Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1426 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1472/2021
Вид
Решение № 1426
Подписан
13.12.2022
В сила
30.10.2023
Състав
Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 378, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.384 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20211100901472 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ от С. ООД, в качеството му на процесуален субституент на БМ Л. ЕАД за осъждане на ответника ЗАД А. АД да заплати на БМ Л. ЕАД, в качеството му на застрахован собственик, застрахователно обезщетение в размер на 72000 лв. по договор за имуществено застраховане с полица №0306Х0348345 от 11.12.2017 г. за настъпило на 24.07.2018 г. -25.07.2018 г. застрахователно събитие „кражба“ на застрахованото имущество – лек автомобил Ауди S6 с рег.№*******, обезщетение за забавено плащане в размер на 18620 лв. за период на забава 04.01.2019 г. – 22.07.2021 г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.

Ищецът С. ООД твърди, че е сключил с ответника договор за комбинирана застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ и Злополука по полица №0306Х0348345 от 11.12.2017 г. по отношение на лек автомобил Ауди S6 с рег.№*******. На 13.12.2017 г. ищецът прехвърлил собствеността върху застрахования лек автомобил на БМ Л. ЕАД, с което дружество сключил договор за финансов Л. за същия автомобил и на това основание получил ползването му, като с добавък № 1 от 14.12.2017 г., сключен с ответника, БМ Л. ЕАД заместило ищеца в правата и задълженията по застрахователния договор. В периода между 19.00 часа на 24.07.2018 г. и 7:30 часа на 25.07.2018 г. застрахованият автомобил бил откраднат, като ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, за което образувал щета №88018030100160, по която отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо от 04.01.2019 г. Тъй като 1 застрахованият собственик на автомобила БМ Л. ЕАД не предприел действия по защита на правото да получи обезщетение, то ищеца, в качеството му на Л.ополучател, който по силата на закона има право да получи от Л.одателя разликата между застрахователното обезщетение и останалите непогасени Л.ови вноски, предявява искове за защита правата на своя длъжник относно застрахователното обезщетение и обезщетението за забавеното му плащане.

Ответникът оспорва исковете, като не оспорва сключването на застрахователния договор, както и фактите относно прехвърлянето на собствеността, сключването на договора за Л. и замяната на ищеца в застрахователното правоотношение от новия собственик, но твърди, че на 14.12.2017 г. е уговорено и друго изменение на застрахователния договор като застрахованият БМ Л. ЕАД е прехвърлило правата по застрахователния договор на Българо –Американска кредитна банка АД, поради което и ответникът счита исковете за неоснователни. На следващо място твърди, че е налице неизпълнение на задълженията на застрахования да уведоми застрахователя за всички настъпили промени в ползването на автомобила, тъй като след сключването на Л.овия договор между С. ООД и БМ Л. ЕАД и въпреки уговорената между тях забрана за субЛ., такъв е сключен с П. П., като въз основа на клаузи в Общите условия към застрахователния договор /т.50.9 и т.51/ застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение или да намали същото, на които свои права ответникът се позовава. Същите факти ответникът счита да представляват изключен риск по договора / т.14.5 ОУ/, тъй като представляват неполагане на дължимата грижа за предпазване на застрахованото имущество и следва да се квалифицират като груба небрежност. Оспорва застрахователното събитие да е настъпило по твърдения начин, както и да се касае за кражба, респективно за покрит риск по договора, като се позовава на получени от него изявления от лицата, които са предявили щетата и декларирали относимите към настъпването на застрахователното събитие обстоятелства, на които лица е било предоставено ползването на автомобила. Позовава се на неизпълнение на задължението на застрахования да предаде всички ключове от автомобила, тъй като един от предадените ключове, общо три, не е за автомобила. Евентуално оспорва претенцията за застрахователно обезщетение по размер при твърдения, че застрахованият собственик не е претърпял вреди в твърдения в размер, които основава на факти относно извършено погасяване на Л.ови вноски от страна на С. ООД, евентуално поради несъответствието на претенцията с действителната стойност на вещта. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност, като твърди, че застрахователното събитие е настъпило на по-ранна дата от твърдяната.

Във връзка с възраженията на ответника с допълнителната искова молба ищецът оспорва добавък № 3 от 14.12.2017 г. да прехвърля конкретни права в полза на Българо-американска кредитна банка АД, евентуално твърди, че уговорката е отменена от БМ Л. ЕАД, евентуално че Банката се отказала от правата по застрахователния договор, евентуално, че посочването й като 2 ползващо се лице и във връзка с договори за кредит, които са погасени.

Оспорва като недоказани възраженията на ответника, че не се касае за кражба, а за обсебване на автомобила от лицата, на които е било предоставено ползването. Счита за ирелевантни обстоятелствата относно сключване на договора за субЛ., както и застрахователното събитие да има връзка с него, като оспорва ответникът да може да черпи възражения от договорите за Л. и субЛ.. Счита, че основание за отказ или намаляване на обезщетението може да бъде само такова неизпълнение на задължения, което е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Твърди да са изпълнени задълженията по предаване на всички ключове от автомобила, както и че невъзможността за разчитане на един от тях не обуславя извод, че не е за автомобила, нито това обстоятелство да има връзка с настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че застрахователното обезщетение е дължимо за настъпило застрахователно събитие – в случая кражба и е съизмеримо с пазарната стойност на застрахованото имущество, като за определянето му няма значение какви ползи и получил собственика на вещта.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска по чл.134 ЗЗД, вр.чл.405 КЗ е да докаже твърденията си, че е кредитор на БМ Л. ЕАД за конкретно вземане, като докаже размера на уговорените и погасени Л.ови вноски, респективно пазарната стойност на автомобила към датата, на която се твърди да е настъпило застрахователно събитие, твърденията си относно отмяна на уговорката по анекс/добавък № 3 от страна на БМ Л. ЕАД, относно връзката на тази уговорка с конкретни кредитни задължения на БМ Л. ЕАД и пълното им погасяване, респективно отказ от Българо-американска кредитна банка АД от правата по добавък № 3, твърденията си относно настъпване на фактите, които счита да представляват събитие, покрит риск по договора за застраховка.

