Решение № 27 от 22.02.2019, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 27 22.II.2019 год. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

КРАСИМИР ДИМИТРОВ при секретаря Петя Делчева прокурора Николай

Трендафилов като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внохд №84 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда №

10/17.І.2019 год. по нохд №70/2019 год. РС – Свиленград в производство по реда на глава ХХVII и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия Б.М.У., а. гражданин, за виновен в това, че на 25.ХII.2018 год. в района на *** – та гранична пирамида в землището на с.В.П., община Любимец, област Хасково влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл.279 ал.1 вр.- чл.63 ал.1 т.4 и 5 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказания: „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 2 /две/ години и „Обществено порицание”, което да се изтърпи чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община Свиленград.

Недоволен от така постановената присъда в частта само досежно размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и налагането на наказание „Обществено порицание“ е останал защитникът на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че първото е явно несправедливо, а второто не е следвало да се налага като неизпълнимо. Отправя искане да се измени присъдата, като се намали размера на наказанието „Лишаване от свобода“ до размер на законоустановения минимум от 3 месеца, а наказанието „Обществено порицание“ да не се налага.

Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.

По въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред настоящата инстанция.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник поддържа жалбата по изложените съображения и искания.

Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а изложените оплаквания необосновани. Дейността на първостепенния съд по отмерване на наказанията отчела правилно всички относими обстоятелства по делото и не следвало да търпи критика, а основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия липсвали. Дава заключение да се потвърди обжалваната присъда.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл.314 от НПК - служебно и изцяло, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима.

По фактическата обстановка:

Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда на глава ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен, признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е преценил и първоинстанционният съд.

При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.

Така обосновано и в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:

Подс.У. е а. гражданин и живеел в А. Същият е** – годишен, завършил о. о. и е н. Не работел. Поради лошите условия за живот в родината му, искал да отиде и заживее в Кралство Белгия. Съзнавал, че не може да стори това по законен ред, тъй като не разполагал с необходимите документи, с които да премине през държавните граници на страни – членове на ЕС, поради което решил да потърси нелегален начин да осъществи намерението си. През втората половина на 2018 год. напуснал А. и след нелегално пътуване пристигнал в Истанбул, Турция, където пребивавал при сови познати. Потърсил и успял да се свърже с „каналджии“, които се ангажирали да уредят нелегалното му заминаване на Белгия срещу възнаграждение от 3 000 евро, включващо всички разходи за водачи, транспорт, храна и пр. Подсъдимият оставил сумата на гарант в А. и тя щяла да бъде заплатена след пристигането му. На 22.XII.2018 год. „каналджиите“ събрали група от 22 мъже в Истанбул. Никой от тях не разполагал с документи за легално пътуване до държава от ЕС, щели да бъдат превеждани незаконно от водачи до различни държави в Западна Европа. Всички били качени на микробус и заедно с трима „каналджии“ отпътували в посока към Гърция. След като пътували около три часа и половина, стигнали до гориста местност, където слезли и продължили пътя си пеша. „Каналджиите“ носели надуваема лодка в голяма чанта, нужна за преминаване на река. Всички превеждани се редували да я носят.

Действително на 23.ХII.2018 год. около 2:00 часа през нощта стигнали до широка река. Разделени на две групи, пътуващите преминали реката с лодката и на другия бряг „каналджиите“ ги уведомили, че вече са в Гърция. Продължили пътя си пеша, но само през тъмната част на денонощието, а през светлата се укривали и почивали. Така, придвижвайки се далеч от населени места и само по тъмно, на 25.ХII.2018 год. в малките часове на нощта групата с подсъдимия в състава си преминала държавната граница и навлязла на територия на Република България от Гърция в района на ***-та гранична пирамида в землището на с.В.П., община Любимец. Продължили в същия режим на движение – само нощем, използвайки деня за почивка, пресекли местността „Г.“ и пътя между с.М. Г. и с.Д. и около 22:00 часа достигнали до беседка с навес, намираща се на около 2 км вдясно от пътя между с.Орешец и с.Ефрем, област Хасково.

Тук „каналджиите“ им обяснили, че ще дойдат автомобили, които да ги извозят по-нататък, но първата нощ това не станало. Следващата вечер, на 26.ХII.2018 год. около 19:00 часа пристигнали две МПС-та. Едното било микробус „Рено“, рег.№ ВТ ****АС, червен на цвят, управляван от непознато за подсъдимия лице.

