Определение № 526 от 11.11.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Търговище, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500385 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК във връзка с чл. 130 ГПК и чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. М., действаща чрез адв. Н. С., срещу определение № 1406/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1833/2025 г. по описа на РС-Търговище, с което производството по делото е прекратено и е отхвърлено искането за обезпечение на иска.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая не се касае до предявен установителен иск по чл. 239, ал. 2 ДОПК, тъй като ищцата не твърди да е собственик на процесния имот, нито се е позовала на придобивна давност, а претендира защита в качеството си на владелец на имота чрез възстановяване на отнетото й владение. Поддържа, че не става въпрос за действия по публично изпълнение по смисъла на ДОПК, с оглед на което същият е неприложим. Моли се за отмяна на постановения акт и продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съответно за допускане на исканото обезпечение по предявения иск.

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. М. М. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния 1 управител – Търговище, иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на отнето владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. „П.“ № **, кв. **, бл. **, вх. *, ет. * представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент с идентификатор ***.

С обжалвания съдебен акт районният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че за ищцата липсва правен интерес от предприетата съдебна защита предвид твърденията й, че са извършени действия по публично изпълнение по смисъла на ДОПК, с оглед на което същата, като трето лице по изпълнителното производство, има право да се защити с установителен иск по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК.

При съобразяване на твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, настоящата въззивна инстанция намира, че изложените изводи на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 76 ЗС са правилни.

За допустимостта на предявения иск абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес у ищеца – настъпване на благоприятни за него правни последици от евентуалното му уважаване. Правният интерес от решаването на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в гражданския спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита търси от съда. Затова и правният интерес от търсената с иска защита се преценява винаги конкретно, с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца, съобразявайки, че видът на иска трябва да е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.

В настоящия случай, с оглед наведените твърдения в исковата молба, респективно изложените доводи в частната жалба, ищцата поддържа, че не предявява установителен иск за собственост, а има за цел да се защити срещу действията на държавните служители, чрез които й е отнето владението върху имота, с оглед на което предявява владелчески иск с правно основание чл. 76 ЗС. За извършване на преценка относно неговата допустимост следва да се съобрази приложимата нормативна уредба с оглед конкретиката на процесния случай.

Съгласно установената съдебна практика защитата на трето лице със самостоятелни права върху недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК, е уредена в разпоредбите на чл. 266, ал.

4, чл. 269 и чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Първата от тях предвижда възможността това трето лице да обжалва действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот пред директора на компетентната териториална дирекция. Ако жалбата му бъде отхвърлена, решението на този административен орган не може да се обжалва 2 пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК. В тази хипотеза третото лице може да предяви иск за установяване на правото си собственост по общия исков ред, което процесуално действие следва да се осъществи в 30-дневен срок. Ако искът не бъде предявен в посочения срок и изпълнителните действия продължат, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан.

В глава ХХVІІ на ДОПК е уредена защита срещу принудителното изпълнение, която се прилага при изпълнение на парични притезания /публични вземания/. Продажбата на имоти, които са били отнети в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД (отм.), се реализира по реда на чл. 246 и сл. от ДОПК. Въпреки обстоятелството, че не се касае за типичен пример на публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение, а продан, която има за цел да осребри отнетата от държавата вещ, следва да се приеме, че засегнатите от това действие трети лица имат на разположение исковата защита, която е уредена в разпоредбите на чл. 269 и чл. 239, ал. 2 от ДОПК. В случая страна в изпълнителния процес е само държавата, тъй като няма участие на длъжник по изпълнението и взискател, поради което единствено тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения по реда на чл. 269 от ГПК иск. Когато третото лице е пропуснало възможността да защити правата си по този ред, който предполага висящо изпълнително производство, то разполага с възможността да предяви иска по чл. 239, ал. 2 от ГПК /Решение № 652 от 4.11.2024 г. на ВКС по гр.д. № 80/2024 г., I г.о., Решение № 50153 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 894/2022 г., I г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. При тълкуване на съдържанието на цитираната норма може да се направи обоснованият извод, че правните последици от уважаването на такъв иск настъпват само в правната сфера на нарушителя – дава се защита срещу лицето, което осъществява насилие или се крие, доколкото именно от него може да се иска връщането на вещта. Искът по чл. 76 ЗС не може да се насочи срещу трето лице, което е придобило владението от нарушителя.

Същевременно, не е налице и обвързаност на приобретателя, на основание чл.

226, ал. 3 ГПК, от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател и последният е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот. Ако нарушителят предаде владението на друго лице – независимо дали чрез извършването на публична продан по реда на ГПК или ДОПК в случая, владелческият иск няма да бъде ефективен. В този смисъл е Решение № 67/03.12.2020 г. по гр.д. № 3693/2019 г. на ВКС, II г.о.

Производството по владелческия иск би могло да има преюдициален характер по отношение на производство по установителен иск за собственост, инициирано от ответника по спора срещу настоящата ищца, тъй като 3 непрекъснатостта на владението е законово регламентиран негов признак, който би бил установен със сила на пресъдено нещо, в случай на уважаване на владелческия иск /така – Определение № 60136/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3849/2021 г., ВКС, I г.о./. Доколкото обаче ищцата изрично заявява, че не се позовава на придобивна давност, нито претендира самостоятелно право на собственост върху имота /въпреки твърденията в исковата молба, че „живее в апартамента като собственик“/, то дори и при уважаване на предявения иск, силата на пресъдено нещо на постановения акт не би я ползвала, респективно не би имало ефект с оглед защита на правата й.

Следва да се съобрази още обстоятелството, че за разлика от публичната продан върху недвижим имот по чл. 483 – чл. 501 ГПК, публичната продан по ДОПК както на движими вещи, така и на недвижим имот е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане /чл. 246, ал. 8 ДОПК/ дори длъжникът да не е бил собственик – чл. 239, ал. 2 ДОПК. Придобиването на недвижим имот обаче е уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Следователно постановлението за възлагане на недвижим имот има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок, защото с изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане /В този смисъл е Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр.д. № 783/2020 г., I г.о./. Именно това е редът за защита, осигурен в полза на трети лица, заявяващи самостоятелни права върху имота, предмет на публична продан.

С предявения владелчески иск се цели заобикаляне на закона и оспорване законосъобразността на проведено изпълнително действие не по предвидения в приложимия закон ред.

Ето защо, правилно районният съд е прекратил производството по делото, обуславящо извод и за неоснователност на искането за допускане на обезпечение, предвид недопустимостта на иска.

По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1406/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1833/2025 г. на РС-Търговище, XI състав, в частта, в която е прекратено производството по делото, както и в частта, в която е отхвърлено 4 искането за обезпечение на иска.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, а в останалата част е окончателно – по аргумент от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Търговище, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500385 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК във връзка с чл. 130 ГПК и чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. М., действаща чрез адв. Н. С., срещу определение № 1406/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1833/2025 г. по описа на РС-Търговище, с което производството по делото е прекратено и е отхвърлено искането за обезпечение на иска.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая не се касае до предявен установителен иск по чл. 239, ал. 2 ДОПК, тъй като ищцата не твърди да е собственик на процесния имот, нито се е позовала на придобивна давност, а претендира защита в качеството си на владелец на имота чрез възстановяване на отнетото й владение. Поддържа, че не става въпрос за действия по публично изпълнение по смисъла на ДОПК, с оглед на което същият е неприложим. Моли се за отмяна на постановения акт и продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съответно за допускане на исканото обезпечение по предявения иск.