Ответникът следва да докаже твърденията си, че неизпълнението на задълженията по договора е допринесло за настъпване на събитието, твърденията си то да се осъществило по различен от посочения от ищеца начин и в различен по-ранен момент.

За безспорни и ненуждаещи си от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно сключването на договор за комбинирана застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ и Злополука по полица №0306Х0348345 от 11.12.2017 г. по отношение на лек автомобил Ауди S6 с рег.№*******, прехвърлянето на собствеността върху автомобила от С. ООД на БМ Л. ЕАД, сключването на анексите към договора за застраховка от 14.12.2017 г.

Спорни между страните са въпросите относно легитимацията на ищеца да предяви исковете, настъпването на застрахователното събитие, размера на 3 вредите и наличието на факти, които обуславят право на ответника да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

По отношение процесуалната и материалната легитимация на ищеца Ищецът има качеството на Л.ополучател по отношение на застрахованото имущество по силата на сключения договор за Л. с другия ищец БМ Л. ЕАД, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.384, ал.3, вр.ал.2, т.2 КЗ има право да получи застрахователното обезщетение за Л.овата вещо, което обезщетение обаче по силата на закона застрахователят е длъжен да изплати на Л.одателя. Следователно ищецът се явява кредитор на Л.одателя БМ Л. ЕАД с вземане равностойно на това обезщетение или разликата между него и дължимите Л.ови вноски, каквито се установява да няма с оглед представеното удостоверение изх.№ 012/21.02.2022 г., издадено от БМ Л. ЕАД и съответно е легитимиран да упражни правата му по застрахователния договор, сключен с ответника.

По делото се доказват твърденията на ответника, че с добавък № 3 към сключената застрахователна полица за застраховка „каско“ Л.одателят БМ Л.

ЕАД „прехвърля“ правата си по полицата в полза на Българо -американска кредитна банка АД, която уговорка може да се тълкува единствено като такава в полза на трето лице, тъй като не покрива характеристиките на договор за цесия, която изисква съгласието на приобретателя на правото. С оглед разпоредбата на чл.384 КЗ, съдържаща специална регламентация относно сключването на застрахователни договори по отношение на имущество, отдадено на Л., включително изискваща съгласие от Л.ополучателя за сключването на договора и признаваща му качество на застрахован, то съдът намира, че такава уговорка без съгласието на Л.ополучателя е недействителна и не го обвързва изобщо, поради което и безпредметно да се обсъждат представените доказателства за отказ на третото лице от застрахователно обезщетение, каквито са събрани по делото.

Следователно възраженията на ответника, че ищецът не е легитимиран нито процесуално, нито материално да търси присъждане на застрахователно обезщетение са неоснователни.

По отношение настъпването на застрахователно събитие и вредите Ответникът оспорва твърденията за настъпване на застрахователно събитие по време и начин, като се позовава на писмени изявления на лицата П. П. и Л. К., които са предявили щетата от името на застрахования.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства относно твърденията на ищеца за кражба на застрахования автомобил. Установява се, че с договор за Л. от 29.12.2017 г. ищецът С. ООД е сключило с П. Й. П. договор, с който на свой ред е отдало на Л. застрахования автомобил.

Установява се, че на 25.07.2018 г. ответникът е получил уведомлениедекларация за щета, че застрахованият автомобил липсва, от мястото където е паркиран, като уведомлението е подадено от Л. К., който е разпитан като свидетел по делото и съобщава, че автомобилът е оставен пред дома му в гр.

4

Монтана от П. П., с когото поддържали приятелски отношения, с уговорката понеже П. заминава за Германия, автомобилът да остане при К., който да го прибере впоследствие в гаража си, докато П. се върне, като на К. били оставен и ключ и документите за автомобила. На следващия ден свидетелят К. установил, че автомобилът не е на улицата пред дома му и се обадил на П., който вече бил в Германия, за да му съобщи, като П. му казал, че трябва да се обади някъде и след това върнал обаждане, че К. трябва да съобщи за кражба.

Същите факти, но с конкретни дати и часове, свидетелят К. е посочил и пред ответника в подписания на 25.07.2018 г. и подаден заедно с уведомлението за щета документ, наименован „сведение“.

Същите факти относно срещата на свидетелите К. и П., оставянето на колата от последния на адреса на първия в гр. Монтана, времето и съдържанието на разговора им, заминаването на свидетеля П. за Германия, получаването на обаждане от К. за липсата на колата се съобщават и от свидетеля П., който е разпитан по делегация от РС – Монтана, като съобщава единствено, че преди да даде указания за уведомяване на полицията при получаване на информацията за изчезването на автомобила, е предприел обаждане до ищеца С. АД, тъй като е имал опасения, че автомобилът може да е иззет от тях поради неплащане на две Л.ови вноски. Същите факти свидетелят П. е изложил и пред ответника -застраховател писмено на 19.09.2018 г.