Присъда № 18 от 18.11.2021, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18 от 18.11.2021г. по НЧХД № 480/2021г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.

СН. Н. Г. е подала тъжба против Б. ЯК. Й. за това, че на 01.05.2021г., на общото събрание на етажната собственост на комплекс „С.Х.“ в гр. Несебър, проведено около басейна в комплекса, приписала на СН. Н. Г., ЕГН **********, извършването на данъчно престъпление, изразяващо се в неподаване на годишни данъчни декларации на представляваното от Г. дружество „Ц.е.ф.“ ЕООД пред компетентните органи по приходите с цел укриване на данъци, като заявила публично – в присъствието на 25 души, че Г. не е подавала годишна данъчна декларация от 2018г. и фирмата е неправоспособна да упражнява дейност - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НK. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2021г.

Тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата. Излага, че подсъдимата е извършила една предварителна подготовка като се опитала да организира собствениците за отпор срещу фирмата, която управлява общите части – „Ц.е.ф.“ ЕООД. Сочи, че на събранието Б.Й. е била против всичко. Акцентира се върху реплика подсъдимата, че С.Г. не е подала годишни данъчни декларации за 2018г. и за 2019г. за ЦЕФ ЕООД и въпреки че дружеството отдавна не работи, тя продължавала да събира от собствениците такси. Сочи се, че това изказване е довело до съответните последици, тъй като 30 - 40 процента от собствениците не заплатили таксата за поддръжка. Акцентира се върху обстоятелството, че фирмата ЦЕФ се занимава с проекти, свързани с европейско финансиране и обслужва много български общини, като за нея е изключително важно доверието, състоянието на фирмата да бъде отлично, да няма задължения, да няма проверки. Сочи се, че в следствие на репликата С.Г. развила страхов синдром. От съда се иска да признае Б.Й. за виновна в това, че е приписала на С.Я. Й. извършване на данъчно престъпление пред 25 души, изразяващо се в неподаване на годишни данъчни декларации за 2018г. и 2019г. за представляваното от нея дружество „Ц.е.ф.“ ЕООД, като й се наложи справедливо наказание. Претендира се присъждане на сумата 7000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно с направените разноски.

Защитникът на подсъдимата сочи, че единият от свидетелите е в родствени отношения с частната тъжителка, другият - в професионални отношения, а третият отдава имота си под наем с нейно съдействие. Счита за доказано, че има изявления, които не са се записвали в протокола.

Счита, че някой умишлено и самоцелно е съставил този протокол и конкретно изявленията на Б.Й. с цел да се използва срещу нея. Намира, че подсъдимата по никакъв начин не е желала да приписва каквото и да било престъпление на частната тъжителка, а единствено е задавала въпрос, на който в крайна сметка е получила отговор и е заявила, че въпросът е приключен. Счита, че деянието, в което е обвинена подзащитната му, не се доказва както от обективна, така и от субективна страна.

Моли подсъдимата да бъде призната за невинна по повод отправеното й обвинение за това, че на 01.05.2021г., в присъствието на множество лица е преписала на частната тъжителка извършването на данъчно престъпление с цел укриване на данъци по повод дружество, което тя ръководи.

Претендира разноски по изрично съставен списък (на л. 115 от делото).

Подсъдимата сочи, че единствено е поискала информация и се надява г-жа Г. да се оправи скоро. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимата Б. ЯК. Й. e родена на 16.05.1970г. в гр. София, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, средно-специално образование, адрес: гр. Несебър, местност „****, вх. 2, ет. 3, ап. 23, ЕГН: **********.

През месец септември 2019г. синът на Б.Й. (А.Й.) закупил апартамент в комплекс „С.Х.“. В апартамента се настанили да живеят подсъдимата и съпругът й. Те провели среща със свидетеля В.И. – управител на комплекса и с майка му – тъжителката Г.. Последните им представили протокол от общо събрание на етажната собственост в комплекс „С.Х.“, проведено на 01.07.2013г.

1

(на л. 106 – л. 109 от делото), на което за управител бил избран св. В.И.. В същия комплекс дружеството „Ц.е.ф.“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала – тъжителката Г., било собственик на дворното място и разположените в него басейн, зони за отдих, шатри, паркинг.

Подсъдимата Й. извършила проучване във връзка с управлението на комплекса, като изискала справка от Община Несебър и на 26.11.2020г. била издадената такава (на л. 110 от делото), според която няма данни за подавани уведомления по чл. 46б ЗУЕС за сграда, находяща се в гр. Несебър, местност „Кокалу“, комплекс „С.Х. Фемили“. Извършила и справка в търговския регистър по отношение на „Ц.е.ф.“ ЕООД (на л. 112 – л. 114 от делото), от която констатирала, че последният вписан годишен финансов отчет е от 13.10.2018г.