„Каналджиите“ качили цялата група в същото и си тръгнали. Микробусът бил без седалки и всички могли да насядат на пода. Потеглили към вътрешността на страната. След около 45- минутно пътуване, около 19:55 часа на 26.ХII.2018 год. микробусът бил спрян за проверка от полицейски служители по пътя между с.Иваново, община Харманли и гр.Харманли. Пътуващите в него чужди граждани били установени и задържани от свидетелите – полицаи Т.и Х. от състава на автопатрул към РУ - Харманли. Никой от чужденците не разполагал с документ за самоличност, последната била установена въз основа на заявените от тях данни с помощта на преводач.

Още на разпита си на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил подробни и пълни самопризнания, като включително дал пълно описание на цялото пътуване.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка, полицейските служители - свид.Л. от ГДГП – София и свид.Ч. от ГПУ - Ново село, въз основа на дадените от пътуващите обяснения и в присъствието на двама от превозваните а. граждани – З.С.и А.Х., провели оперативно издирвателни действия /т.нар. „Обратна следа“/, възстановили пътя на групата и така установили, че държавната граница е била прекосена в района на ***- та гранична пирамида, на около 100 м от нея в землището на с.В.П., община Любимец. По обратния път били намерени следи от придвижването ѝ, били посочени и беседката и мястото, където същата била натоварена на микробуса.

Гореописаната фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, веществено доказателство – е. задграничен паспорт, заключение на техническа експертиза, като признанието на подсъдимия категорично се подкрепя от същите и изводът на районния съд в тази насока се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

По отношение на така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа обстановка няма и оплаквания по въззивната жалба.

По правната квалификация:

И в тази насока няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по обвинителния акт такава е коректна и прецизна.

Ето защо въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на първоинстанционния съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна осъществява признаците на престъплението по чл.279 ал.1 от НК, а от субективна страна той е действал при пряк умисъл.

По и вида и размера на наказанията и изричните оплаквания по въззивната жалба:

В тази насока е единственото оплакване по въззивната жалба, което въззивният съд намира неоснователно.

Първо, разглеждането на делото при условията на глава ХХV от

НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същия задължава съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а /така съгл. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК/, освен ако не прецени, че по делото отделно са налице и предпоставките за приложение на чл.55 от НК.

За престъплението по чл.279 ал.1 от НК са предвидени наказанията - „Лишаване от свобода“ за срок до 5 години и „Глоба“ от 100 до 300 лв. Тъй като подс.У. е непълнолетен /навършил ** – годишна възраст, но ненавършил ** – годишна възраст/, съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 4 НК наказанието „лишаване от свобода“ до 5 години се заменя с такова за срок до 2 години, а съгласно т.5 на същата норма наказанието „Глоба“ се заменя с „Обществено порицание“.

По жалбата практически липсва изложение на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, тя е напълно бланкетна.

Видно от изложените от първостепенния съд мотиви, изброени са и отчетени от съда множество смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст, добросъвестно процесуално поведение и на двете фази от наказателния процес и оказано на органите по разследването съдействие за разкриване на обективната истина.

Настоящата инстанция не намира, че има такива, които да са убягнали от вниманието на съда. Прието е и, че не е висока степента на обществена опасност на самия деец, но не стои така въпросът за степента на обществена опасност на деянието, заради зачестилите случаи на нарушения на държавната граница в последните години, която е при това външна граница на ЕС и страната ни е поради това отговорна за сигурността ѝ. Взети са предвид завишеното обществено недоволство и непоносимост на гражданите, особено на живущите в пограничния район към подобни деяния. Освен това подсъдимият е част от многобройна група от цели 22 лица, а е проявена и престъпна упоритост, намерила израз в обстоятелството, че същата се е придвижвала дни наред и укривайки се, като е преминала значително разстояние пеша. В резюме е мотивирал, че е налице явен и значителен превес на смекчаващите обстоятелства, но не са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК.

Настоящата инстанция напълно споделя така изложените анализ и оценка на законните основания, които оказват влияние върху индивидуализацията на наказанието, вкл. изводът, че макар да са многобройни, смекчаващите обстоятелства не са такива, при които и най-малкото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко.

Наказанието „Лишаване от свобода“ е наложено в размер, съвсем близък до предвидения от закона минимум – едва 1 месец над същия. Що се отнася до довода на защитата, че наказанието „Обществено порицание“ било и неизпълнимо, и безпредметно, тъй като подсъдимият бил непознат за обществеността, не владеел български език и нямало да се превъзпита, същите са очевидно несъстоятелни и не се нуждаят от особен коментар. Чрез разгласяването на присъдата ще се постигнат най-малкото целите на генералната превенция.

Разпечатката съдържа 47 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24883b17-cb4d-439e-8e07-69adb0a153f3