по КАНД № 1279/2025 г. с Решение от 11.4.2025 г. е отменил първоинстанционния акт поради липса на мотиви и е върнал делото за ново разглеждане. Така е било образувано и настоящето производство.

1

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. М. С., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. С. моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона, поради липсата на мотиви относно фактическото основание за задържането на М. И.. Намира, че в случая не са били налице основанията за задържане на жалбоподателя, който е останал с часове на местопроизшествието и е съдействал на разследващите, което сочи на липса на необходимост от задържането му. Моли за присъждане на разноски по чл.

38 ЗА, като уточнява, че предоставя безплатна защита на жалбоподателя, който му е бил студент.

Ответникът по делото – хх на длъжност „полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. По делото пред 8 състав на СРС от юрисконсулт хх са представени писмени бележки с доводи за потвърждаване на заповедта за задържане.

След като се запозна с конкретната заповед за задържане и материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Около 09:00 часа на 26.02.2024 г. в гр. София, жалбоподателят М. И. пътувал в лек автомобил хх с водач съпругата му по ул. Доктор Тодор Даскалов. При разминаване с насрещнодвижещ се автомобил с рег. № хх управляван от хх страничните огледала на двата автомобила се ударили.

Последвала физическа саморазправа между ххи жалбоподателя, при която хх пострадал като в последствие се установило, че носът му е счупен. А И. също имал оплаквания в следствие на удар в областта на главата му. Двамата останали на мястото на инцидента.

Бил подаден сигнал до 04 РУ СДВР и на мястото пристигнал екип, част от който била и ответника по делото – полицай хх. Били проведени беседи със замесените лица, като бил повикан екип на ЦСМП и на ОПП СДВР.

Пристигналите медици откарали в лечебно заведение хх, като жалбоподателят останал доброволно на мястото, като настоявал да бъде извършена проба за употребата на наркотични вещества на другия водач, който обвинявал в нападение срещу него самия.

Но след като служителите на 04 РУ СДВР получили информация от лечебното заведение, че носът на хх е счупен, около 14:00 часа те задържали жалбоподателя и го отвели в сградата на 04 РУ СДВР. Там И. бил прегледан от медицински експерт, пред когото съобщил, че по време на сблъсъка си с хх бил ударен по лявата скула с ръка, за което му бил издаден фиш за спешна медицинска помощ.

Ответникът хх на длъжност „полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР издала заповед за задържане на М.

2

И. с рег. № 228зз-206/26.02.2024 г. за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „във връзка с чл. 129 НК – средна телесна повреда“ и посочен час на задържането – 14:00 часа. Заповедта била надлежно връчена на задържаното лице, което било освободено на 27.02.2024 г. в 13:50.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – заповед за задържане на лице рег. № 228зз-206/26.02.2024 г., декларация, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи, сведение от М. И., докладна записка, фиш за спешна медицинска помощ, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР и др.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

На 27.02.2024 г. до 04 РУ СДВР била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на И. от адв. М. С., въз основа на която е образувано производството пред 8 състав, СРС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски орган в сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР, в рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от представеното удостоверение от СДВР.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от задържаното лице.

Съдът обаче намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа само част от реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й е допуснато нарушение на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, свързано с посочването на 3 основанието за задържане на жалбоподателя И..

Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление – „чл. 129 НК“, а като описание на фактическото основание за задържането единствено е посочено „средна телесна повреда“. Това според съда е крайно недостатъчно, като не са посочени конкретни факти, включително дата, място и действия на задържаното лице, които да бъдат приети за вероятно извършване на престъпление. Освен това, съдът намира, че задържането на И. е било нецелесъобразно и необосновано.

Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към наказателна отговорност/обвинителния акт. Но стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и Профиров срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.

В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация относно поведение на хх, даващо основание за неговото задържане.

Съдът изцяло се солидаризира с възражението в жалбата, че простото позоваване на разпоредбата на чл. 129 от НК, дори и с посочването с думи на неговото значение – „средна телесна повреда“, не изпълва изискването за мотивираност на акта. Най-малкото в случая е следвало да се посочи кое е пострадалото лице и в какво се изразява причиненото телесно увреждане, както и датата и мястото на извършване на деянието.

Съдът намира и че фактически доводи за основанието за задържане на лицето не могат да бъдат изведени и от документите по преписката, включително и приложената докладна записка, какъвто подход е допустим съгласно практиката на ВАС. В приложената по делото докладна записка относно задържането на лицето, са описани действията на служителите на 04 РУ СДВР и лично установеното от тях, но в документа не е описано изпълнително деяние на престъпление по чл. 129 от НК, нито се твърди извършването на такова да е било лично възприето от полицейските служители. в докладната записка по повод задържането на жалбоподателя единствено е посочено, че това е станало по разпореждане на ОДЧ. Макар докладната записка да е изготвена от издателя на заповедта за задържане, тя 4 не е предявена на задържания за запознаване при връчването на заповедта за задържане, нито в заповедта е препратено към докладната записка. Освен това както беше посочено по-горе, и в самата докладна записка липсва описание на вмененото на жалбоподателя престъпление. В този смисъл не са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, дори да се приеме, че същото не е загубило своята актуалност по отношение на заповедите за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР с оглед приемане на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателното производство.

Недопустимо е и извличането на фактически основания за задържането на И. от образуваната по случая прокурорска преписка, доколкото материалите в нея са изготвени по друг ред и с друга цел, след задържането на лицето, поради което и съдът не я е изискал.

Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят не е бил наясно с фактическото основание за своето задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви в издадената заповед грубо е нарушило правото на задържания да разбере причините за своето задържане и представлява основание за отмяна на индивидуалния административен акт.

Освен това, съдът намира, че задържането на жалбоподателя не е преследвало легитимна цел, като той е съдействал на разследването и на установяването на обстоятелствата по ПТП, останал е на мястото няколко часа – от момента на ПТП в 09:00 часа до задържането му в 14:00 часа. Няма данни той да е отказал да посети сградата на 04 РУ СДВР доброволно, където да му бъдат снети сведения или евентуално показания в качеството на свидетел.

Прави впечатление, че освен това и задържането на И. е продължило неоправдано дълго, почти 24 часа, като той е освободен едва в 13:50 часа на 27.02.2024 г., което е допълнително нарушение на правото му на свободно придвижване.

Поради всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай заповедта за задържане не е била мотивирана по надлежния начин, като освен това е липсвало и фактическо и правно основание за задържане на жалбоподателя, т.е. задържането му не е преследвало легитимна цел.