Определение № 17012 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17012 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110150105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба от *** ЕООД против П. Й. М.. Препис от исковата молба е връчен на ответник по реда на чл. 47 ГПК, като в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител адв. И. Я..

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателства са основателни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА заповедното дело към исковото.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект на доклад на делото:

Ищецът *** ЕООД твърди, че *** АД е сключил с ответницата П. Й. М. договор за потребителски кредит № ** от 09.03.2020 г., съгласно който на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на сумата от 200 лв., който тя се задължила да върне заедно с договорната лихва и други такси. Ответницата дължала връщане поне на главницата.

Вземанията били прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., но ответницата не платила и на цесионера. На 01.04.2025 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата. Било образувано ч.гр.д. № 19126/2025 г., СРС, 161-ви с-в, по което на 22.04.2025 г. била издадена заповед за изпълнение за сумата от 200 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Препис от заповедта бил връчен на ответницата по реда на чл.

1

47 ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията с ответницата, че дължи сумата от 200 лв. (102,26 евро), ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответницата П. Й. М., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. И. Я., оспорва иска. Оспорва главницата по договора да е предадена на длъжника. Договорът за заем не бил сключен от потребителката, нямал неин подпис. Нарушена била и формата на договора по закон, тъй като нямало спазена процедура по ЗПФУР. Нямало доказателства потребителката да е влизала в договорни отношения с цедента. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК наличието на: 1. отпуснат потребителски заем на ответника за процесната сума, 2. предаване на сумата от ищеца или праводателя му на ответника, 4. размер на дължимата главница по договора за кредит, изискуемост; валиден договор за цесия и съобщаване на цесията от стария кредитор или от новия по овластяване от стария на длъжника.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на сумата от ищеца или праводателя му на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е установяване на погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101 ГПК, че описаната в исковата молба разписка за получаване на заетата сума от 200 лв. не е представена по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на осн. чл. 101 ГПК на ищеца да представи разписката до първото заседание по делото.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за 10.06.2026 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2