На 01.05.2021г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в сграда „С.Х. Фемили“ в гр. Несебър, кв. „Аурелия“, район „****. Общото събрание следвало да приеме отчет на досегашния управител и да обсъди и вземе решение за определяне размера на таксите и вноските. За целта от управителя (св. И.) бил изготвен отчет (на л. 111 от делото), който бил предоставен за запознаване на собствениците, вкл. на подсъдимата. Събранието се провело около 12:30 часа, в двора на комплекса, под една от шатрите, находящи се в близост до басейна. За провеждането на събранието бил съставен протокол (на л. 70 – л. 85 от делото). На събранието присъствали тъжителката Г., подсъдимата Й., свидетелите В.С. (собственик на обект в сградата), Л.Н. (собственик), В.И. (управител), П.В. (протоколчик) и О.К., която извършвала превод на собственичката на ап. 33 – Н.Д.. На събранието присъствали общо 25 човека – собственици и техни представители. Преди събранието подсъдимата изразявала пред част от собствениците (вкл. съпруга на св. С.) недоволство от настоящото управление на етажната собственост. Й. направила собствено проучване на управляващите фирми на територията на община Несебър и таксите, които изискват за управление на комплекса. Изразила пред сегашните управляващи неодобрение поради липсата на изготвени отчети за извършената в комплекса дейност. Когато се пристъпило към обсъждане на въпросите по т. 2 от дневния ред Й. предложила да се възложи управлението на външна фирма, на която да се заплати такса от 4 евро на кв. м., за целогодишно управление на общите части на сградата, заедно с дворното място и басейна, както и такса от 1 евро на кв. м. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“. По повод недоволството на подсъдимата от управлението на комплекса и така отправеното от нея предложение, между нея и тъжителката възникнал спор, съпроводен от размяна на по-остри реплики. С.Г. заявила, че „Ц.е.ф.“ ЕООД е собственик на дворното място и басейна, както и зоните за отдих, шатри и паркинг, поради което като представляващ дружеството възразява външна фирма да управлява тези части, но не възразява външна фирма да управлява сградата на етажната собственост. От подсъдимата била направена реплика, че „Ц.е.ф.“ ЕООД не развива дейност и не е подавала данъчна декларация от 2018 година, но неправомерно събирала такси от собствениците. По повод на тази реплика възникнал още по-сериозен спор, като тъжителката реагирала и посочила, че същата е провокативна, не отговаря на истината и я намира за предумишлено злепоставяне, с цел уронване нейния авторитет и този на дружеството. Св. Вълканова обяснила, че подадените данъчни декларации не се обработват веднага в търговския регистър, оставят се на изчакване и се обработват на по-късен етап, ако се направи друга промяна на обстоятелствата. Св. С. реагирала, че има собственост от 2016г. и не е имала досега никакви проблеми. В крайна сметка било проведено гласуване по направените предложение и общото събрание взело решение таксата от 5 евро на кв. м. за сезонно управление на общите части на сградата, без паркинг, дворно място и басейн, шатри да се заплаща по сметка на управителя, като била определена и такса в размер на 1 евро на кв. м. за фонд „Ремонт и обновление на сградата“.

След възникналия конфликт по време на събранието и острата размяна на реплики, вкл. между подсъдимата и тъжителката, същото се провело. Вследствие на конфликта тъжителката се изнервила, напрегнала се, видимо се зачервила. В следващи дни споделяла на свои близки (в това число св. Н., С., св. Вълканова, св. И.), че не се чувства добре, има главоболие. Във връзка със състоянието й на 24.08.2021г. бил извършен преглед от психиатър – д-р И.Д., който й поставил диагноза „Силна тревожност, панически атаки и засилваща се депресивна симптоматика“.

Видно от съобщения, ведно с декларации (на л. 84 – л. 103 от делото) „Ц.е.ф.“ ЕООД подало годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г.

2

За да достигне до изводите си относно фактическата страна спора съдът в пълнота кредитира всички събрани писмени доказателства по делото, от които се установяват различни факти и обстоятелства. На първо място основен източник за хронологията на събитията, развили се на общото събрание на етажната собственост от 01.05.2021г., е протокол за проведеното общо събрание, който (за вписаните в него факти и обстоятелства) има значението на официален документ, съставен по предвидения в ЗУЕС ред. От записаните в него изказвания от св. Вълканова (протоколчик) става ясно какви реплики са си разменили помежду си тъжителката и подсъдимата.

Друга част от събраните писмени доказателства – протокол от общо събрание на ЕС от 01.07.2013г., справка от Община Несебър, отчет за 2020г., дават възможност да се изяснят отношенията, свързани с управлението на етажната собственост преди събранието от 01.05.2021г.

Всички разпитани по делото свидетели – С., Н., И., Вълканова, Катаева, са участвали в събранието.

Техните показания съответстват на отразеното в протокола относно начина на провеждане на събранието, размяната на реплики между участниците в събранието и по-специално – размяната на реплики между подсъдимата и тъжителката. Показанията на всички тези свидетели се допълват помежду си и съответстват едни на други, поради което в пълнота се кредитират от съда. Всички те потвърждават отразеното в протокола, че подсъдимата е заявила, че „Ц.е.ф.“ ЕООД не е подавало данъчни декларации след 2018г. и не развива дейност. От показанията на свидетелите се установява и реплика на подсъдимата, която не е протоколирана, а именно, че въпреки това дружеството събира пари от собствениците в сградата. Съдът намира, че по отношение на мястото на провеждане на събранието, обстановката, при която е проведено и разменените на събранието реплики, показанията на всички свидетели са еднопосочни. Същите съответстват и на обясненията на подсъдимата, която потвърждава, че на събранието е заявила, че според нея управлението е нелегитимно, че фирмата не е подавала декларации от 2018г. и е изразила съмнение дали функционира. Ето защо съдът намира, че всички доказателствени източници (вкл. обясненията на подсъдимата, които освен средство за защита са и гласно доказателствено средство за процеса) потвърждават установените по делото факти и най-вече използваните на събранието реплики.

От показанията на свидетелите С., Н., И. и Вълканова се установява и начинът, по който репликите са подействали върху състоянието на тъжителката, в това число моментното и зачервяване, последащо главоболие и влошаване на настроението й в близкото бъдеще. Влошено (от психическа гледна точка) състояние на тъжителката се установява и от приетото по делото експертно заключение.

От писмените доказателства - съобщения, ведно с декларации (на л. 84 – л. 103 от делото) се установява, че „Ц.е.ф.“ ЕООД е подало годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017г., 2018г. и 2019г.